Левият общественик Павел Писарев пред „Труд“: Супер богатите в БСП - вън от ръководството й

Пътят напред не е да се търси врага с партиен билет, а съюзници

Защо двете най-големи партии заявиха, че никога няма да управляват една с друга, какви ще са проблемите, ако леви и десни са заедно във властта? За лагерите в БСП и за това защо тази партия винаги търси врага с партиен билет сред своите. За причините защо никой не иска да управлява със социалистите и за проблемите пред лидера им Корнелия Нинова. По всички тези въпроси разговаряме с едно от емблематичните лица на социалистическата партия през годините Павел Писарев, който беше част и от кръга на червения стратег Александър Лилов.

- Господин Писарев, на конгреса на ГЕРБ преди дни ясно бе заявено: „Никога с БСП“, официално и от БСП твърдят същото: „Никога коалиция с ГЕРБ“. Защо и двете партии непрекъснато се занимават с опонентите си? Наистина ли така мислят или това е само за пред електората на всяка една от тези партии?

- В ръководството на ГЕРБ има бивши членове на БКП или техни деца. Всички знаят кои са. Чакаха 10-15 години БСП да им даде служби, това не стана и си направиха партия. Ясно е, че ще водят друга политика. БСП също не ги иска. И за двете партии най-важният въпрос е кой ще им бъде съюзник. Защото не могат да управляват сами. А решението за това е на избирателите.

- А вие как мислите, като човек, преживял три епохи - добре ли е да има коалиция между леви и десни?

- Може би никъде в света – освен в Германия, няма такава коалиция. Спомням си във Франция, когато през 80-те години стана коалицията между Френската социалистическа партия на Митеран и Френската комунистическа партия, тогава веднага дойде американският президент, за да пита какво е това. Американците като чуят социализъм и социалдемокрация, веднага се хващат за пистолета. Митеран тогава му каза: „Бъдете спокойни за нас. Но когато има коалиция на лява и дясна партия, това е все едно някой да бъде прегърнат и удушен.“ Най-краткият път на една лява партия в политиката минава през коалиция с дясна партия.

- Това означава ли, че в България коалиция на леви и десни ще е пагубна за страната?

- Зависи в името на какво се прави коалицията, какво е споразумението между двете партии. Ние видяхме, че когато имаше коалиция между БСП и ДПС в България, тя се провали – много големи интереси имаше. Не се очертава друга възможност за коалиция на БСП в бъдеще. И какво ще стане, ако се стигне дотам, не е ясно.

- В БСП има два лагера – единият е около Георги Гергов, който работи за коалиция с ГЕРБ, а другият лагер е около лидерката Нинова, който за сега изключва такава колаборация.

- Това са хората, които искат да получат служби. В БСП отдавна има дясна сила. Още, когато БКП се преименува на БСП, това стана под влияние на такива фигури, които искаха социалистите да се откажат от лявата политика. А крайнолявата политика се оказа негодна. Но левите сили не могат да проведат нова политика - нито тези в чужбина, нито тези у нас.

- Какво става в БСП сега, лагерите са ясно изразени? Корнелия Нинова говори за „кръга на деветимата“, които клатят лодката. Тя не ги назова, но е ясно, че там са Георги Гергов и близки до него.

- Не съм в ръководството, но съм човек, който признава легитимно избрания председател. Ясно е, че в ръководството на БСП има хора, които са за лява политика, и други, които са за дясна политика. Зависи кои ще надделеят. Грешката на предишното ръководство беше, че не се опря на левите сили докрай. Явно е, че борбата между левите и десните сили в тази партия ще продължи.

- Каква опозиция е БСП сега, как стои тя? Ето, на шестия месец от старта на това Народно събрание тя свали неговия председател Димитър Главчев.

