Легендата „Калашников“ стана на 70 години

Над сто милиона смъртоносни цеви стрелят на пет континента

Легендата на световното стрелково оръжие АК-47 стана на 70 години. Този знаменит автомат няма конкуренция – произведени са над 100 милиона бройки, на въоръжение е в петдесет държави, произвежда се с лиценз и без лиценз в много страни. А тези дни в Москва бе издигнат паметник на създателя му Михаил Калашников. Събитието бе съпътствано с противоречиви коментари, както в Русия, така и в други страни. Все пак калашниците са предназначени да убиват, да унищожават, а не да създават човешки ценности. Но и Алфред Нобел е изобретил динамита, а после се раздават Нобелови награди за мир…

Руският министър на културата Владимир Медински определи инженера и неговото изобретение като “културна марка на Русия”. По думите му Калашников е притежавал “най-добрите черти на руснака – изключителна природна дарба, непринуденост, почтеност”. Роден в сибирско село през 1919 г., Михаил Калашников умира през декември 2013 г. в град Ижевск, столица на руската република Удмуртия, където живее. Идеята за създаването на нов вид автоматично оръжие, подходящо за всякакъв вид метеорологични условия, му идва, след като е ранен по време на Втората световна война и остава разочарован от работата на съветските оръжия. Така се стига до създаването на AK-47, съкратено от “Автомат Калашников 1947”, който се превръща в част от стандартното въоръжение на съветските въоръжени сили. Твърди се също, че в началото зад инициалите АК се крие просто “Автоматична Карабина” и чак впоследствие започва да носи името на Михаил Калашников.

3031.indd

Известно със своята простота, оръжието се превръща в символ на борбата за независимост и на левите радикали по целия свят по време на Студената война. Автоматът дори става част от националния флаг на Мозамбик и знамената на ливанската шиитска организация “Хизбула”. Михаил Калашников умира на 93-годишна възраст и спира активна работа едва година по-рано. Шест месеца преди смъртта си той пише писмо до патриарха на Руската православна църква, изразявайки съжаление за ролята си в създаването на едно от най-използваните оръжия по света.

Историята на АК-47 е интересна и все още обвеяна с легенди и световни конспирации. Предлагаме ви някои факти, които сме взели от различни чужди и български източници и публикации по темата.

След началото на Великата отечествена война Калашников е изпратен на фронта като командир на танк с воинско звание старши сержант. През октомври 1941 г. е ранен в битката при Брянск. По време на лечението си прави първите скици на автоматично стрелково оръжие. Пуснат е в домашен отпуск за възстановяване и на гара Матай с подръчни материали прави първия прототип на картечен пистолет. Изпратен е в Московския авиационен институт, евакуиран от Москва в Алма Ата, Казахстан. Там изготвя втория прототип.

Преминава ускорено обучение в конструкторско бюро в Подмосковието. Работи в оръжеен завод в гр. Ковров, Владимировска област. Там доразработва легендарния автомат АК-47 (1947). С него участва в анонимен конкурс и печели 1-во място. От 1949 г. работи в гр. Ижевск, където АК-47 е пуснат в масово производство. Там сътрудничи с германския оръжейник Хуго Шмайсер (Шмайзер), създател на щурмовата пушка МР-43. Как се стига до неговото идване в СССР? На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайсер, където е съсредоточено основното производство на “щурмгеверите”. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година “молят” американските си съюзници да им доставят 50 бройки STG-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус – заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.

Оръжията им наистина си приличат на външен вид, но имат донякъде различна конструкция. Тази версия се оспорва от специалисти, според които АК-47 е разработен в действителност от екипа на Хуго Шмайзер в Ижевск в периода 1946-48 г., като за основа е използвана автоматичната карабина STG-44. Самият Хюго Шмайзер получава разрешение да напусне СССР едва през 1952 г. и на следващата година умира от белодробно заболяване в Източна Германия.

През следващите години АК-47 се произвежда в огромни количества и в различни модификации. В България той се прави в заводите “Фридрих Енгелс” в Казанлък (днес – “Арсенал”). Смята се, че българските калашници са най-добрите в света, защото при тях са приложени редица нововъведения, различаващи ги от оригинала. Днес нашите автомати се продават под марката “Арсенал” в най-разнообразни модификации и калибри на световните пазари, включително в САЩ.

М-16 - Американският отговор

Автоматът М-16 е американският отговор на “Калашников”. Двете оръжия се противопоставят във Виетнам, когато според очевидци, американските войници захвърляли ненадеждните си M-16 (които засичали и трябвало да се пазят от пясък, кал, вода) и хващали AK-47 на мъртви виетнамци. Въпреки всичко, автоматът е един от най-използваните и популярни и до днес, а по-малкият му “брат”, полуавтоматичната пушка М-15 e хит сред цивилните граждани на САЩ. M-16 тежи 4 килограма с патрони, изстрелва до 950 патрона в секунда, а ефективният му обсег е до 550 метра.

Автоматът е с калибър 5,56/45 мм, с въздушно охлаждане на цевта и автоматика на основата на използване на енергията на барутните газове. Барутните газове преминават през тънка газоотводна тръба и въздействат непосредствено върху рамата на затвора (а не чрез бутало, както е при други схеми), като я изтласква назад. Движещата се рама на затвора завърта затвора, като по този начин го отцепва от цевта. По-нататък затворът и рамата на затвора се движат под въздействие на остатъчното налягане в патронника, като при това свива възвратната пружина, като едновременно с това изхвърля празната гилза. При разгъването си възвратната пружина връща обратно затворната група, при което изважда следващия патрон от магазина и го вкарва в патронника, след което затворът се зацепва с цевта. При това се завършва цикълът на автоматиката и след изстрела той се извършва отново. В конструкцията на М-16 е предвидено задържане на затвора в задно положение за облекчаване на презареждането на оръжието. Това означава, че при свършването на патроните в магазина, за презареждането е необходимо само да се смени магазина и да се натисне копчето, разположено на лявата страна на кутията на затвора.

Продава се от 1959 г. и до днес са произведени над 8 милиона броя.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Технологии