Къде е България в триъгълника САЩ - ЕС - Русия

Ролята ни на посредник и миротворец, изпълняващ поръчките на началниците от Брюксел и Вашингтон, не е добра перспектива

Ще съумее ли нашият политически елит да се ориентира в сложните проблеми на Евросъюза

Как ще се развият отношенията в триъгълника Русия - ЕС - САЩ – това е въпросът, който може да даде отговор на много от геополитическите проблеми днес. А основният външнополитически проблем на нашето съвремие са дълбоките противоречия между САЩ и Руската федерация. Те се коренят в съвършено различния подход към проблемите и перспективите в развитие на съвременния свят. САЩ продължават все още да залагат на своя глобалистичен неолиберален модел за развитие на един еднополюсен свят, изцяло зависим и контролиран от тях. А Русия на Путин с променлив успех, но с упоритост и последователност, се стреми да противодейства, организирайки различни международни организации и съюзи, като ШОС, ЕИС и БРИКС с цел изграждането на бъдещ многополюсен свят, в който основен компонент е националната държава.

Двустранните отношения САЩ-Русия винаги са били и ще продължават да бъдат нестабилни, а в определени периоди и антагонистични, тъй като Русия ще продължи да бъде заплаха за американския стремеж за световно господство. Особено силни са тези двустранни противоречия по отношение на т.нар. Евразийски проект. Дългосрочните усилия на Русия за неговата реализация и очерталите се перспективи за практическо осъществяване на идеите за икономическо сътрудничество между Русия и ЕС, изправиха на нокти САЩ в края на миналия век. Очерталата се перспектива за оформянето на този нов икономически колос/конкурент, застрашаващ американската икономическа хегемония, изискваше спешни „мерки”. Включен бе целият арсенал от средства - политически,икономически и военни.

Кои са основните от тях?

Във военнополитическо отношение това са всички политически и военни мерки и действия на НАТО „на изток”, с основна цел изграждането на „военна дъга” по западните граници на Руската федерация. При това,насищайки я с бойна техника, включително с наземни системи за ПРО, позволяващи задействане и на ядрен арсенал в Полша и Румъния. Най-сериозното дестабилизиращо мероприятие в европейски мащаб беше организираната цветна революция в Украйна. В контекста на идеята за изграждане на „враждебен пояс“ по границите на Русия трябва да се разглеждат и цветните революции в Грузия (2003 г.) и Киргизстан (2005 г.), както и създадените американски бази в Средна Азия.В такъв аспект би трябвало да се възприема и заявлението на администрацията на Тръмп през март за предстоящото разполагане на противоракетен комплекс в Южна Корея. Неговата стратегическа цел всъщност е обкръжаването на Русия и Китай от двете страни на Евразия.

В икономически план битката е още по-жестока. САЩ, водени от своя геополитически и икономически интерес да не допуснат „Евразийския проект”, по най-безцеремонен начин заставиха своите европейски партньори да наложат съвместни икономически санкции срещу Русия. Независимо от очевидните загуби за всички в Европа. На тези цели бяха подчинени и атаките срещу „Северен и Южен поток”, и огромния натиск за продажбите на американския втечнен газ в Европа. Основният замисъл в краткосрочен план е вбивайки клин в евро-руските икономически отношения, да се предотврати естественото и взаимоизгодно икономическо сътрудничество между ЕС и Русия, като се отслабят и двете страни. Мигрантската вълна към Европа, следствие преди всичко на „Арабската пролет”, а защо не и „Брекзит”, са все целенасочени мероприятия за елиминирането на ЕС, като един от основните конкуренти на Щатите.

В по-далечен геостратегически план целта е да се предотврати евентуалното изграждане на общо икономическо и пазарно пространство, включващо Китай, Русия и ЕС, в което съчетаването на интересите на износители и потребители, е в състояние да свали бариерите. А изграждащите се в Централна Азия и Европа мрежи от тръбопроводи и скоростни жплинии се превърнат в икономическата тъкан на огромен единен общ пазар в центъра на света. Стратегическите приоритети на руското и китайското ръководство на сегашния етап обаче са коренно противоположни и сблъсъкът е съвсем логичен.Доста наивно би било да се смята, че американците ще отстъпят от досегашните си лидерски позиции без борба по всички фронтове.

