Столицата на Малта е смесица от културата на три континента

Градът на кръстоносците. На жълтия камък, от който са построени впечатляващите крепостни стени, дворци, църкви, сгради. Град - пълен с история, причудлива смесица от културата на три континента. Хаотичен мравуняк от туристи. Чудни пристанищни гледки. Ляво британско движение и арабска архитектура.

Попадаме в Ла Валета, столицата на Малта, откъм морето. Другата възможна опция е по въздух. Пред нас са внушителните крепостни стени, както и редица от услужливи файтонджии, които предлагат да ни откарат „луксозно“, но просто не си струва. Освен стълби и стръмни улици, знаем, че можем да се изкачим отгоре на крепостната стена с асансьор. Въпросът е да го открием. Малко лутане и го нацелваме. Удоволствието ни струва едно евро, билетът важи и за слизането. Чудно. Докато преброим до десет, и сме горе.

Градините Барака 

Оказват се очарователно място за отдих, разходка и съзерцание под аркади и с главозамайваща гледка към прекрасното естествено пристанище на Малта. Векове то е диктувало историята на островната държава. Когато през 1661 г. са построени Горните градини Барака, те са частни, има и площадка за упражнения на рицарите на Свети Йоан. Аркадите първоначално са били покрити, но след въстанието на свещениците през 1775 г. Великият магистър решава, че заговорници използват тези сенчести кътчета за срещи и премахва тавана. Паркът става обществен след като френската окупация приключва през 1800 г.

Заради стратегическото си местоположение днес градините са любими за разходка на малтийци и гости за попиване на морски гледки, панорамни фотоетюди към корабостроителницата на Ла Валета, крайбрежието и околността. А ние, напълнили душата с красота, насладили се на лекия бриз и наснимали се, тръгваме на експедиция. Поспираме пред езерце с фонтан, забелязваме бюст на Уинстън Чърчил, любуваме се на трогателна бронзова група, изобразяваща Гаврошковците – малки парцаливи деца, символ на мизерията в началото на ХХ век.

[modula id="3411667"]

Артилерийски залпове

Обед е, време за военния поздрав от Долната градина Барака, която се намира точно под Горната. Оглушителните гърмежи отпърво ни ошашкват, но после осъзнаваме празничната им всекидневна функция. Поздравяващата батарея е разположена на церемониална платформа и изпълнява ритуални салюти. Създадена през ХVI в. от ордена на Свети Йоан за защита на Малта от Османската империя, днес батареята се използва основно за стрелба с церемониални оръдия.

Столицата на Малта е място, тясно свързано с рицарите хоспиталиери от Ордена на Свети Йоан Кръстител, основан в Йерусалим по време на кръстоносните походи. А най-голямата забележителност, която не можем да пропуснем в този чаровен жълтокаменен Ла Валета, смятан за най-добре запазения средновековен град в Европа, е, разбира се,

катедралата „Свети Йоан Кръстител“

Проектът за нея е изработен от Джероламо Касар, наричан строителят на Малта, повечето от забележителните сгади тук са негово дело. Откриваме я лесно в центъра по голямата опашка за билети. Не можем да се начудим на интереса, фасадата е повече от скромна, като се изключат трите часовника на нея. Обикновено не показват точния час, за да объркат дявола и да не пристигне навреме за богослужение. Нас не могат да ни объркат – ние сме във ваканция и времето за нас е спряло.

Отвътре обаче ни очаква истинска изненада: бароковият интериор се оказва скъпоценен бисер, златно съкровище, приютило вярата, парите, мощта и влиянието на рицарите хоспиталиери. Вглеждаме се очаровани в златния олтар, доукрасяван след всеки кръстоносен поход. Стъпваме внимателно по невероятния под – 375 мраморни плочи с гербове, под които са погребани едни от най-знатните рицари на Ордена. Спираме пред „Обезглавяването на Свети Йоан“, шедьовъра на Караваджо, единствената негова подписана творба, в залата, посветена на гениалния художник, свързал съдбата, творчеството, възхода и падението си с Малта.

Запъхтяно се изкачваме по стръмно стълбище на втория етаж, за да обхванем с поглед отвисоко този забележителен храм, свидетелство на богатството и мощта на Малтийския орден на хоспиталиерите. Накрая си тръгваме, усмихнати и щастливи. Доволни, че се докоснахме до богатата история на славните рицарски времена.

Свободен от нашественици, превзет от туристи

Навън усещаваме градския ритъм на живот, странно съчетание на средиземноморски култури. Пред постройки с остъклени по арабски маниер балкони се редят съвременни кафенета, в които е трудно да се намери свободно място. Знаем, че движението е ляво, по британски маниер, затова се оглеждаме в двете посоки. Магазини. Хора. Лудница. Забелязваме, всъщност толкова е внушителен, че няма как да го пропуснем, Парламента. Модерна сграда, съградена от същия жълт камък. Дело на италианския архитект Ренцо Пиано. Забележителна постройка в духа на минимализма. Човешкият поток по улицата ни води към фонтан с модернистични скулптури на голям площад. Мястото е обживяно от международна тълпа, която аплодира брейк танцьори. Стигнали сме края на крепостните стени. Всъщност лесно е да обходиш от край до край стария град, стегнат в каменната им прегръдка. Днес върху дебелите кули, някогашни фортификационни съоръжения, растат градини. Кафенета с разперени чадъри са се сгушили в подножията и в ъглите им. Вплетени история и съвременност надничат от всеки камък...