Шуменка умело майстори макети и кукли в народни носии

„Ти знаеш ли каква отговорност е да построиш къщата на Иван Вазов? Ако не успееш, ако не се справиш?”

На тези въпроси на съпруга си Иван трябвало да отговори Албена Стоянова, когато му съобщила, че ще изработи едно към едно, до последната керемидка родния дом на патриарха на българската литература. Иван не че не вярвал в уменията на съпругата си - дипломирана занаятчийка от камарата в Шумен, но си давал сметка, че тя трябва да вложи цялото си сърце и умение в това предизвикателство и няма право да разочарова милионите почитатели на големия български писател.

Албена се справила. Точно преди година изключително точното копие в размер 1:40 било готово. Екскурзоводите от къщата-музей в Сопот, които познавали всяко кътче на Вазовия дом, ахнали като го видели. Всеки детайл, чак до резбованото слънце на тавана на верандата и бухналите чемшири, присъствали в макета.

Днес, благодарение на таланта на Албена, къщата на писателя обикаля страната и е достъпна за всеки, който иска да я види. Тя ще пътува още дълго време по проекта “Вазов отново народен”, казва директорът на сопотския музей Борислава Петрова. Тя издава и една любопитна подробност, която малцина знаят, но било забелязано от екскурзоводите. На макета на майсторката липсвало едно единствено нещо – многобройните котки, които мъркат в района. Не е ясно дали ги е имало и край Вазовата фамилия, но сега те са атракция за туристите. Щом майсторката чула тази забележка, веднага добавила фигурка на емблематичната музейна котка Марчето. Наскоро тя изчезнала от макета – някой я е откраднал сигурно, но майсторката пак ще я възстанови.

Как се гради точен макет на голяма, макар и едноетажна къща?

Албена разказва – градежът станал в нейната кухня, на голяма маса, на която тя повече от два месеца се трудила, като помагал и съпругът й. В жилището вкарали и машини за дървообработка. Иван, който работи в строителството, помогнал за точното изграждане на покрива. Албена измайсторила и подредила малки 5 500 керемидки от студен порцелан върху конструкцията. Голямо предизвикателство било да изработи старото извито дърво пред къщата и чешмата с вадата, а целият двор осеяла с избирани от нея един по един еднакви речни къмъни. От макета не липсва и дюкянът на Минчо Вазов, където писателят се отбивал, като младеж, но вместо да води търговските сметки на баща си, драскал първите си стихчета.

Макетите на възрожденски къщи са голямата страст на Албена. Покрай тях тя се научила да прави и кукли. Било й скучно да гради домове без хора край тях и започнала да добавя къде мома с менци, къде момък, а понякога и цяла седянка. Всички те са в народни носии, а лицата им са направени от вълна по метода на сухото плъстене, разказва майсторка. За 1 март направила много кукли Баба Марта. С бухнали коси, с очила, нали са баби... Първата клиентка, като ги зърнала, възкликнала: “Ха, това май е Стоянка Мутафова!”. “Не, това беше просто Баба Марта! Но лицето май приличаше на известната актриса”, разказва през смях Албена. И сега честа й поръчват кукли, които да приличат на определен човек. Това лято трябва да изработи като подарък за сватбата на сливенка и видинчанин, които ще се врекат във вярност в чужбина, техните двойници в носии. Булката е черноокоса и синеока, младоженецът е кестеняв, дано се разпознаят... Албена е сигурна само, че носиите ще отговарят точно на тези, автентичните от Сливенско и Видинско, защото ги е изучила безпогрешно.

Майсторката знае до последния детайл шевиците и особеностите на старинните облекла от различни краища на днешна България. Самата тя има богата колекция - шопска, добруджанска, тракийска, влашка, северняшка носия... Повече от десет са и всяка има своя история. Гордо ги показва в изложби из страната, а на централно място винаги подрежда оригиналната хърцойска от Русе. Тя й е първата, носи я с огромно желание, сдобила се с нея на магия преди десетина години. Купила я от пенсионерка в Русе, която я била наследила от баба си. Свръзката пък бил антиквар. Когато платила носията, Албена не подозирала какво купува, но на връщане към Шумен се отбила в Етнографския музей в Разград и там уредничката й обяснила, че вече е притежател на пълна хърцойска носия. Тогава Албена започнала да чете и да попива всичко за българските народни одежди. Всеки път щом попаднела на красива риза, пола, престилка, ги купувала.

А как се запалила? Покрай една покана към нея и съпруга й - да празнуват Гергьовден с родолюбив комитет “Крум Страшний” на Шуменското плато. Като пристигнали, потънали сякаш в друго време. “Всички бяха в носии, вихреха се хора на поляната, аз онемях. Къде съм? Пеят, веят българското знаме, печеното агне идва съпроводено от гайда и тъпан... А на съседна поляна хора от клуб “Традиция”. Провикват се, започнаха да прииждат и те в носии. Тогава разбрах, че се намирам на точното място”, разказва ентусиазирано Албена.

Мъжът й веднага решил да се сдобие със старинни костюми и той, за да участва в исторически възстановки. Още от първата възстановка - на Деня на Ботев - 2 юни във Врачанско се върнал вкъщи с торбичка, която нямал търпение да развърже още от вратата. Вътре се мъдрела мъничка носийка за дъщеря им, още бебе. Ръкавките на ризката били колкото една педя, полата била голяма, но Албена я преправила. Още на следващия Гергьовден тя, бебето, баткото и таткото били облечени от глава до пети в автентични облекла. И много щастливи.

От 2010 г. насам не пропускат нито един фестивал в Жеравна. Нито пък пропускат събор или изложение – там Албена демонстрира уменията си. “На такива места се зареждам положително, макар че понякога е много уморително и на полеви условия - обяснява тя. Гайдите свирят, всички са в носии, хора се вихрят, майстори те връщат векове назад и въображението ти се отключва, а ръцете те сърбят за творчество. Няма по-хубаво от българското!”.