Един велик шампион! Радостта му след гол ще остане за поколенията – „люлее бебе“ пред трибуните. Името му е Жозе Роберто Гама де Оливейра. Но по целия свят го знаят като Бебето. Уникален шампион на света, на Бразилия. Пример за хиляди нападатели, които искат да са... Бебето.

Днес великият футболист е политик. Беше посланик на родината си за Мондиал 2014. Не пропуска възможността да участва в благотворителни мачове, като формата му е впечатляваща.

Бебето се съгласи да даде интервю ексклузивно за „Труд“.

- Сеньор Бебето, здравейте. Хареса ли ви Бразилия на Мондиал 2018?

- Можем да кажем, че Бразилия се представи сравнително добре в първите три мача. Първият не започнахме добре, но отборът постепенно почна да израства. След това обаче дойде срещата, в която отпаднахме – от Белгия. Говорих с много хора след мача и повечето са на мнение, че в този двубой можехме да спечелим и ние, и те. Нямахме късмет. Вкараха ни първи гол от статично положение и после още един. Ние върнахме едно попадение, а дори през второто имахме положения да изравним, но това е футболът... За всички бразилци това беше нещо много тъжно. Имахме чувството, че имаме всичко, за да може да стигнем далеч.

- Започнахте първенството като фаворит на букмейкърите, мислите ли че Бразилия подцени Белгия?

- Не мисля. Бразилия сега има голям треньор в лицето на Тите, който не би позволил това. Много е точен, разумен и винаги разговаря с играчите. Сигурен съм, че и той знае, че няма фаворити преди да е свършил мачът. А точно на световните първенства това правило важи с най-голяма сила. Бразилия знаеше, че този двубой ще е много труден. Белгия също знаеше, че има сили за титлата. Но не можем да говорим за подценяване или фаворизиране.

Неймар е голямата звезда на Бразилия. Мислите ли, че успя да изпълни очакванията?

Когато говорим за резултати, във футбола никога не можем да говорим само за един играч. Не можеш да спечелиш световното само с една звезда. Всички в „селесао“ трябва да са на ниво. Трябва сплотеност и много силно ядро. Този път имахме всичко това. Видях го с очите си. Не стана. Иначе Наймар има качествата на футболна звезда и на моменти си личеше, че може да наклони везните в наша полза. Бразилия не е само Неймар имаме и други много класни играчи като Фелипе Коутиньо, Вилиян, Фернандиньо, Дъглас Коща... Всички те са способни на гениални изпълнения, но никой от тях не може сам да реши титлата.

- Мислите ли, че Бразилия все още не може да се отърси от тежката загуба от Германия през 2014 г.

- Това отмина. Трябва да мислим за този мач като за нещо много нетипично. Нещо, което няма да се повтори никога повече. Не би трябвало това да тежи. Каквото станало – станало. За щастие футболът е точно това - да ставаш след тежките удари и да се радваш на големите победи. Проблемът е, че всички много искат да спечелят световната титла. Трябва да се взимат поуки от миналото и да се гледа напред.

- Бяхте заедно със Стоичков на шоу мач в Армения. Какво си говорихте с него след толкова много време, в което не сте се виждали?

- Говорихме за всичко! Първо беше наистина голяма радост да се видим отново. Много го обичам! Той беше един от футболните ми приятели, докато бях на терена. Никога не сме играли заедно в един отбор и дълго време сме били съперници. Но независимо от това винаги ми е било приятно да го виждам, да пътуваме някъде или просто да си говорим, защото го нося в сърцето си.

- Спомняте ли си българския отбор от 94-та и дали беше възможен финал България – Бразилия?

- Да. Тогава България имаше наистина големи играчи. Имахте Емил Костадинов, с който съм играл в „Депортиво“ и който много обичам също. Със сигурност имахте отбор за финал. Класни играчи, добър треньор... Всички те заедно правеха един голям отбор. За нещастие не стигнаха до финала, но на световно първенство е най-трудно. Дори и най-малките грешки те лишават от титлата. Но със сигурност имахте отбор с потенциал за световен шампион.

- Дуото ви с Ромарио беше известно в целия свят. Каква беше вашата магия?

- Много е трудно да се разкаже с думи. Трудно е. Бебето и Ромарио. Не само сънародниците ни, но и където съм бил по света, много хора са ми казвали, че са се наслаждавали на играта ни. Мисля, че бе дар от Господ. Само като го погледнех, се разбирахме без думи. Понякога дори и поглед не беше нужен. Когато нещата стават необяснимо и по този магичен начин, наистина си мислиш, че нещо дадено от Господа.

- Ромарио твърди, че е вкарал над 1000 гола. А колко вкарахте вие?

- И аз съм вкарал много. Статистиката твърди, че са над 700, но аз си мисля, че са повече. А и много голови пасове сме давали и двамата. Когато играех, повече мислех за отбора и какво е най-добро за победата ни. Да помагам и да подавам на колегите ми, когато нямах чиста ситуация пред мен.

- Сигурно сте гледал Ромарио да играе със Стоичков в „Барселона“. С кого играеше по-добре с вас или с него?

- (Смее се). Ех, този мой приятел Стоичков. Много го обичам, но няма как дори и той да бие тандема Бебето – Ромарио. Нещо, което остава за цял живот. С Ромарио играехме единствено в националния отбор. Само един мач изиграхме заедно във „Фламенго“, защото веднага след срещата той отиде в Европа. Но всички тези мачове и голове в националния отбор... Ще ви разкажа една история. Знаете ли, че Бебето и Ромарио, когато сме играли заедно, нямаме нито един загубен мач за националния отбор? Нито един! Всеки пък, когато сме играли заедно, винаги единият от двама е вкарвал гол.

- Много голове, които отпразнувахте по популярния ваш начин, все едно че люлеете бебе. Защо го правехте?

- Винаги съм мислел, че новият живот е по-важен от всичко на този свят. Вечерта преди мача си мислех как да отпразнуваме с отбора раждането на сина ми. Не мислех точно за начина, по който да го направя, а по-скоро молех Господ да даде да успея да вкарам гол, за да отпразнувам. Удаде ми се възможност, вкарах и се затичах да го отпразнувам. Представих си как взимам Матео в ръце и го люлея. Помислих и за това колко обичам и другите ми две деца. Бяхме на световно. И както си представях, че го люлея на ръце видях до мен Ромарио и Мазиньо да правят същото. Така спонтанно и от сърце се получи това посвещение за съпругата ми и за сина ми.

- В кариерата ви сте играл за „Фламенго“, „Вашку да Гама“ и „Ботафого“ и сте бил шампион и с трите клуба. Където отивате отборът става лидер и печели първенството.

- Статистиката го казва, а с нея не се спори. Първи от тези отбори бе „Вашку да Гама“. Голям тим. Беше много трудно. Но преди това в самото начало на кариерата ми започнах във „Витория да Баиа“ в град Салвадор и никога не мислех, че по-късно ще премина във „Фламенго“. Тогава исках да играя. И естествено в началото с много гордост защитавах цветовете на отбора от родния ми град. После дойде „Вашку“, а след това трудното преминаване от там във „Фламенго“. Винаги съм искал да правя най-доброто възможно за отбора. Бях шампион с „Фламенго“, с „Вашку“ и с „Ботафого“.

- В Европа играхте с „Депортиво“ (Ла Коруня). Бяхте толкова близо до титлата в Испания. Заради изпусната дузпа срещу “Валенсия“ в последния кръг дриймтимът на „Барса“ със Стоичков спечели в последния кръг?

- Така е, но пък аз не съм изпускал дузпа никога. Не бях обаче определен да изпълнявам. Изборът падна върху най-доброто либеро в света – Мирослав Джукич. Само той и Франко Барези заслужават тази титла. Той изпусна тогава дузпата. Преди това не пропускаше никога от бялата точка. Изпълняваше ги перфектно на тренировките. Той и Донато бяха изпълнителите ни на дузпи. Винаги виждах колко много труд хвърляше да се подготвя за това всеки ден. Аз им бях отстъпил това право, защото и без това вкарвах почти във всеки мач. Но това, че не спечелихме шампионската титла, не беше само заради онзи мач. Имаше и други срещи преди това, където загубихме точки и те също бяха така решаващи, колкото и този последен мач с пропуснатата дузпа. Бяхме равни по точки с „Барселона“ и загубихме само заради голова разлика. Това казва всичко за онзи наистина луд шампионат. Ако бях бил вместо Джукич, можеше аз да съм пропусналият дузпата и да ме сочат за виновен. Това не е важното. Винаги съм гледал повече на това колко работи един футболист. Затова ми беше тъжно за него, защото не е справедливо след всичко което даде за отбора. После станахме и шампиони, и носители на Кралската купа и Суперкупата. Направихме „Депор“ известен в целия свят. За това трябва да се благодари на Джукич, на Бебето, на Мауро Силва и на всички, които работихме неуморно, за да го постигнем. Всички, които бяхме част от онзи голям „Супер Депор“.

- Мондиал, Копа Америка и Купата на конфедерациите. Коя титла беше най-трудна за спечелване?

- Световното, разбира се! Всички шампионати, турнири и първенства са трудни, но световното първенство е и си остава „Оскар“ във футбола. Когато започнах като дете на 7 години, първата ми мечта беше да играя за „селесао“ и да стана световен шампион. Говорил съм и с всички други колеги. И всички до един сме имали една и съща мечта тогава. Защо? Защото спечелването на световната титла е максималното. Затова всеки ден благодаря на Господ, че ми се случи.

- Кое е по-лесно - да играеш за Бразилия или да си посланик, представляващ страната на световното?

- Това са две много различни неща. И двете оставиха ярка следа в съзнанието ми. Първото е да играеш и да носиш щастие на един народ, който е толкова изстрадал и толкова борбен. Футболът е най-голямата страст на бразилците. Страната ни е единственият петкратен световен шампион. Всяко усилие и всяка жертва си заслужава. Както моята, на съпругата ми, на семейството ми. И ако трябва да го направя отново, бих го направил по същия начин. А това, което свършихме заедно с Роналдо, като посланици на страната ни, беше също много важно. За хората, за народа ни. Феновете много обичат да виждат любимците си извън терена и да се запознават с тях. Футболът има нужда от повече човечност. Така че тези два момента бяха много различни, но и много специални в моя живот. Едното да постигнем четвъртата световна титла за страната ни, а другото да раздадем цялата си любов на бразилците, но вече извън терена. Говорих с много приятели в чужбина и всички бяха на мнение, че организираното от нас първенство е било успешно. За съжаление на терена отборът ни не беше на висотата, която всички очакваха. Извън терена показахме, че когато има желание в хората, можем да правим много и целият свят видя колко хубаво беше.

- Как решихте да влезете в политиката и давате ли си съвети за това с Ромарио?

- Разбира се, че си говорим. Нали почти винаги сме заедно. Най-важното е никога да не забравяме, че футболът е дал толкова много радост на хората в Бразилия, на мен, на Ромарио. Политиката е един начин, по който мислим че можем да продължаваме да правим добри неща за народа ни, сега когато вече сме извън футбола. Винаги съм вярвал в това, че ако работиш много усърдно за нещо, то става реалност. Аз имах късмет да мога да пътувам и да играя в Европа, да създам семейство и да имам един по-добър живот. Винаги съм наблягал на работата и честността и затова реших да вляза в политиката, за да мога да продължа с добрия пример, който винаги съм се опитвал да давам. Първо в семейството ми и с децата ми, а сега и със сънародниците ми. В политиката човек може да направи наистина много и много добри дела. Да помага на всички тези деца в нужда, да им дава по-добър шанс за живот. Затова с Ромарио сме в политиката - да правим добро. Всички знаят за нас и за кариери в най-великата игра. Но искам и да знаят, че футболът дисциплинира и дава стабилност в живота на човек. Затова решихме да влезем в политиката. Говорихме си с него, че в политиката има наистина голям недостиг на добри хора. Без корупция, защото всички знаят нашата история, и всички знаят, че не искаме да живеем на гърба на народа.

- Като политик, как подкрепяте футбола в Бразилия и каква е ситуацията с футбола във вашата страна след Мондиал 2014?

- Футболът е добре. Лошото е, че страната минава през един труден период. Корупция и тежък живот, което натъжава всички нас. Бразилия обаче никога не се предава. Да, да. Бразилците се борят и никога не се предават. Сигурен съм, че скоро всичко ще се подобри и с много работа ще се вдигнем на крака. Избирателите ни подкрепят и гласуват за нас, защото сме винаги позитивни и винаги ги насърчаваме и подкрепяме. Продължаваме да работим и да помагаме на тези, които имат нужда. Те винаги могат да разчитат на нас. Вдигнахме на крака националния отбор, след като начело на „селесао“ застана треньорът Тите. Имаме солидна основа за работа. Не успяхме да се представим най-добре на световното в Русия, но идва друг мондиал.

- Дилма Русеф има български корени. Познавате ли я лично? Какво мислите за нея?

- Познавам я лично. Говорили сме няколко пъти. Това е.