Д-р Тодор Тодоров е опитен хирург, запален ловец и готвач-вълшебник

Инвестирани са над 500 000 лева за обновяване и модернизиране на отделенията

Навръх празника на българските лекари – Деня на Свети Иван Рилски Чудотворец, Съюзът на лекарите обяви д-р Тодор Тодоров за здравен мениджър №1 в България. Хирургът е изпълнителен директор на МБАЛ “Д-р Стамен Илиев” в Монтана, която е сред трите болници в страната с най-добри финансови показатели. Болницата край река Огоста е без дългове, а само през 2017 г. в нея са инвестирани над 500 000 лева за обновяване и модернизиране на отделенията й. Годишно през лечебното заведение минават над 20 000 пациенти не само от Монтана, а и от целия Северозапад.

- Превърнахме болницата в съвременно и ефективно здравно заведение, в което работят и помагат на хората квалифицирани специалисти, заявява директорът. Успехите му не са случайни – доктор Тодоров е второ поколение медик и безкрайно отдаден на професията си специалист, отбелязват негови колеги.

- Медицината за мен е семейна професия. Дядо ми е бил санитар в “Спешна помощ”, баща ми беше зам. главен лекар на болницата в Михайловград и шеф на дирекция “Народно здраве”, а майка ми работеше 36 години като главна сестра. В къщи миришеше на болница, говореше се за болница, нямаше как до поема друг път , споделя 61-годишният лекар. През 1974 г. той завършил със сребърен медал Природо-математическата гимназия в родния си град, после станал студент в Медицинската академия в София, а след дипломирането си веднага почнал работа в здравното заведение, в което прекарали голяма част от живота си баща му и дядо му. Без никакво колебание младият лекар избрал и специалността си – хирургия. “Така съм устроен – предпочитам бързото и генерално решаване на проблема, вместо бавните и предпазливи стъпки!” казва медикът. След специализацията по хирургия в Медицинската академия и по детска хирургия в “Пирогов”, той станал старши лекар, а от началото на новия век оглавил Хирургичното отделение на МБАЛ – Монтана. Преминал и през много курсове за квалификация и досега е извършил над 130 лапароскопски операции в областния град.

- Не помня всяка операция, това е тежка, ежедневна работа, но има случаи, които се запечатват за цял живот, споделя хирургът. Сред ярките му спомени е операцията на 83-годишна жена, постъпила за отстраняване на тумор на панкреаса, но се оказало, че има и второ злокачествено образувание. С екипа си д-р Тодоров изрязал и двата тумора и възрастната дама не само се възстановила, но е жива и работоспособна и до днес. “Хирурзите сме корави хора, свикнали сме на тежки гледки, но винаги ме вълнуват благодарностите на изправените на крака хора, шишето ракия, увито с вестник, или плика с ябълки, които ни подават! Никога не отказвам такива подаръци, те нямат финансова стойност, безценни са, защото са дадени от сърце!”, казва медикът.

Извън операционната зала обаче проблемът с финансите е един от най-сериозните в болницата и в здравеопазването ни, признава д-р Тодоров. Бюджетът на монтанската МБАЛ е около 13 млн. лева годишно от всички източници, но парите не стигат, а лимитираните от Здравната каса дейности ограничават приходната част. Освен това като областна болницата е задължена да подържа и звена, които не се финансират от касата като съдебна медицина, патология и трансфузионна хематология. Отгоре на всичко населението в региона е предимно възрастно, с множество заболявания, а част от пациентите са безработни от години и без здравни осигуровки. Но никой не бива да бъде връщан, без да му се помогне по най-добрия възможен начин, категоричен е директорът. Затова в здравното заведение е въведена строга финансова дисциплина и стотинката се цепи на две, обяснява шефът. Приходите и разходите се следят и оптимизират всекидневно.

За да поддържа дейността си на ниво, болницата си сътрудничи активно както с държавата, така и с общинската управа в Монтана. Тази година с 210 000 лева от МЗ и 40 000 собствени средства болницата е ремонтирала и преоборудвала отделението по нефрология. 10 нови апарата от последен клас осигуряват комплексно лечение на пациенти с бъбречна недостатъчност. С 351 000 лева от проект между община Монтана и сръбската община Пирот е закупена медицинска техника, която ще служи не само за лечение, а и за оборудване на Център за иновации и усъвършенстване на млади лекари. Със средства на община Монтана са осигурени и мобилен рентгенов апарат и операционна маса за отделението по ортопедия и травматология. Всичко това модернизира здравното заведение и дава възможност на лекарите да работят по-ефективно и в полза на пациентите, категоричен е директорът. Най-големият капитал на лечебното заведение обаче остават хората, подчертава той. В МБАЛ-Монтана има 592 служители, от които 109 са лекари. “Правим всичко възможно за запазването и развитието на специалистите. Монтанската болница е база за следдипломна квалификация и стаж на лекари, сестри и лаборанти. Към 14 отделения, в които се подготвят специализанти, тази година са добавени още три – кардиология, неврология и очно.

Когато през 2014 г. поема управлението на болницата, в нея имало 11 специализанти, 7 от тях са останали на работа в Монтана, отбелязва с гордост директорът. Всяка година при дипломирането на новите випуски медици представител на МБАЛ – Монтана поднася приветствия и кани млади специалисти, разказва д-р Тодоров. За последните три години само двама лекари са напуснали областната болница, но пък са дошли тройно повече. Заради успехите в цялостната й дейност тази година Висшият акредитационен съвет даде отлична оценка на състоянието на болницата в Монтана като цяло и на всичките й 22 отделения за пет години напред.

- С една дума, вeче сме в бъдещето! Но за да поддържаме постигнатите стандарти, трябва още много труд,усмихва се д-р Тодоров. В малкото време, което е извън болничните отделения, директорът-хирург отдъхва с разходки из хълмовете и планинските ридове на Северозапада. От над 20 години лекарят е ловец в дружинката на родното си село Челюстница. Има отстреляни три вълка – висше майсторство в лова, и близо дузина диви прасета. Тази есен при откриването на сезона хирургът повалил с точен изстрел 100 кг глиган. Харесва много и лова на птици и редовно участва в разселването на фазани и яребици в района.

- Ловът дава възможности за пряк контакт с природата, за психично разтоварване и размисъл, казва лекарят. Слуката от ловните излети той превръща лично във вкусни ястия за близки и приятели. Мнозина от тях се шегуват, че докторът може да върне човек към живот както със скалпела, така и със специалитета си “пъдпъдъци по ловджийски”, полети с червено вино, негово производство. В свободното си време доктор Тодоров често е сред природата и с цялото си семейство – съпругата Лидия Николчева, която е пулмолог, и двете дъщери Лора, завършила икономика, и Теодора – студентка по стоматология.

- Баща ми казваше на шега, че родното ни село Челюстница е център на света. Аз и близките ми сме убедени в това. Тук се зареждаме със спокойствие и енергия. Не виждам живота и работата си извън родния край, заявява шефът на монтанската болница.