Към новото Status Quo

Шаш и паника тресе западния свят заради хаотичния развой на изтичащата 2016 г. и непредсказуемата посока, в която се очаква да поеме следващата. В променливи времена живеем, не ще и дума. „Интересни“ биха казали китайците (към тях след малко). От тази страна на Европа по-скоро бихме предпочели да се обърне внимание на конкретния „обект“ на интереса, но ние сме си суетни хора, в края на краищата (не като китайците). А и като казвам „страна“, имам предвид съвсем индивидуално позицията на България спрямо бъдещия нов световен ред.

С тази презумпция трудно се правят прогнози, когато участваш в тях като самостоятелна величина, податлива на всякакви влияния, но какво да се прави!? Такава е участта, която сме си отредили като българи в новото световно раздаване на картите. Да, дотам се стигна, докато ви занимават с егоцентричните проблеми на пряко сили 500 души, на които сме се оставили да управляват бъднините ни.

Но преди „първия дубъл“ на самородните прогнози за бъдещето ще си позволя да обърна внимание на всеки, който смята, че е прочел три влакови композиции книги повече от трите влакови композиции, прочетени от автора, да ходи да брои вагони! Само от разбирачи стигнахме дотук. Политолози, социолози, стратези ...

Баста!

Ако някой, воглаве с автора, беше предсказал Брекзит или избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, отделно от антиутопичните очаквания на тихото мнозинство, вече щеше да е взел поне една награда за „геополитическо гадателство“ и да се е похвалил. През призмата на тези конкретни събития нека хвърлим заровете и погледнем смело напред! Пък каквото сабя покаже!

САЩ под Тръмп завързват топли отношения с Русия. Повече от топли. Новият държавен секретар, Рекс Тилърсън, бивш изпълнителен директор на най-големия американски петролен конгломерат, заложил 500 милиона долара в сделки с Кремъл, си избива парите от замразени и бъдещи енергийни проекти. За да се случи това, САЩ се оттеглят от санкциите срещу Москва, наложени от Европа заради инвазията в Източна Украйна. Схемата не е толкова проста. Това означава фактическо оттегляне на САЩ от ангажиментите по НАТО, която новоизбраният президент Доналд Тръмп обяви за излишна организация по време на кампанията си. Не е първото нещо от което се е отметнал, но да останем в сферата на вероятностите. В Кремъл със сигурност,гледат (и се надяват) от същата камбанария в момента.

Русия поема ролята на американците в Близкия изток - къде полицай, къде агресор. Ако е в името на фалшиви знамена и религии, постижимото е неограничено. Американците си писаха една победа в Ирак и равен мач в Афганистан в последните две десетилетия, време е и на „богатирите“ да върнат рестото на мачканите. Навсякъде и с взаимно съгласие, разбира се. Енергийните запаси на САЩ преминават към директно снабдяване от неизчерпаемите (засега) руски резерви. Аляска става „друго място“. Американците запазват приятелството си с Израел, от което са толкова зависими Източният бряг и Холивуд, но най-накрая, в името на достойнството, изоставят арабите. Да, пак опираме до петрола, но този път онзи под Северния полюс - „общ“ и лесно поделим. С Норвегия и Канада ще се разберем на „принципа на оцеляването във враждебна среда“. „Гнилото“ ще е в Дания. Някъде там ще са се озъбили европейците. Но стига да се сложи край на „ислямския тероризъм“, който гризе демократичните им общества, ще клекнат. В резултат на Брекзит Лондон ще се превърне в гарант на отношенията на Стария континент със САЩ. Щем - не щем. Петдесетте милиарда евро, които Брюксел се готви да измъкне като обезщетение от ингилизите, са капка в слузта, в която ще се разпадне ЕС, в крайна сметка, в резултат на вътрешната нестабилност и взаимно недоверие. „Континентът“ ще зависи изцяло от реципрочната тенденция на израза „Русия е Европа“. Или поне до Берлин!

Къде са американците в това уравнение ли?! В Тихия океан! Директно срещу Китай или най-вероятно въвлечени в няколко регионални конфликта, всичките с благословията на Москва, срещу китайската хегемония в Азия. Прост пример. Руснаците подготвяха от години срещата между Владимир Путин и Шиндзо Абе, която се състоя миналата седмица, за да й придадат стратегическо значение - документален край на Втората световна война, разширяване на съвместните интереси, Курилските острови... Избирането на Тръмп за президент на САЩ превърна маневрата в излишна и така безплодно завърши „историческото посещение“ на руски президент в Токио. Гобленът изглежда извезан. Представете си къде сме ние.

 

Стъпка по стъпка

Американската администрация възприема политиката „един Китай“ през 70-те години, за да придърпа Пекин на своя страна по време на Виетнамската война. Независимо от претенциите на потомците на Чан Кайшъ, съседен Тайван никога не успява да убеди лидерите на САЩ в стратегическото си значение отвъд това да дразни Китай с премълчани търговски сделки. Безпрецедентният телефонен разговор между Доналд Тръмп и тайванския президент Цай Ингуен - дни след избирането на първия за президент, затвърждават очакванията от бъдещата администрация на президента на САЩ да търси доминация в Тихоокеанския регион - икономически, политически и военно, в вероятно за сметка на досегашното евроатлантическо сътрудничество.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари