В чакалнята за еврото до юли 2019 г.

Поемаме четири ангажимента, които трябва да изпълним за година

България влиза в “чакалнята за еврото” (валутния механизъм ERM II) и в банковия съюз на ЕС до юли 2019 г. Вече е направена първата много важна стъпка към замяна на лева с евро, но преди това да стане факт ще бъде затегнат надзорът върху банките. След напрегнато и продължително заседание на министрите на финансите от еврозонта късно в четвъртък беше обявено, че Еврогрупата единодушно подкрепи изразените намерения на България за влизане в ERM II и в банковия съюз. На заседанието участваха министърът на финансите Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев. От своя страна България се ангажира незабавно да изпрати официално писмо с искаме да влезем в банковия съюз, който се състои от два елемента - единен надзорен механизъм (ЕНМ) и единен механизъм за преобразуване на банки с проблеми. Тъй като все още не сме въвели еврото, това означава въвеждане на режим на тясно сътрудничество с Европейската централна банка, т.е. прехвърляне на част от надзорните функции към нея.

Писмото, с което България заявява желанието си да влезе в ERM II и банковия съюз е изпратено на 29 юни. С него България заявява намерение да се присъедини към ERM II със съществуващия режим на валутен борд. Посочва се, че България над 20 години поддържа фискална стабилност, държавният дълг е под 25% от БВП и е третият най-нисък в ЕС, а банковата система е стабилна. В писмото се посочва, че очакванията са България да влезе едновременно в ERM II и банковия съюз до юли 2019 г., като наред с това ще кандидатства и за еврозоната. За тази цел България приема да изпълни определени ангажименти:

1. укрепване на банковия надзор чрез тясно сътрудничество с ЕЦБ и Единния механизъм за надзор, което всъщност е механизма за участие в банковия съюз на страни, които още не са членки на еврозоната.

2. разработване на законодателна рамка за кредитополучатели, както се изисква от Управителния съвет на ЕЦБ за всички членки на еврозоната.

3. засилване на надзора върху небанковия финансов сектор чрез а) прилагане на плана за надзор над небанковия финансов сектор (пенсионни фондове и застрахователи), приет от КФН през септември 2017 г .; б) изготвяне на насоки за оценка на активите и пасивите в небанковия финансов сектор; и в) прилагане на система за надзор, базирана на риска.

4. определяне в сътрудничество със Службата за подкрепа на структурната реформа на съществуващите пропуски в законодателната рамката за несъстоятелност и изготвяне на пътна карта с необходимите за предприемане стъпки.

Реформи

Искат мерки срещу корупцията

Призоваваме българските власти да осъществят препоръчаните от Европейската комисия реформи в областта на борбата срещу корупцията и организираната престъпност, както и в съдебната система с оглед на тяхното значение за стабилността на финансова система. Това се посочва в официалното съобщение на Еврогрупата след заседанието. От България се очаква да поеме допълнителни ангажименти в момента на присъединяване към ERM II с цел постигане на висока степен на устойчиво икономическо сближаване до момента на въвеждане на еврото, посочват от Еврогрупата. В рамките на една година от ЕЦБ се очаква да направи цялостна оценка на банките в България. При положителна оценка България ще влезе в ERM II и в Единния механизъм за преструктуриране на банки (включително чрез вноски в Единния фонд за преструктуриране) от датата на влизане в сила на решението на ЕЦБ за тясно сътрудничество.

 

Проф. д-р Стефан Петранов, Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”:

Процесът ще изсветли икономиката ни

Влизането на България в еврозоната ще доведе до изсветляване на българската икономика, коментира проф. д-р Стефан Петранов, ръководител катедра “Икономика” към Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. В следствие на този процес тенденцията на излизане на българската икономика на светло ще се ускори, категоричен е той. “Пътят, по който тръгваме, показва повишаване на доверието към България. Ще изисква редица реформи, които ще се отразят благоприятно върху българската икономика”, допълни проф. Петранов.

