И ние имаме принос в историята на артилерията

Всеки, служил в армията, знае афоризма, че “ артилерията е богът на войната”. Дали това е така? За да си отговорите на въпроса, трябва да имате общи познания по военна история. А тя сочи, че няма битка от древността до наши дни, която да не е спечелена без помощта на артилерията. Нейното начало тръгва от 12 век, когато династията Сон в Китай за пръв път употребява барутна артилерия. Тогава са използвали бамбукови оръдия. По-късно, те са заменени с бронзови. След няколко века, та до наши дни, идват стоманените чудовища. Обсадата и превземането на Константинопол през 1453 г. от ордите на Мехмед II Завоевателя е първата голяма битка от стратегическо значение, чийто изход се определя от артилерията. Огромното бронзово оръдие на унгареца Орбан в продължение на 3 месеца руши стените на великия град, преди атаката на еничарския корпус и превземането на града на 29 май 1453 г. Оттогава до началото на 20-и век артилерията се развива непрекъснато и се превръща в главна ударна сила на сухопътните войски и флота.

Ключовата роля на артилерията при преодоляването на силно укрепени линии става ясна по време на Балканската война 1912 – 1913 г. Натрупаните знания и опит от началото на войната водят до коренно нова тактика на родната войска при атаката на Одрин през март 1913 г. При атаката на главната отбранителна линия за първи път българската армия използва т.нар. огневи вал (бараж). При него пехотата върви след огъня на артилерията, който се мести към фронта на противника. Това е българският принос в световната военна история, който се прилага след това в двете световни войни, та до наши дни. Одрин пада на колене! Крепостта, която до тогава всички военни специалисти са считали за непревзимаема. Това е една от най-великите победи на българската войска и тя е била немислима без използването на артилерията.

През Първата световна война артилерията има водеща роля при най-големите сражения. През Втората световна война водещата роля на класическата артилерия постепенно е изместена от танковете и авиацията, Но въпреки това най-големите битки, като тази при Москва, Сталинград и за превземането на Берлин, които решават изхода на най-големия световен въоръжен конфликт, са спечелени пак благодарение на артилерия. В наши дни класическата артилерия пак не е забравена и намира приложение, но вече ограничено, тъй като е заменена от съвременните тактически ракетни войски и реактивните системи за залпов огън. Изводът е, че през столетията умни мъже и гении са конструирали и усъвършенствали едно от най-важните оръжия във всяка война, призвано да сее смърт и разрушения. Да разрушава селища, да срива градове и крепости. Много от тези оръдия са знакови, не само с името си, но и по начина на използване. И не всяко от тях се е славело с голяма ефективност, но е влязло в каталога на световните военни аналози. Историята затова е велика наука, защото ни е оставила неопровержими факти за минали битки, победи и поражения. Факти, които не бива да се дописват, а да се приемат такива, каквито са.

 

Придвижвали гаубицата „Сен-Шамон“ с влак

Френското оръдие с калибър 400 мм е произведено през 1884 г. То било толкова голямо, че се придвижвало с железопътна платформа.

Общото тегло на цялата конструкция било 137 т, като оръдието можело да изстрелва снаряди с тежина 641 кг на разстояние 17 км. За да използват обаче “Сен-Шамон”, французите е трябвало да строят железница.

 

„Цар-пушка“ е вписан в Гинес

Най-знаменитото оръдие в Русия “Цар-пушка” било отлято от бронз от руския оръжеен майстор Андрей Чохов през 1586 г. Размерите на оръдието правят и досега силно впечатление: дължина 5,34 м, калибър 890 мм, общо тегло почти 40 т. Това оръдие действително заслужава името си цар. “Цар-пушка” е богато украсено. Специалистите са уверени, че с оръдието поне веднъж е стреляно, но исторически доказателства за това няма. Днес “Цар-пушка” е записан в Книгата на рекордите на Гинес. Той е една от главните московски забележителности.

 

30 бика теглили „Османският топ“

Най-известното оръдие в историята несъмнено е “Базиликата”, или “Османският топ”. Той е бил изработен в средата на XV в. от унгарския майстор Урбан по специална заповед на султан Мехмед II. Това артилерийско оръдие имало колосални размери, дори и за днешните представи. Дължината му била 12 м, диаметърът – 75–90 см, общото тегло около 32 т. Чудовището било отлято от бронз. За придвижването му били необходими 30 бика. В “екипа” на оръдието били още 50 дърводелци, чиято задача била да изработват специалните платформи за придвижване, и още 200 работници, които да бутат оръдието. Далекобойността на “Базиликата” била 2 км. Благодарение на “Османският топ” турците успели да разрушат здравите стени на Константинопол и да превземат града. До този момент стените на Цариград са се смятали за непристъпни, османците напразно се опитвали да ги превземат няколко столетия. “Базиликата” обаче скоро преминала в запаса. Още на следващия ден след битката на цевта се появили първите пукнатини, а след няколко седмици използването й вече станало невъзможно.

