За девета поредна година витрината на „Левски“ остана празна. Тъжната равносметка се повтаря като омагьосан кръг отново и отново, а последният спечелен трофей си е всe така онази прословута титла от 2009-а. За разлика от предходните първенства, когато „сините“ видимо изпитваха финансови и организационни затруднения, през последните 12 месеца това все пак се промени. Собственикът Спас Русев лично се погрижи на „Георги Аспарухов“ да заиграят доказани имена като Жорди Гомес и Габриел Обертан. Испанецът бе познат от „Уигън“, където вдигна ФА Къп. А малко след него в София пристигна и техничният французин, играл през годините в „Манчестър Юнайтед“ на сър Алекс Фъргюсън. Новият треньор също бе доказано име - италианецът Делио Роси.

Опитният наставник можеше да се похвали със солидна визитка, каквато липсваше на голяма част от неговите предшественици на „Герена“. Тези вложения на президента на клуба напълно логично повишиха както настроението сред феновете, така и очакванията.

А те бяха допълнително подплатени от другите качествени попълнения, сред които Холмар Ейолфсон, националът на Исландия, и бразилската перла Паулиньо. Към изброените спокойно могат да се причислят и приятните изненади – Иван Горанов, Васил Панайотов и Хали Тиам.

Така всички предпоставки за прекъсване на негативната серия бяха на лице. Пак към положителните промени трябва да се споменат и успешните изходящи трансфери, осигурили свежи постъпления в касата на столичния гранд - Божидар Краев, Мехди Бурабия, а по-късно и Жуниор Мапуку за близо 2 млн. лева. Така в общи линии основата бе положена.

Но наред с позитивите, клубът направи и грешки, оказали се решаващи за крайния изход на сезона. Те трябва да бъдат анализирани, за да бъдат предотвратени преди началото на новата кампания, която е само след 2 месеца. Защото в края й „Левски“ може да отбележи Десета година без трофей ...

Вратарският пост

„Левски“ винаги се е славил като отбор, разполагащ със солидни вратари. През годините под рамката на „сините“ са били имена като Борислав Михайлов, Пламен Николов, Здравко Здравков, Димитър Иванков и Георги Петков. Но през настоящата кампания това не беше така. С абсолютно доверие се ползваше Божидар Митрев. Но капитанът на тима така и не осигури нужното спокойствие в защитата и бе в основата на куп инкасирани попадения, голяма част от които във възлови мачове.

Грешка направи и ръководството на клуба, избързвайки да пенсионира Боян Йоргачевич още в началото на кампанията. По този начин Митрев се оказа без алтернатива. А в случаите, когато вратарят не бе на разположение, неговите заместници бъркаха фатално. Така бе през есента (б.а - след червения картон на Митрев срещу „Лудогорец“), когато Александър Любенов сбърка фатално в Пловдив и помогна реално на „Ботев“ да осъществи пълен обрат за 2:1.

Същото се повтори и през пролетта, но с Николай Кръстев под рамката. Младокът изпусна нелепо топката срещу „Етър“ (1:1), а това коства победата на отбора.

През кампанията Роси използва общо четирима вратари, последният от които Петър Иванов (б.а - дебют срещу „Верея“), но нито един от тях не показа, че има място в титулярния състав и през следващата година.

Липсата на изявен голмайстор

Друга невралгична зона на Делио Роси се оказа нападението. Тимът така и не се сдоби с нужния голмайстор, който да реши проблемите в атака. В офанзивен план „сините“ играха на приливи и отливи, а показателно за това бяха немалкото загубени точки в мачове с отбори от долната половина на класирането. Стигна се дотам, че в голмайстор на „Левски“ се превърна централният защитник Давид Яблонски (9 гола).

А Роси изпробва куп варианти в атака - Серджиу Буш, Жуниор Мапуку, Станислав Костов, Антонио Вутов, Габриел Обертан, Станислав Иванов, Ривалдиньо. Най-много минути записа Буш, вкарал 8 гола в първенство, но румънецът не бе постоянен, а най-големият му грях към отбора е слабото представяне във финала за купата със „Славия“, загубен с дузпи.