- Не мога още да бъда категоричен в коментара си. БСП според мен има различно поведение. Има поведение на председателката, която казва: „Активно наляво!“ и защитава леви принципи. Обаче вътре в парламентарната група има и не малко десни депутати, които водят борба за власт вътре в партията. Трябва да наблюдаваме нещата внимателно. Но ако тази партия иска да печели избори и да има влияние вътре в страната, тя трябва да води лява политика. С дясна политика и с лъкатушене уж покрай лявото, което всъщност води до десния бряг, до никъде няма да стигнат. Трябва да има каузи, а не интереси. Защото хората усещат тези интереси и затова не ни вярват и не ни дават да управляваме.

- В БСП все се търси врага с партиен билет и така е още от времето на Живков. Не ви ли омръзна толкова години така да се самоизяждате? Това се е превърнало в манталитет на партията, а и знаете тезата за това, как БСП винаги „изяжда“ децата си.

- Врагове с партиен билет винаги са били тези, които не са съгласни с политиката на председателя и линията на ръководството. Колкото и партията да търси врага, никога не може да го намери изцяло. Затова този лозунг е постоянен. Но не е това пътят. Пътят е не да се търси врага вътре, а да се търсят съюзници. И то такива, от които няма да ни е срам, и с които можем да водим политика в името на обществото.

- Къде са тези съюзници, господин Писарев? Нещо не се виждат – никой за сега не иска да управлява със социалистите.

- Съюзниците трябва да се търсят сред населението, сред избирателите с лява политика и да се правят предложения, които да отговарят на интересите на масите, на гласоподавателите. Сигурно ви звуча малко старомодно, но това са истини, които са вечни. Зная, че днес в модерното общество, това е едва ли не смешно, но по-старите и преживелите знаят повече.

- Има друго интересно във вашата партия – въпреки търсенето на вътрешния враг, въпреки всички трусове, БСП досега не е била разцепена. Всъщност такава беше и целта на стратега Александър Лилов още в началото на промените. Как си обяснявате това?

- Обяснявам си го с ходовете на ръководството. Като види, че нещата отиват до крайност, те винаги отстъпват. Или сменят политиката, или сменят лозунгите. Но това важи за всяко партийно ръководство на всяка партия, която се пази от разцепление. И така го избягва с компромиси. Е, някои не го направиха и знаете какво стана с тях – имам предвид сините партии. А Лилов наистина в първите години успя да запази единството на партията и това тя да не се разцепи.

- Не ми се ще да коментираме сега дали е бил прав Лилов или не, но кое е по-страшно – разцеплението или демотивацията на хората, каквато се забелязва?

- Всичко това е следствие на политиката на ръководството. Ако тя се одобрява от хората – уклони наляво и надясно няма да има. Но демотивацията е опасно нещо.

- Добър лидер ли е Корнелия Нинова, какви са проблемите пред нея?

- За да кажа дали тя е добър лидер, трябва да видим резултатите. Корнелия Нинова има един проблем – ще бъде ли последвана нейната политика от ръководството и от членската маса. Докато не го разреши този проблем, ще има спънки. Тя трябва да прецени докъде може да води лява политика и колко лява да е тя. Явно е, че тя не може да води напълно лява политика с хората, с които сътрудничи.

- В БСП има доста богати хора – не че има лошо в това да си богат. Но този факт винаги е носел негативи на партията – и сред своите, и извън тях. Не е ли това проблемът на БСП?

- Това е проблем и то голям. БСП се разграничи от политиката на Тодор Живков, защото в нея имаше и крайности. И то не само у нас, а и в целия бивш соцлагер. Но БСП прави и ще направи голяма грешка, ако се съюзи с богаташите или допусне част от своето ръководство да се обогати. Затова бих казал: много богатите хора трябва да напуснат ръководството на БСП. В партията винаги е имало богати хора с леви убеждения, но те трябва да си останат обикновени членове. В никакъв случай да не бъдат в първите редици или пък от тях да зависи бъдещето на БСП. Богатите могат да подпомагат финансово партията, щом толкова много държат да членуват в нея – разбира се, сигурно не малка част от тези, които са богати, наистина имат такива убеждения. Но дотук. Те не бива да са в ръководството.

- Значи им показвате вратата, така ли да ви разбирам?

- Моето категорично мнение е: Супер богатите социалисти – вън от ръководството на БСП.