 

„Малкият Давид“ е най-голямото оръдие досега

“Малкият Давид” е американска експериментална минохвъргачка от Втората световна война. Тя на практика е най-голямото оръдие (по калибър) в съвременната артилерия. “Малкият Давид” е бил предназначен за унищожаването на особено здрави укрепления на противника в Тихи океан. Но в крайна сметка това оръдие не напуска пределите на полигона. Цевта се скривала в специална метална кутия, зарината в земята. “Давид” стрелял със специални конусообразни снаряди, всеки от които тежал 1678 кг. След взрива оставала яма с диаметър 12 м и дълбочина 4 м.

 

Немците правят само 2 бр. „Дора“

“Дора” е свръхтежко германско оръдие от Втората световна война. То е създадено от инженери от заводите “Круп” в средата на 30-те години. Оръдието има калибър 807 мм, движи се по железопътна платформа и може да стреля до 48 км. Немците успяват да направят две оръдия “Дора”. Едното използват при обсадата на Севастопол и при потушаването на въстанието във Варшава. Общото тегло на оръдието е 1350 т. Един изстрел можел да се направи за 30–40 мин. Трябва да се отбележи, че бойната ефективност на това чудовище предизвиква съмнения от много военни експерти и историци.

 

Миномет „Ока“ стрелял с ядрени заряди

Съветският самоходен миномет “Ока” е разработен в средата на 50-те години на миналия век. По това време СССР вече има атомна бомба, но изпитва затруднения с начина й на придвижване. Затова съветските ядрени инженери създават миномет, който може да стреля с ядрени заряди. Неговият калибър е 420 мм, общата маса на съоръжението е 55 т, а далекобойността достига 50 км. Минометът “Ока” обаче имал такъв чудовищен откат, че се отказват от серийното му производство. Произведени били само четири самоходни миномета.

 

„Дебелата Берта“ имала далекобойност 14 км.

Популярното германско оръдие “Дебелата Берта” от Първата световна война е разработено в началото на миналия век и произведено в заводите “Круп” в 1914 г. “Дебелата Берта” е била с калибър 420 мм, нейният снаряд тежал 900 кг, далекобойността й била 14 км. Оръдието било предназначено за унищожение на особено здрави укрепления на противника. То било направено в два варианта: полустационарен и мобилен. Тежината на мобилния била 42 т, за транспорта немците използвали трактори на парна тяга. При взрива снарядът образувал яма с диаметър повече от десет метра. Скорострелността на оръдието била един изстрел на осем минути.

 

Минохвъргачката „Карл“ тежи 126 т.

Немското самоходно оръдие от Втората световна война “Карл” е с калибър 600 мм и тежи 126 т. Били са произведени седем броя, които по-точно би било да ги наречем самоходни минохвъргачки. Били са направени с цел разрушаване на силно укрепени позиции. Първоначално тези оръдия са разработвани за щурма на френската линия “Мажино”, но заради бързата победа така и не са били използвани тогава. Първо “Карл” е бил задействан на Източния фронт при атаката на Брестката крепост, а после и по време на обсадата на Севастопол. В края на войната едно от гигантските оръдия е било пленено от Червената армия и сега може да се види във Военния музей “Кубинка” в Подмосковието.

 

„Безумната Грета“ стреляла с камъни

Средновековно оръдие, произведено в XIV в. на територията на съвременна Белгия, “Безумната Грета” е едно от малкото запазени до наши дни средновековни огромни ковани оръдия. То е стреляло с каменни гюлета. Цевта е направена от 32 ковани стоманени ленти, скрепени с обръчи. Размерите на “Безумната Грета” впечатляват и до днес: дължината на цевта е 5 м, тежи 16 т, а калибърът й е 660 мм.

 

 

„Мързеливата Мета“ гърмяла с 30 кг. барут

“Мързеливата мета” е още едно знаменито огромно средновековно оръдие, което е изстрелвало каменни гюлета. За съжаление нито едно от тях не е запазено до наши дни. За техническите характеристики на тези оръдия може да се съди само по описания на съвременници. “Мързеливата Мета” била изработена в немския град Брауншвайг в началото на XV в. За неин създател се смята майстор Хенинг Бусеншут. Оръдието имало впечатляващи размери: тежина около 8,7 т, калибър от 67 до 80 см, теглото на едно каменно гюле достигало до 430 кг. За всеки изстрел с оръдието били необходими около 30 кг барут.