Най-мечтаният, най-обичаният, най-ценният трофей. Не за отбор, а за играч. „Златната топка“ на „Франс Футбол“. Хиляди спорове е имало дали винаги най-заслужилите са нейните кавалери. България също има право да се чувства ощетена. През 1992 година Христо Стоичков спечели Шампионската лига с „Барселона“, но заради едни 4 гола в мача „Милан“ – „Гьотеборг“ и тоталната медийна кампания на медиите на Силвио Берлускони, тогавашният собственик на гранда от Милано, тя отиде на адрес „Марко Ван Бастен“. Разбира се и заради аурата на холандеца на велик нападател. Две години по-късно справедливостта бе възстановена и Стоичков нареди България в списъка на великите нации, чийто флаг е нареден до „Златната топка“.

В модерния футбол трофеят се превърна в двубой между Лионел Меси и Кристиано Роналдо. От 2008-а насам единствено хърватинът Лука Модрич наруши техния монопол. Меси е шесткратен кавалер, а Роналдо – петкратен. Едва ли има футболен естет, който би оспорил величието на двамата. Но със сигурност има милиони, които биха искали да видят „Златната топка“ в ръцете и на други славни офицери на Цар Футбол. Ето кои са най-славните играчи, които така и не я погалиха.

Тиери Анри

Между 2001 и 2006 година френският нападател беше в пика на кариерата си. Анри беше голмайстор на Висшата лига в 4 от петте въпросни сезона. Вкара 29 пъти в 52 мача от Шампионската лига. Днес той със сигурност би струвал над 100 милиона евро. И въпреки всички чудеса, които правеше с екипа на „Арсенал“, нападателят стигна най-много до второто място в анкетата на „Франс Футбол“ – през 2003 година зад Павел Недвед, който спечели Шампионската лига с „Ювентус“. Анри обаче има много, с което да се гордее. На първо място, че е част от златната ера на френския футбол, триумфирал със световна и европейска титла през 1998 и 2000 година.

Паоло Малдини

За мнозина италианецът е най-добрият защитник в историята на футбола. Първо беше ляв бек, после стана централен бранител в родния „Милан“. През цялата си славна кариера той игра само за един клуб и изведе „росонерите“ до 25 трофея. Най-ценните от тях са 7 титли в Серия А и 5 в Шампионската лига. Колкото и да беше брилянтен, най-голямата конкуренция редовно виждаше в своя отбор – Марко ван Бастен, Рууд Гулит, Джордж Уеа, Андрий Шевченко, Кака… Всички те взеха „Златната топка“. Най-доброто класиране на Малдини е трето място в анкетата през 1994 и 2003 година.

Шави

Испанският ас беше сърцето на системата „тики така“, която превърна „Барселона“ в най-атрактивния тим на новия век. Шави изигра 767 мача за каталунците. Пет сезона поред испанският национал беше избиран в идеалния отбор на УЕФА – между 2008 и 2012 година. Най-големият успех на Шави е световната титла през 2010 година с „Ла Фурия“. По време на турнира в ЮАР магическият халф направи никога невиждания коефициент от 91 точни подавания. Но… и те не му донесоха най-ценния трофей. Три пъти поред Шави беше на трето място в анкетата за „Златната топка“ – между 2009 и 2011 година.

Ференц Пушкаш

Унгарският идол вкара 84 гола в 85 мача за националния отбор. В кариерата си има още 622 попадения в клубните си тимове. Пушкаш е легенда на „Реал“ (Мадрид), спечелил 3 пъти КЕШ и 5 пъти Ла Лига. Но беше принуден да гледа как голямата слава обира съотборникът му Алфредо ди Стефано, който два пъти взе „Златната топка“. През 1960 година Пушкаш остана на второ място в анкетата. Почти безспорно е, че унгарецът е най-великият футболист, който не е избиран за №1 от „Франс Футбол“.

Кени Далглиш

Шотландският нападател е известен като Крал Кени в „Ливърпул“. През 1977 година „червените“ го купиха от „Селтик“ като заместник на Кевин Кигън, който премина в „Хамбургер“ и там спечели „Златната топка“. В първия си сезон за „Ливърпул“ Далглиш вкара 31 гола, а през втория – 25. Брилянтното му представяне донесе 3 пъти КЕШ на „Анфийлд“ – през 1978, 1981 и 1984 г. А през 1983-а Далглиш достигна до втора позиция в анкетата, изпреварен от фамозния Мишел Платини.

Андрес Иниеста

Най-титулуваният футболист в испанския футбол! Иниеста има 35 трофея, между които са 9 титли в Ла Лига и 4 в Шампионската лига. Неговата уникална класа помогна на „Барселона“ да направи два пъти требъл – през 2009 и 2015 година. Иниеста вкара победния гол за Испания във финала на Мондиал 2010 срещу Холандия – 1:0 в Йоханесбург. Само тогава вота на медии и ФИФА го нареди на второ място в анкетата – зад Лионел Меси, който през въпросната година нито стана световен първенец, нито взе Шампионската лига. Съдба? Може би не само…

Боби Муур

Най-великият английски играч. Муур бе капитан на „трите лъва“ при единствената голяма титла на отбора – домакинското световно през 1966 година. Не му помогна и фактът, че на полуфинала обезвреди Еузебио, който беше актуалният носител на „Златната топка“. През 1966-а Муур бе принуден да види, че най-мечтаният индивидуален приз отива в ръцете на съотборника му Боби Чарлтън. Четири години по-късно пък остана втори след германския бомбардир Герд Мюлер.

Златан Ибрахимович

Клипове с неговите феноменални голове са сред най-големите хитове в интернет. Ибрахимович спечели 8 поредни шампионски титли, сменяйки често отборите – през „Аякс“, „Интер“, „Ювентус“, „Милан“, „Барселона“ и „Пари Сен Жермен“. Шведът дори препоръча на парижани да сменят Айфеловата кула с неговата статуя. Четири години Ибракадабра омагьосваше „Парк де Пренс“, но така и не стана №1 в анкетата на „Франс Футбол“. Златан е в още един нежелан златен отбор – на тези, които не спечелиха Шампионската лига. Нещо повече - прочу се, че когато напусне един тим, на следващата година той триумфира с купата с големите уши.