Къде разцъфтяха маковете на Ван Гог?

Винсент ван Гог. Поле с макове. Овер сюр Оаз. 1890.

Хиляди туристи от целия свят посещават през летните месеци Единбург, най-вече заради Световния фестивал на авангардните изкуства (Edinburgh Festival Fringe), който се провежда всяко лято вече 70 години. През август градът удвоява жителите си. Сред стотиците театрални представления, филмови програми, изложения на книги, музикални и танцови изяви, както и десетките арт инсталации, се забелязва и постоянен поток от хора към едно великолепно здание.

На една от централните улици (The Princes Street) в този чаровен шотландски град се извисява импозантната колонада на Шотландската национална галерия (Scottish National Gallery), която от края на юни е богато украсена с цветя... Но не какви да е, а точно с палитрата и нежните полутонове, извиращи от картините на импресионистичната школа. Защото магнетичната им сила привлича милиони ценители на изкуството - като някаква своеобразна мантра за вдъхновение и жизненост. Повече от век аукционните къщи и частните колекционери обявяват за сензационни цените на всяко платно, дело на Пиер-Огюст Реноар, Едуард Мане, Клод Моне, Камий Писаро, Алфред Сисле или Винсент ван Гог. А точно в тази галерия в Единбург до 2 октомври посетителите биха могли да видят повече от сто шедьовъра под мотото “Вдъхновяващият импресионизъм”. Фокусът на вниманието е върху три ключови фигури: Шарл-Франсоа Добини, Клод Моне и Винсент ван Гог. Чрез серия от завладяващи и изненадващи противопоставяния тази епохална изложба осветява най-същественото от взаимодействията и влиянията между тези трима класици на импресионизма.

Кое е интересното в решението на кураторите? Защо точно тези трима художници сближават почерците си в едно пространство?

Шарл-Франсоа Добини (1817 - 1878) е известен като пионер на модерното пейзажно изображение и предшественик на френския импресионизъм. Той често е титулуван от изкуствоведите като “баща на импресионизма”, въздействието му върху Моне и Ван Гог е огромно. И докато Моне е вдъхновен да рисува ефимерните ефекти на светлината, то Ван Гог директно черпи от талантливия си учител, прекарвайки два ползотворни месеца близо до дома на Добини в Овер сюр Оаз.

Още в първата половина на ХІХ в. Добини продава доста успешно картините си. През 1861 г. Теофил Готие го обвинява, че е подчинен на импресията и пренебрегва детайлите: “Неговите картини предлагат само една разпокъсана съпоставка от цветове.”

Но кой е можел да предполага тогава, че революционният стил на Добини ще роди най-обичаното направление в изкуството? Самата му практика на рисуване е нова. Работи изцяло навън, сред природата, насред реката, търси неочаквани гледни точки, разработва така специфичната импресионистична “незавършеност” в една просветляваща гама. Именно той подкрепя импресионистите по време на Парижкия салон и представя Клод Моне и Камий Писаро на известния търговец на изкуство Пол Дюран-Рюел, който веднага купува няколко картини на безпаричния и пренебрегван Моне. Точно Пол Дюран-Рюел спасява младите художници от присмеха на академиците, от подигравките на пресата и се превръща в главния галерист на новото течение. Още от 1859 г. младият Клод Моне (1840 - 1926) се скита из Париж, рисува на открито и се опитва да улови играта на светлината, създавайки серия от картини за даден обект в един и същи ден.

Роден в Холандия, Винсент ван Гог (1853 - 1890) обожава творчеството на Добини още от своя период в Хага (1869 - 1873). Но ето че през 1886 г. той пристига в Париж и импресионистите се превръщат за него в мерило на стойностно и модерно изкуство. Цикличността на сезоните очарова Ван Гог и когато той се премества в Прованс през 1888 г., все по-често рисува разцъфтели дървета, облени в светлина поляни и овощни градини, защото те го изпълват с оптимизъм и му напомнят японския тип техника на рисуване: “Не ми трябва четка - казва той, - напръсквам платното с безразборни щрихи и ги оставям така - недовършени, живи, необработени, с възможност за нов вариант.” Именно така художникът успява да предаде ефектите на светлината между клоните на дърветата и използвайки милиони точковидни напластявания, фиксира нежните венчелистчета, треперещи на вятъра... През юни 1890 г. Ван Гог пристига в Овер сюр Оаз, привлечен от този автентичен природен рай, незамърсен от индустриализация и ознаменувал творчеството на Добини. И въпреки че Добини отдавна е починал, неговата вдовица приема Ван Гог, който създава тук блестящото си произведение “Градината на Добини”. Като цяло изработва за два месеца 12 платна, сред които са “Поле с макове” и “Житни полета с гарвани”. За първи път в изкуството видимото изразяване не е декоративно пресъздаване, а е атрибут на драматични психологически интерпретации. Цветът е “вкоренил” мелодия, страст, неистов възторг от сливането на душата с една свръхприрода. В края на юли, достигнал фаза на пълно изчерпване, депресия и умопомрачение, той излиза за последно сред житните поля и се застрелва в гърдите.

В настоящата изложба в Шотландската национална галерия по удивителен начин зрителите пътуват в едни и същи пейзажи, рисувани от трима художници по различно време. Общото обаче е очевидно - изящният импресионистичен рисунък поражда тържество за сетивата, усещане за празничност, непобедима виталност, звучност на колорита - дори когато сюжетът излъчва привечерна езерна тъга. Светът цъфти - светът се възражда, а всяка иновативна идея и днес би родила следващите авангардни артисти. Очевидно целта на организаторите е била да илюстрират не само оптимистичния поглед, но и творческия диалог между трима велики. За да се усети синтезът, до който всеки творец достига, стъпвайки в следите на своите предходници. За феновете на импресионизма все още всички полети водят към Единбург - още цял месец в колорита на естетическия хедонизъм.

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Изкуства