На 5 декември в любезното ни отечество се случиха две неща, които доказаха още веднъж, че единственият действащ закон тук е този на Мърфи: „Ако нещо може да се обърка, то се обърква.“

Съгласно този закон една малка повреда по релсовия път между две софийски метростанции предизвика голям транспортен хаос. Хиляди пътници попаднаха в петчасова блокада - натъпкани в закъсалото под тунела влакче или притиснати без изход в насъбралите се по спирките огромни тълпи.

Какво беше това, което се случи? Обичайно приключение на граждани в страна, където нищо не е толкова невероятно, че да не може да стане, камо ли от малка авария - голяма? Да. Но случилото се в транспорта под земята беше и нещо друго, което заслужава внимание - то беше тест на системата за сигурност в България. И този тест е много показателен, защото по една случайност се проведе в деня, когато от чужбина по друга случайност дойде у нас заплаха за атентат.

Издържаха ли го институциите? С каква оценка според вас? С отличен? Ако мислите така, значи сте слушали някое интервю на вътрешната министърка. Но ако пишете двойка с два минуса на компетентните органи, тогава сте от хората, закъсали в метрото.

Чуйте разказа на Ива Хинова (52 г.) , учителка по химия:

„Мотрисата спря в пет и половина. Беше претъпкана, както винаги в метрото в час пик. Почакахме да тръгне 10 минути. След туй зашумяхме: Какво се случи?! Някой викна: Отворете вратите! Друг заблъска прозореца, трети му се озъби. Не чух ватмана в гълчавата, бил казал: има повреда, но малка. Не било атентат. Един рече: „Да, бе, да. Видях дим и волтова дъга. Я вижте, няма ли схема за евакуация?“ Аз имам клаустрофобия, задушавах се. След 40 минути излязохме от междугарието. На спирката - ад! Никой не знае какво става. Чух, че има извънредни автобуси за „Младост“. Не успях да се кача. Мръзнах, докато синът ми ме прибра с кола. Качихме една жена, дископатията я сковала. Вика: „Бомба да беше, по-малко да се мъчим в тая държава!“

В коя държава живеят тия дами? Не и в тази, в която живеят госпожите Фандъкова и Бъчварова. В тяхната държава всичко е наред. Техните подчинени в МВР и Метрополитена действат „по инструкция“, без грешка. Тая инструкция като че е държавна тайна, какво пише в нея, никой не знае - и Чичко Гугъл даже... но добрата госпожа Фандъкова предлага тя да се поправи малко - така, че да се информират пътниците по-раничко и да не се чудят какво става - дъга ли виждат или звезди по пладне. Впрочем, учудена е и метроадминистрацията. Неин шеф вчера призна: „Проблемът още не е открит.“ Два пъти влакчета се спъвали сутринта на едно място, докато машинистът слязъл, видял счупена релса и така... следобед станало, каквото станало. Да, той трябвало да съобщи на пътниците по-рано; да, диспечерите трябвало да спрат продажбата на билети и да опразнят станциите, но има ли значение това? Важното е, че иначе имали „идея и организация - да действат съвместно с МВР, Бърза помощ и пожарната“. Те поотделно нищо не направиха, но идеята била съвместно да го направят. Защо да се притесняваме?

И госпожа Бъчварова иска да ни зарадва. „Искам, вика, гражданите да се успокоят, към момента няма доказателства за терористична заплаха. Има лица, които разпространяват такава информация.“ Едното лице, то се знае, е тя (защото първа потвърди за заплахата), а другите били „в чужди медии, които разпространявали, че в България ще се извърши атентат във връзка със събитията в Харманли“. Относно случката в метрото, шефката на МВР казва: „Всичко е много правилно, навременно, имаме отлично взаимодействие с метрополитена, по всички планове и мерки“.  За колко време могат да бъдат изведени пътниците от метрото, ако гръмне бомба, тя не знаела, но веднъж тренирали това. Браво! Забележително.   Като в онази нейна звездна фраза: „МВР работи прекрасно!“, която блести в тъмното по селата - там, където за 20 лева и два буркана бият и изнасилват бабички по креватите, а каналджии и мигранти преспиват на път към сръбската граница.

Хубаво е, че си имаме спокойна министърка - нищо, че от такова спокойствие настръхват косите. В оставка е, но не е нервак като оня шеф на полицията в Лос Анджелис - Чарли Бек, който завчера по телевизията обясняваше на американците мерките за сигурност в метрото там. Горещеше се : “Бъдете бдителни! Внимавайте! Има бомбена заплаха, така, че да знаете - тук ще има засилен състав от цивилни, там - от униформени, тук - пункт за медицинска помощ, там - отцепен район, горе ще са маршрутите за евакуация и дежурните психолози, долу - проверката за взривни устройства!“

Нали си вездесъщ, о, Господи! Защо заплахите за тероризъм са еднакви в САЩ, във Франция и в България, а защитата се различава? Защо едно е в метрото в Ел Ей, а друго - у нас, защо едно е в лагера за бежанци в Кале, а друго - в Харманли? Впрочем, това с бежанците и лагерите е друга тема. Или не - същата е, обаче нека я оставим за друг път.

Плановете за криза - на принтер

Един наш уважаван експерт по сигурността - проф. Николай Радулов запита вчера, между другото: след като има стандартни планове за действие при кризи в метрото в Лондон и в Париж - и то изпитани, не могат ли нашите служби просто да ги принтират и да ги прилагат тук? Могат, разбира се. Само да не обявят обществена поръчка за принтери и хартия, че ще чакаме с години да я спечели „наша фирма“, а после пък да я обжалва друга. Така,  докато международните правила и у нас влязат в сила - ще има страх и ужас, мале мила!