Именно затова като най-сериозен и тревожен момент в сегашната международна ситуация трябва да приемем стремежа и откритите действия на администрацията на Доналд Тръмп към постепенно милитаризиране на международните отношения, към възприемане политиката на „твърдата ръка и свършените факти”. Особено в геополитическата война срещу Русия. Става все по-очевидно, чеВашингтон няма да приеме без борба „Евразийския проект” на Русия и Китай. В предстоящата битка място ще намерят както преките икономически санкции, така и международните финансови инструменти, включващи цените на въгловодородите, универсалната американска валута и ред други мерки, насочени срещу икономиките на двете свръхдържави.

Основният въпрос, пред който е изправено човечеството, е дали при неуспех на тези мерки, американският елит ще бъде склонен да използва по-остра военна стратегия на конфронтация. Дали при определена критична ситуация би възприел като решение евентуален пряк военен сблъсък- примерно в Сирия или Украйна, разчитайки, че той едва ли ще прерасне в сериозен ядрен конфликт.

Къде стои България в този „интересен свят”?

Ще съумее ли нашият политически елит да се ориентира в сложните проблеми на ЕС с предстоящото му реформиране и преформатиране, както и в непрекъснато усложняващата се обстановка на Балканите и в Черноморския регион, където все по-активно се наместват Великите сили? Възприетата роля на посредник и миротворец, изпълняващ поръчките на началниците от Брюксел и Вашингтон, едва ли е най-добрата перспектива в защита на българския национален интерес.

За да си отговорим на тези въпроси, се налага и е добре да определим своите „опорни точки”.

1. България е член на ЕС и НАТО, които са основните гаранти за нашия икономически просперитет и националната ни сигурност. В настоящия етап, независимо от различията в отделни обществени групи, основният политически консенсус в страната засега е за евроантлантическа ориентация и принадлежност на България към тези съюзи.

2. Принадлежността ни към тези организации дава определени права и създава съответни задължения, които от една страна като че ли осигуряват националната ни сигурност във военен и икономически аспект, но от друга водят и до съответен отказ от национален суверенитет. Което означава, че България не може да бъде изцяло самостоятелна в своята външна и вътрешна политика.

3. България поддържа много активни външнополитически икономически отношения със своите съседи на Балканите, с държавите от Черноморския регион и най-вече с Руската федерация. Тези взаимоотношения имат своята икономическа логика и дълбоки исторически корени, които изискват и налагат специални двустранни взаимоотношения.

4. България продължава да е без Национална доктрина, т.е. без ясна визия и стратегически приоритети за своето бъдещо място и роля в съвременния свят.

Изхождайки от тези „постулати”, с уговорката, че те далеч не изчерпват международната дейност на държавата, е ясно, че България днес се намира в„леко шизофренична“ позиция. От една страна, придържайки се към поетите ангажименти в рамките на НАТО, и следвайки неговата основна военна доктрина, че Руската федерация е основна заплаха. Много е трудно да доказваме на Русия, че нямаме нищо общо с тази политика на НАТО. Като добавим към това, че с изключение на президента Радев, всички други държавни институции мълчат гробовно по отношение на икономическите санкции към Русия, няма как да очакваме в отговор положително руско отношение. И за съжаление, Москва продължава да не вярва на нашите сълзи.

Какъв би бил изходът и може ли България да се ситуира по-успешно в съвременния свят?Очевидно, че в стратегически план,дали по-рано или по-късно, България ще бъде принудена да се изправи пред дилемата: Евроатлантически проект с неясни перспективи и затихваща икономическа мощ, или Евразийски проект. Всякакви твърдения, че България може да повлияе на процесите в тези два проекта, са чиста илюзия, но изборът си е наш. Това ще бъде съдбовен избор, който без съмнение ще раздели отново - за кой ли път, българското общество. А в най-мрачния сценарий може да раздели дори самата българска държава.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи