Латиноамериканските демокрации са в криза

Венецуела се превръща в сюрреалистична държава

Заплахата от пълен колапс във Венецуела принуждава гражданите й да бягат в Колумбия и Бразилия. Но и тези държави вече са изправени пред не по-малко сериозни проблеми. Демокрацията в Латинска Америка е в криза.

За да бъде нормализирана ситуацията във Венецуела, не трябва непременно да бъде постигнат консенсус между двете спорещи страни. Но при всички положения е необходим диалог. В тази връзка е малко вероятно на политическата конфронтация, която разтърсва южноамериканската страна, да бъде сложена точка в близко време.

Правителството на президента Николас Мадуро даде да се разбере, че не се интересува от преговори с опозицията. Ескалацията на напрежението обаче си струва - подобно на всички авторитарни режими, и този в Каракас се нуждае от врагове, за да мобилизира поддръжниците си. Практически това вече е постигнато и точно това е причината, поради която Мадуро и Социалистическата партия сега се намират на прага на установяването на диктатура.

Изборите за Учредително събрание, проведени миналата неделя, потвърждават тази хипотеза. От самото начало бе ясно, че гласуването ще послужи единствено за разпускането на парламента, в който от 2015 г. насам опозицията има превес над президента. Макар гражданите да обявиха бойкот на вота, все пак осем от общо 19 млн. избиратели са упражнили правото си на глас - поне според данните на управляващите.

Три дни след провеждането на изборите бяха отправени обвинения, че най-малко един милион гласове са добавени незаконно. Но Мадуро, чийто син и съпруга влизат в състава на Учредителното събрание, не бе впечатлен. Със същото привидно спокойствие венецуелският държавен глава игнорира нарастващата критика към режима му, която отправят както САЩ, така и Европа. Диктаторските тенденции в управлението му са все по-очевидни. Малко след вота двама авторитетни политици от опозицията бяха арестувани. Освободени от длъжност бяха и редица служители на държавни предприятия, които не са участвали в изборите.

Всичко това доведе до един вид сюрреалистична държава. След 2013 г. икономиката на Венецуела се е свила с 35% според изчисленията на икономиста от „Харвард“ Рикардо Хаусман. Тъй като правителството вече не публикува статистически данни, анализът му се основава само на информации от чужбина. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че нивото на безработицата е 30 на сто, инфлацията през 2017 г. е изчислена на ужасяващите 720 %.

Това е фонът, на който през март избухнаха масовите протести срещу Мадуро. Оттогава седмичните демонстрации разтърсват страната, повече от сто души бяха убити. Полицията и паравоенни части действат по изключително брутален начин, но не може да се отрече, че и протестиращите също реагират с насилие.

Въпреки че Венецуела е най-ярък пример за отслабването на демокрацията в Южна Америка, Бразилия, най-гъсто населената страна в региона, също се намира в дълбока политическа криза. След инициирането на разследване на корупционния скандал с участието на държавната петролна компания Petrobras през 2014 г., бразилците откриха, че почти целия им политически и икономически елит е корумпиран.

Сумите, отклонени от тези господа са астрономически, става дума за милиарди долари. А безработните в страната, където минималната работна заплата се равнява на 250 евро, са рекордните 14,2 млн. души.

Икономическата криза отново върна Бразилия на прага на глада, след като едва през 2014 г. ООН я извади от списъка на страните с гладуващо население. Но тя също така освободи и един стар демон - насилието. Данните от Рио де Жанейро дават представа за ужаса: през 2017 г. повече от 2,7 хил. души са убити, 600 от които са жертви на полицейско насилие. Сега армията е господар на положението - в града има 8,5 хил. военнослужещи. Само година след Летните Олимпийски игри над Копакабана отново летят патрулиращи хеликоптери.

Друга страна в Южна Америка, която преминава през критичен период на развитие, е Колумбия. За разлика от Бразилия, тя се влияе в много по-голяма степен от икономическите бежанци от Венецуела, които пазаруват на територията й или бягат от неблагоприятните условия в страната си. Въпреки че в Колумбия не съществува остра национална криза, мирният процес с партизаните от ФАРК създава нови проблеми. Оказва се, че колумбийското правителство на президента Хуан Мануел Сантос има контрол в големите градове на страната, но в страната такъв почти отсъства. В този контекст може да се тълкува и рекордната реколта на кока.

 

Изолацията на Мадуро

Заради политическия си курс Мадуро до голяма степен вече е изолиран в Латинска Америка. Само Куба, Ел Салвадор, Никарагуа, Еквадор и Боливия стоят до него. Но само на пръв поглед. Известно е, че боливийският президент Ево Моралес често говори срещу Мадуро, когато микрофоните са изключени. Страната, която се развива по левия модел, отбелязва най-високи темпове на растеж в региона - без при това да нарушава социалното равновесие.

Венецуела обаче е далеч от такова развитие. През 1999 г. Уго Чавес положи усилия да трансформира страната и постигна неоспорими успехи - бедността и неграмотността намаляха значително. Но като цяло начинанието му завърши с фиаско. Има няколко причини за това: от 2014 г. цената на петрола падна почти наполовина, а държавата има огромни външни дългове.

От „Фокус“, със съкращения

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи