Къде се корени проблемът с малцинствата?

Някой печели от нерешаването на ромския въпрос - дългосрочно обаче губим всички

Философията на социалната ни система днес е тотално сбъркана. Тя трябва да е най-много буфер срещу злополука или временно затруднение. Тя не може и не бива да бъде източник на траен доход, унищожавайки по този начин връзката „действия-резултати” - основен морален императив за всяко здраво общество.

Днес има десетки критерии, по които може да се „класираш” за социални помощи, а натискът от всевъзможни международни НПО-та и институции прави трудно ограничаването на източване на социалните ни фондове. Оказва се, че цели групи от хора са напълно зависими от тази система, в което всъщност се корени и проблемът.

Целта на това политиците да „решават” проблемите на ромите и да ги интегрират с нашите пари е: ромите да бъдат направени извънредно зависими и несамостоятелни. Респективно, да са по-лесно употребени в електоралната игра на демокрация, като сума от гласове им на изборите.

На малцинствата им се вменява ролята на жертви, на които другите винаги са длъжни, а държавата се ангажира, че ще ги дондурка, каквото и да става. Този акт пък, от своя страна, се капитализира удобно чрез извличане на политическа рента от партиите и лични облаги за определени политици от процеса на разпределение на иззетото от икономиката. Ето защо и няма „политическа воля” за решаването на „циганския въпрос”. Просто така работи системата.

Лошото обаче е, че междувременно се къса връзката между труда/приноса, от една страна, и възнаграждението, от друга. Пречупва се родовата солидарност и семейството, като клетка на обществото, която следва да помага. Накратко това, което държавата прави е: вместо да научи човека да лови рибата, тя краде рибата от другите и я дава в ръката на „нуждаещия се”. Нито морална, нито работеща дългосрочно стратегия.

Остойностяване на бездействието

Бездействието и липсата на планиране - тоест животът с къс финансово-професионален хоризонт - има цена и тя е липсата на доходи и финансова стабилност. Когато се появи играч като социалната държава, която изкуствено намали цената на бездействието, като дава пари срещу него - тогава и бездействието избуява още повече. Така всъщност се възпитават именно социален паразитизъм, безпомощност, слабост и виктимизация - ролята на жертва. За жалост, подобен манталитет е трудно изкореним, а разбиранията, че друг ще се грижи за теб и че друг ти е длъжен е нагласа, която се чисти културно много трудно, при това - поколения наред. Поощряването на грешните практика, няма как да не ги удължи излишно във времето.

Конфликтът в обществото

В тази игра на интеграция има печеливши и губещи. Хазната взема от едни и дава на други. Нетните бенефициенти от бюджетните преразпределения на икономическия продукт от държавата (сред които са някои от ромските общности, както и други социални групи по интереси) са привилегировани, което пък наелектризира губещите нетни донори в хазната (средната класа) и създава условия за интензивно обществено напрежение. И оправдано усещане за липса на справедливост.

Решението: евангелизация

За да се променят култура и етика и да има траен ефект, е нужна „евангелизация” - църквата или доброволно създадени общности да променят манталитета на маргинализираните ромски общности - от зависимост към вярата в собствените сили и усещането за лична отговорност. Евангелизацията е важна, защото е доброволна. За разлика от нея държавата печели, като прави зависимости и вменява задължения на едни да хрантутят други, увеличавайки по този начин обсега си - културно и правно, като главен играч, разпределящ порциите от баницата. И развращавайки морално подпомагания, който вместо благодарност и желание да се върне в играта, приема статута си на жертва и изисква все повече полагащи му се „благини”.

Ролята на образованието и премахване на пречките пред бизнеса

Икономическата наука ясно доказва, че всеки има място в разделението на труда. Дори „А” да има „абсолютно” предимство във всички дейности, като по-добър краен резултат, ако „Б” отмени „А” в недотам важните му цели, то „А” ще има време да постигне повече ефективност в най-производителните си занимания. Което е полезно за всички.

Премахване на пречките пред пазара на труда ще помогнат именно на хората с най-ниска квалификация. Пречки пред наемането на работа като минимална работна заплата, минимални осигурителни прагове и прочие, удрят именно най-неквалифицираните, които не добавят достатъчно стойност, за да се класират и са принудени да се занимават с престъпност, да излязат в т. нар. сива икономика или тотално да нямат препитание.

Образованието ни страда от същите дефекти, от които всички държавни структури - липса на награда за заслугите, на стимули, гъвкавост и отвореност към нови тенденции и ниши. Следователно да се разчита на „вкарването на ромчетата в класните стаи” е пожелателно и се обсъжда с нереално оптимистични очаквания.

Това да се наливат публични пари за контрацепция или аборти не намалява моралния риск, защото всъщност не знаеш колко струват грешките ти. Не повече публични средства, а повече лична отговорност за постъпките биха преустановили вредните практики досега.

И така, разбирането, че като се дадат пари на калпак дългосрочно ще се подобри положението на определена група в обществото е зловредна демагогия. Нещо повече: то създава грешни стимули и пагубни културни очаквания, убивайки в зародиш всички правилни дългосрочни решения.

 

„Беден“ не е неизлечима диагноза

Важно е да кажем, че “беден” не е неизлечима диагноза. Училището трябва да промени мирогледа на ромите към по-дълъг хоризонт на планиране. Иначе стоенето в час е безсмислено само по себе си. Харченето на раздадените помощи тук и сега пречи на създаването на капитал и спестявания, на излизане над повърхността. Това, което трябва да се разбере, е, че доходът се генерира с труд, дългосрочно планиране и целенасочени действия в полза на другите. С отлагане на моментите удоволствия и спестовност. Иначе излизане от омагьосания кръг “помощи-избори-бедност” - няма.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи