В петък националният отбор стартира годината с контрола срещу Босна и Херцеговина. С тима в Разград вероятно ще пристигне Звездан Мисимович, съветник на ръководството на футболната федерация в страната.

Плеймейкърът е една от най-големите легенди в историята на Босна. Изигра 83 мача с 25 гола. Отказа се веднага след Мондиал 2014, на който отборът сензационно се класира. Преди това бе част от още едно футболно чудо – първата и единствена в историята титла на „Волфсбург“ в Бундеслигата.

Преди контролата с България Мисимович даде ексклузивно интервю за „Труд“.

- Г-н Мисимович, босненският футбол направи голям скок. Как го постигнахте?

- Еуфорията след класирането ни за мондиала в Бразилия беше неописуема. Два пъти преди това се провалихме в плейофите срещу Португалия. Не ни се получи и разочарованието беше голямо. Въпреки това много млади момчета се запалиха по футбола. И дори стават все повече.

- Какво означава за вас и за вашата страна да участвате на финали на световно?

- Нашата държава е самостоятелна сравнително от рано и затова успехът вдигна националната ни гордост. Всички само за футбол говореха. Босна и Херцеговина е малка страна. Само 3,5 милиона души сме. Но всеки един от нас спечели от класирането ни за мондиала.

- Имахте шанса да играете срещу Аржентина и Лео Меси точно на „Маракана“. Как се чувствахте на терена?

- Това е може би най-хубавият мач в цялата ми кариера. За първи път Босна беше на световно. И първият мач точно срещу Аржентина на легендарната „Маракана“. Какво повече човек може да поиска?

- Разтреперихте ли се?

- Мисля, че успях да запазя самообладание. Ще ви излъжа, ако кажа, че не съм бил нервен. В интерес на истината страшно много се радвах на всяка минута от мача.

- Можеше ли вашият отбор да постигне нещо повече от просто участие в групите на световното първенство?

- Можеше и как не! Срещу Нигерия загубихме изключително нещастно. Вкарахме редовен гол за 1:0, но ни го отмениха заради засада. Ако съдийското решение беше правилно, щяхме да излезем от групата.

- Помните ли как ви посрещнаха феновете в Сараево, когато пристигнахте от Бразилия?

- Искам да ви кажа, че феновете в Босна и Херцеговина са изключително пламенни. Те подкрепят отбора си до последния дъх. В буквалния смисъл са 12-ият човек на стадиона. Не помня колко бяха на летището. Хиляди...

- На второ място сте по мачове в националния отбор на Босна и Херцеговина. Имате 83 двубоя, в които сте вкарал 25 гола. Как приемате тази статистика?

- Разбира се, че е много хубаво да си заслужил толкова пъти да си национал на родината си. Можех и още да поиграя. Но реших, че след световното първенство е най-добрият момент да кажа „Стоп“.

- Преди да станете национал на Босна и Херцеговина, сте играл за юношеския отбор на бивша Югославия. Има ли вражда между футболистите от разпадналата се държава?

- Не, в никакъв случай. Вие, медиите, обичате прекалено много да вдигате октавите по тази тема. Всички играчи се разбираме отлично, в големи европейски отбори сме заедно.

- Но не може да отречете, че между феновете има омраза.

- Има. Но защо не погледнете европейските турнири по баскетбол? И там се срещат отбори от бивша Югославия, но не се случва нищо страшно на трибуните. Винаги на стадиона се намират и някои хулигани, но като цяло не са сериозен проблем.

- Има ли шанс войната да бъде забравена?

- Трябва да бъде забравена. Трябва да гледаме в бъдещето, а не към случилото се в миналото. Само така може да се забрави лошото.

- Вие сте босненец, а вашата съпруга е от Македония. Имало ли е проблем с това?

- Аз съм роден в Мюнхен. Моите родители са босненци, но са християни. Винаги съм обичал и уважавал корените си. Но най-много съм свързан с Германия и Мюнхен.

- Защо се скарахте с треньора Чиро Блажевич? Хърватин, който водеше националния отбор на Босна.

- Блажевич ме обвини, че съм продал мач. Опита да убеди хората, че не искам Босна да се класира. Това бяха страхотни глупости. Обявих, че няма как да играя за отбор, на който треньор е Блажевич. Става въпрос за плейофа срещу Португалия.

- Вярно ли е, че Хасан Салихамиджич ви е накарал да играете за националния отбор на Босна и Херцеговина?

- Да, аз се развих в академията на „Байерн“. След това стигнах до първия отбор. Хасан дойде при мен и ме попита дали не бих играл за националния тим на Босна. И взех правилното решение.

- Какво е да израснеш в „Байерн“?

- Това е моят роден отбор. Там се научих да играя футбол. Завинаги ще остана емоционално свързан с „Байерн“. Изискванията там са огромни. Ули Хьонес ми предложи първи договор и това бе сбъдната мечта. Като млад футболист за мен най-важното беше редовно да играя. В „Байерн“ нямах такава възможност. На моята позиция играеха футболисти като Михаел Балак, Себастиян Дайслер, Мемет Шол... И трябваше да направя следващата крачка в кариерата си.

- И станахте шампион с „Волфсбург“.

- Бих го сравнил с класирането на Босна за финалите на световното първенство. Това беше първата титла в историята на „Волфсбург“. Завинаги нашите имена ще останат записани в историята. Беше лудост. Участвал съм в две чудеса.

- „Волфсбург“ беше пред изпадане, но дойде Феликс Магат за треньор и станахте шампиони. Какъв човек е той? Чували сме, че е много строг с играчите.

- Медиите разказват колко твърд треньор е. Просто иска всеки да натиска газта до край и до последния момент. Винаги е много справедлив в решенията си. С много отбори Магат е печелил титли. Фактите говорят най-добре.

- През шампионския сезон направихте 20 асистенции. Знаете ли кой успя да ви подобри рекорда?

- Кевин де Бройне. Направи една повече.

- В „Галатасарай“ нарекохте легендата Георге Хаджи и тогавашен треньор „лъжец“. Защо?

- Без никакви причини каза, че съм наказан. Попитах го само „Защо?“ После разбрах, че е искал да вземе нови футболисти. Но на мен той така и не ми назова конкретната причина. Щом не ми каза истината. Какъв е?

- Знаете ли, че за 11 дни сте изиграл три мача на три различни континента?

- Да. Започнах в Австралия, след това в Китай и завърших с националния отбор в Аржентина. Първо игра крещу „Сентрал Коуст“ в Австралия, но не помня бе мачът в в китайското първенство.

- Накрая да ви попитаме какви спомени имате от българския футбол?

- Започнах да гледам футбол през 90-те години. Познавам отлично вашето златно поколение със Стоичков, Костадинов, Лечков, Михайлов... Големи футболисти. Христо Стоичков беше моят идол. Когато играех в училищния двор, си избирах да бъда Стоичков. В момента знам, че футболът ви е в трудна ситуация. Няма повече футболисти като преди. Бих разгледал целия балкански район като едно. Винаги сме имали много големи таланти и съм сигурен, че скоро ще имате пак големи имена.

- Играл ли сте срещу български съперници?

- С националния отбор веднъж играхме у дома в Босна и загубихме с 1:2.

- Един Джеко ли е най-големият футболист на Босна и Херцеговина за всички времена? Или може би Хасан Салихамиджич?

- Трудно е да се каже. Като качества трябва да избера Джеко. Но Салихамиджич спечели Шампионската лига с „Байерн“. А Един още не е. Но може би ще успее.