- Според новите промени в партийния устав лидерът се избира пряко – от всички членове. Това по-добре ли е, какво мислите?

- Тази промяна, направена от новото ръководство, още не е изпробвана. Но пък не е изяснено как ще бъде сменян председателят. Цялата партия едва ли може да бъде питана кой да й е председател. Конгресът също има някакви права, не само цялата партия. Ще видим.

- До какво ще доведе вотът на недоверие към управляващите, който се обсъжда и в БСП, и в ДПС? Колаборация между двете партии не е ли опасно, не е ли вредно за социалистите?

- БСП е принудена да търси колаборация, защото няма мнозинство. Но ДПС трябва да е умерена в своите искания. И точно тази колаборация да бъде широко обсъждана от членовете на БСП. Така, както ще се обсъжда и пита кой да е лидер, така е добре да се обсъди точно това – с кого БСП да направи съюз.

- Преди в парламентарната група на левицата винаги е имало много изявени личности, професионалисти в своята област. Сега обаче българският парламент като цяло не страда ли от липса на такива личности, на оратори?

- Не съм парламента, за да кажа убедено дали това е така. Но е съвършено очевидно, че и в ръководството на БСП, и в парламентарната й група има не малко случайни хора. Тези случайници дърпат назад и левицата, и парламентаризма като цяло. Защото в другите групи проблемът е същият.

- Какво трябва да направи БСП за да бъде чута от всички хора, не само от своите?

- Тя трябва да изясни своята политика за себе си. Ще бъде чута, когато пропагандира политика, която е освободена от наслоения, от грешки и залитания – крайно леви и крайно десни. Народните маси обаче не виждат засега това и не й оказват подкрепа.

- Може ли да се разшири периферията на гласуващите за левицата? Това ли е максимумът, който може тя да достигне?

- Да, това е всичко на дадения етап. Едва ли може повече. Както се казва – това е положението. При такава политика - и то неясна, възможностите на БСП са дотук. Повече проценти ще има само ако промени политиката си по начин, че другите да я припознаят.

- Опонентите на БСП дълги години бяха така наречените сини, Иван Костов... Сега са ГЕРБ и Борисов. Беше ли в по-добра кондиция БСП преди, когато неин опонент бяха сините?

- И предишните опоненти или врагове, както ги наричате в медиите, се изтъркаха. Те нямат предишната сила. Костов изчезна от политическия хоризонт, тези около него – също. Сега БСП има нови противници – вътре в самата себе си и такива вън от нея. Най-вече в лицето на ГЕРБ. Голяма промяна в БСП още няма, но според мен това ще се случи след няколко години. Не само в национален, а в световен мащаб. И тогава може да се очакват много промени. Социализмът не е измислен в България, винаги е бил внасян у нас – по-рано от Плеханов, след това от други сили. Едва ли в България ще станат някакви кардинални промени в световния социализъм. Такива ще дойдат отвън. Но все пак и ние може да прибавим нещо.

- Левите партии в Европа и в света са в криза. Защо се стигна дотам, че левицата да не може да бъде припозната от хората не само у нас? Все пак левите винаги са били смятани за тези, които носят промяна, които са по-социални.

- Стигна се дотук, защото капитализмът се развива. Много рано се пророкуваше неговия край, а всъщност се оказа, че проявява много възможности за развитието. Затова и лявото е в криза. То беше тотално на власт в Съветския съюз и в бившите социалистически страни, но се провали. И тази криза ще трае дълго време. Левите тенденции ще бъдат припознати рано или късно, в това няма никакво съмнение. Но за това ще трябва да се изчака.

 

Нашият гост

Павел Писарев е роден в София през 1934 г. в семейството на царски офицер и майка германка. На 19-годишна възраст става член на БКП. Дълги години е кореспондент на “Работническо дело” в Париж. През 70-те години е директор на “Българска кинематография”, бил е и заместник-министър на културата в екипа на Людмила Живкова. Два пъти, преди и след 1989 г., оглавява БНТ. Едно от лицата на “Българската левица” в БСП.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта