„Левски“ изпраща още една нулева година. Тази равносметка, втръснала до болка на „сините“ фенове, се повтаря като омагьосан кръг вече толкова дълго време. Часовникът на „Герена“ неуморимо отброява поредния сезон без значим успех. Така е от 2009-та насам, а идното лято „сините“ могат да честват и негативен 10-годишен юбилей. Много е вероятно това да се случи, защото към днешна дата столичният гранд изостава на 10 точки от лидера „Лудогорец“. Разликата в класирането в случая е най-малкият проблем за клуба. Доскоро привържениците се вълнуваха кога ще видят пак отличие в ръцете на своите любимци, сега тема №1 е какво следва през 2019 година? Ще застигне ли „Левски“ съдбата на фалиралия през 2016 година ЦСКА или ще спаси лиценза за още един сезон, кретайки в непосредствеността. А може би потенциалният нов собственик, за когото се говори все по-упорито, ще стабилизира отбора на народа. Със сигурност следващите няколко месеца ще бъдат решителни, дори съдбоносни за „Левски“. Собственикът Спас Русев и дясната му ръка Красимир Иванов, изпълнителен директор на „сините“, имат тежката задача да се справят с финансовите проблеми, за които носят съществена вина. От „Георги Аспарухов“ вече успяха да си навлекат гнева на УЕФА, което им донесе глоба от 100 000 евро и предупреждение за изваждане от евротурнирите. В края на февруари санкцията може да влезе в сила, ако „сините“ не погасят близо 1 млн. евро към институции, бивши играчи и клубове. За капак и „Черно море“ осъди столичани във Варненския окръжен съд заради трансфера на Мехди Бурабия в Турция. Там дългът е далеч по-малък – 37 500 евро, въпреки че искът на „моряците“ бе за двойно по-голяма сума. Но това далеч не е последният в списъка на „Левски“, чакащ паричен превод от „Герена“. Към всички тези проблеми трябва да се спомене и несигурността около треньорския щаб начело със Славиша Стоянович, който има оферта от националния отбор на Латвия. А опитният специалист със сигурност ще се радва на далеч по-добри условия за работа в прибалтийската република. И го знае много добре. Все още не е ясно и дали Павел Колев ще приеме предложението на „Левски“, за да се превърне в новия силен човек в клуба. Шансовете обаче са сравнително малки, имайки предвид изброените вече факти, тегнещи като буреносни облаци над Подуяне. Бурята може би е близо...

Тя може да настъпи дори по-рано, ако Колев и Стоянович се озоват далеч от „Герена“ в началото на януари. Това вече трябва да отвори очите на феновете, които подобно на тима, са изпаднали в летаргия и гледат някак снизходително на случващото се в клуба. Само с декларации няма да стане.

И на всичко отгоре на терена „сините“ нямат отбор, способен да постигне нещо значимо.

А само преди малко повече от шест месеца ситуацията бе коренно различна. „Левски“ игра финал за Купата на България, след като седмици по-рано бе отстранил ЦСКА. В края на един иначе разочароващ сезон, в който все така 26-кратните шампиони отново финишираха трети, настъпи и големият удар. Пред 33 000 жадни за триумф „сини“ гърла, тимът на тогавашния треньор Делио Роси се провали с гръм и трясък срещу абсолютния аутсайдер в двубоя „Славия“. Надеждите за края на голямото чакане се изпари след дузпи, в които „белите“ от „Овча купел“ ликуваха. Настъпилата тишина на националния стадион „Васил Левски“ бе красноречива колко болезнен бе този момент за всеки един запалянко в секторите „А“, „Б“ и „В“, както и тези пред телевизорите. Малко изненадващо на фона на резултатите, италианският тактик запази поста си, въпреки че всичко през годината подсказваше за несъвместимостта между двете страни. Роси обаче имаше още една мисия, преди да се прибере безславно в родината си – евротурнирите. След като игра нов бараж за квота за Лига Европа, въпреки солидните финансови вложения за селекция, „сините“ трябваше да изпият и тази горчива чаша - мач със седмия в Първа лига „Черно море“ (4:1). През лятото никой на „Герена“ не седна да анализира ситуацията. Тръгнаха си едни, дойдоха други.

Даваха се пари за обезщетения, плащаха се трансферни суми за новопривлечени, защото така се прави всеки сезон. Закъсня и селекцията. Всички предпоставки за нов провал в Европа бяха налице. Така и се случи. Срещу скромния „Вадуц“ от Лихтенщайн, Габриел Обертан и компания бяха потресаващи. Спадът в тонуса бе очевиден, а също и грешно проведената подготовка. Едва след последвалото отпадане светна сигналната лампа за пипащия с кадифени ръкавици собственик Спас Русев. Бизнесменът, подтикнат и от бунта на привържениците, се реши на рокада, довела Славиша Стоянович на „Герена“. Със словенеца набързо бяха забравени провалите и греховете на сеньор Роси. „Сините“ дори се радваха на лидерска позиция в първенството за пръв път от 2 години. После дойде новият голям удар – отпадане от „Черно море“ за Купата на България с дузпи. Поражението на „Тича“ прати „сините“ в нокдаун, от който тимът така и не се съвзе до края на есенния дял. С този мач си пролича, че ореолът на Стоянович не е чак толкова ярък и той също има своите слабости. Бившият тренер на „Цървена звезда“ не успя да предотврати пропадането. Същото важи и за една традиционна за „сините“ грешка в този етап от сезона. Отборът отново допусна с лека ръка загуба на точки срещу непретенциозни съперници от долната половина на таблицата – 1:3 от „Ботев“ (Враца) на „Герена“ и 2:2 със „Септември“ (София).

Така доброто представяне в дербитата бе заличено, а „сините“ отново заеха дежурното през последните сезони трето място. В същото време Славиша гласно призна, че с идването си в България е бил предупреден, че каквото и да прави, в края на кампанията столичният тим ще бъде зад „Лудогорец“ и ЦСКА. И анонимният съветник на Стоянович се оказа прав. Така в края на 2018 година, теглейки чертата, в „Левски“ спокойно могат да заключат, че сътвориха едно голямо нищо. Но за разлика от предишни години, сега провалът струва много повече. Малко вероятно е обаче някой от клуба да излезе и да поеме публично отговорността за всички изброени резултати така, както стори Славиша Стоянович след загубата от „Берое“ (1:2) в последния есенен кръг. Наставникът показа, че за разлика от своя предшественик Делио Роси, знае, че всичко си има граница. Но никой друг не застана до словенеца в този момент. Защото Стоянович носи отговорност за представянето на терена, но не и за провала със селекцията. Кой доведе Мартин Полачек? Кой е отговорен за привличането на Аймен Белаид, Луан Виана, Ривалдиньо, Филипе Нашименто? Или за редицата дела срещу клуба? Или за неясното бъдеще?

И сега ще последва нова чистка, едни ще си тръгнат, други ще дойдат. Всичко това струва пари. За да се промени нещо обаче, трябва работещ скаутски отдел с нов главен скаут, спортен човек в ръководството, работа в екип, а не на парче. Трябва голяма промяна, която може да дойде и от само себе си, ако не бъдат извлечени необходимите изводи как се стигна дотук...