Тактиката

В хода на шампионата Делио Роси така и не напипа точната тактическа постройка на „сините“. Италианецът въртеше схемите на игра, но в някои случаи това му играеше лоша шега. Спецът от Римини нямаше нужните изпълнители през есента, а през пролетта отборът трябваше тепърва да се стикова, заради седемте нови попълнения. В голяма част от случаите италианецът залагаше на прагматизъм, включващ наситена халфова линия, която да даде стабилност в отбраната. В други мачове той все пак изпробваше варианти с двама в атака, но това не се отрази особено положително на играта.

„Атаката продава билетите, а защитата печели първенствата”, философски обясни Делио Роси след един от двубоите в Първа лига.

Може би най-фрапиращо обаче си остана друго негово признание, дошло след успеха над ЦСКА за купата: „Обертан не е играл на тази позицията десен халф от 2015-а година. Но сега това се случи заради интуицията на собственика на нашия клуб, който даде тази идея.“

Контролите

„Левски“ започна колебливо шампионата под ръководството на Николай Митов, но след четвъртия кръг Делио Роси пое кормилото на отбора. Италианецът попадна в заварено положение и нямаше възможност да промени функционалното състояние на играчите. Наложи се дори в паузите за националните отбори на „Герена“ да правят втора подготовка.

През зимата 58-годишният треньор заведе отбора в Малта. Там „сините“ играха приятелски срещи с полупрофесионални отбори, а Роси твърдеше, че това са тренировки, а не проверки. Това се превърна в традиция за „сините“ през последните години, които умишлено или не, подценяват този аспект от подготовката. А е ясно, че мачове със сериозни съперници носят друг заряд, допълнително самочувствие и ясна представа как се развива отборът. Показателно бе, че пролетта започна трудно за „сините“, които в един момент дори записаха 4 поредни поражения.

Липсата на спортен директор

Отсъствието на футболен човек в ръководството на клуба също се отрази на представянето на отбора. Сезонът започна с Даниел Боримиров в ролята на спортен директор, а по-късно сходни функции изпълняваше Асен Букарев. Но бившият полузащитник хвърли бялата кърпа през зимата, обявявайки „Левски“ за „лъскава, но гнила ябълка“. Впоследствие неговото място не бе заето от друг, а клубното ръководството бе представлявано от финансиста Красимир Иванов. Стигна се дотам последният дори да бърка имената на играчите и да отказва да коментира спортни въпроси. Все пак Иванов се понрави с някои добри решения, а и с факта, че не се уплаши да излиза на барикадата в най-трудните моменти.

Сега е време обаче Русев и Иванов да решат този проблем, а не да чакат старта на подготовката.

Изпуснатата съблекалня

Говори се, че Делио Роси е изпуснал съблекалнята на отбора и дори е в оптегнати отношения с част от асовете. За това загатна и Афонсо Фигейредо, играл под наем от „Рен“. Бранителят разкри, че методиките на италианеца са остарели и не се нравят на играчите. Мапуку също не криеше, че не се разбира с бившия наставник на „Лацио“, а подобни са и отношенията между Роси и голямата звезда Габриел Обертан.

Игри със съдбата

За втори път през последните 3 години шефското звено на „сините“ направи една и съща грешка преди финала за Купата на България. „Сините“ ръководители побързаха да сложат коня пред каруцата като организират парти по повод предполагаемия успех. През 2015-а един от директорите в клуба лично се е обадил в 88-ата минута, за да запази елитна дискотека край морето, но в крайна сметка резервацията пропадна след обрата на „Черно море“. Подобни прибързани действия обаче сторили и настоящите шефове на тима като запазили столична чалготека за отбора още преди мача със „Славия“. Нощният клуб дори бил украсен със „сини“ балони, но се наложило домакините спешно да променят празничния декор в „бяло“ след мача и да посрещат купона на другия финалист...

Всички изброени грешки накараха в крайна сметка „сините“ фенове да говорят дори за налегнала прокоба над тима. Дали е така? Ще се разбере само, ако шефовете не повторят пак грешните ходове.