 

Проф. Румен Гечев, депутат от БСП:

При 2 лева за 1 евро няма опасност от инфлация

Новината е, че няма новина, а само пиар на правителството, коментира за “Труд” проф. Румен Гечев, депутат от БСП. От казаното в Брюксел излиза, че няма решение за еврозоната. Имало е обсъждане и казват, че догодина ще преразгледаме банковата система. Това звучи като “Обади ми се около Коледа да видим какво ще правим”, допълни той. Според Гечев е правилен подходът да влезем едновременно в еврозоната и в банковия съюз. Ще бъде извършен стрес тест на банките ни, но вече от ЕЦБ. Ако като държава вземаме такова решение обаче, е важно да се водят последователни преговори, смята Гечев. “До момента нямаме разчети как ще се отрази еврото върху икономиката ни. Ако влизаме при сегашния курс от приблизително 2 лева - 1 евро, то опасност от инфлация няма. Бих препоръчал писмено споразумение за последното, защото решенията се вземат не от Европейската комисия, а от Европейския съвет в консултации с ЕЦБ”, заяви Румен Гечев.

 

Васил Велев, председател на АИКБ:

Не очакваме поскъпване

Не очакваме инфлация, породена от влизането но България в еврозоната, заяви Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България. “Ще призовем нашите членове за етично поведение, за избягване на спекулации по тази тема и дори да има икономически предпоставки, да има стремеж за нулева инфлация вследствие на присъединяване към еврозоната”, каза още Велев. Той беше категоричен, че България е готова да влезе в еврозоната и трябва да го направи по фиксирания курс към еврото.

По думите му страната ни отговаря на всички технически изисквания, при това много повече от страните, които вече са в еврозоната. Влизането ни в еврозоната ще засили европейската икономика, няма да я отслаби, каквито мнения се чуват, допълни Велев.

Той напомни, че за разлика от всички други страни от ЕС, които не са в еврозоната, единствено България е във валутен борд. Тя е изконсумирала всички пасиви, но ползите от членството в еврозоната предстоят. “Затова като организация на бизнеса и работодателите насърчихме правителството и БНБ да ускорят процеса и да кандидатстват”, поясни Велев.

Българският износ за миналата година е нараснал с 12% и то при този курс на лева към еврото. Това показва, че икономиката ни е конкурентоспособна. За миналата година имаме близо 53 млрд. лв. износ, което отнесено към БВП от малко над 98 млрд. лв. е 53%.

 

Петър Ганев, старши икономист в ИПИ:

Добре е да има външен поглед върху банките

Едва ли може да се очаква голямо повишаване на цените от влизането ни в еврозоната, коментира за “Труд” Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика. Дотогава обаче ни предстои дълъг път. Първо една година ще мине докато влезем в ERM II, а след това поне две години трябва да сме във валутния механизъм. Ангажиментите, които е поела България за да влезе в ERM II са във финансовия сектор, като най-големият е влизането в банковия съюз. Според Петър Ганев това е нещо положително. Настроенията в България са, че е добре да има външен поглед върху банките, заяви той. А и на практика няма друг път към еврозоната, допълни той. От тук нататък няма да може кандидат за еврозоната да влезе в ERM II, без да е член на банковия съюз.

 

Доц. Петър Чобанов, финансов министър в кабинета Орешарски пред "Труд":

Доходите и цените ще растат

Има доста време до влизането ни в еврозоната. Решението за едновременното ни влизане в “чакалнята за еврото” и в банковия съюз създаде своеобразна чакалня преди чакалнята, коментира пред “Труд” доц. Петър Чобанов, финансов министър в кабинета Орешарски. “Предстои проверка от Европейската централна банка, но ние още не знаем колко ще продължи, и е поставен условен срок. В ситуация сме, че трябва да изпълним доста неща, които още не знаем”, допълни той.

Отражението на влизането ни в еврозоната върху цените зависи от много условности, смята Чобанов. “Най-общо - цените и доходите ще нарастват. Сигурно е, че цените ще се качват по пътя на еврозоната, тъй като имаме догонване. Подозираме, че имаме и цели отрасли, в които процесът на ценообразуване не е съвсем пазарен и в тези сегменти може да очакваме покачване. Вносът обаче ще компенсира евентуален вътрешен натиск на цените”, каза Петър Чобанов.