Да не се превишава препоръчителната доза от 1 до 3 супени лъжици на ден

Специално за „Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 46 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Култивираният лен или наричан още културен лен (Linum usitatissimum) e вид от голямото семейство Ленови (Linaceae). Сортовете от този вид са основно влакнодайни и маслодайни. От маслодайните се добива така популярното в последните години ленено масло. То е може би най-богатият източник на омега 3 мастни киселини в природата. Омега 3 и 6 мастните киселини са полиненаситени есенциални мастни киселини. Наричат се есенциални, защото човешкото тяло не може да ги синтезира и е необходимо да се набавят с храната.

Омега 3 в лененото семе е под формата на АЛА (алфа-линоленова киселина, както при почти всички растителни видове, като изключим водораслите). Тази омега мастна киселина съдържа 18 въглеродни атома и тялото я използва за синтез на изключително полезните и необходими дълговерижни киселини - ейкозапентаеновата (ЕПА) и докозахексаеновата (ДХА). И двете имат подчертано важни функции в човешкия организъм. Намаляват възпалителните процеси, подобряват зрението и функциите на централната нервна система.

Но тук има много важно уточнение. За да може този процес на трансформация на АЛА в ЕПА и ДХА да се осъществи, трябва съотношението на приетата АЛА спрямо омега 6 да е от 1 към 1 до 1 към 4, защото и двата вида киселини се конкурират за една и съща ензимна система в черния дроб и насищането є с омега 6 блокира ефективната трансформация на АЛА в ЕПА и ДХА. Проблемът се задълбочава и от факта, че омега 3 са много по-нестабилни от омега 6 и много по-лесно се окисляват, особено под въздействието на топлина и светлина. Затова винаги препоръчвам на пациентите като оптимален вариант да предпочетат за консумация прясно смляно ленено семе пред купено смляно или пък ленено олио.

В последно време все повече мащабни научни изследвания затвърждават факта, че лененото семе е по-добрият източник на омега 3 и всекидневен прием на поне една супена лъжица ленено семе, смляно непосредствено преди консумация и прието не по-късно от 15 минути след това. С него могат да бъдат наръсени салатите, нарязаните плодове или да бъде добавено в смутито. Така много евтино и лесно можем да постигнем оптимално съотношение на полиненаситените киселини в менюто ни. Винаги съветвам пациентите да включват лененото семе много внимателно. Започва се с 1 чаена лъжичка и постепенно може да се стигне до 1-2, максимум 3 супени лъжици прясно смлени семена дневно.

Това настоятелно подчертаване е необходимо и във връзка с ширещите се напоследък информации за свръхтоксичност на лененото семе - нещо, което не намира оправдание, нито в исторически, нито в научен план. В личен план бих споделила, че имах период от една година, в който приемах по 3 супени лъжици прясно смляно ленено семе заедно с приема на плодове в 10 ч.

Също както костилките на горчивите бадеми и кайсиевите ядки, лененото семе съдържа цианогенни гликозиди. Същото може да бъде казано и за голяма част от ядките, плодовете, семената и зърната на нашата трапеза, но с различна концентрация на тези вещества, разбира се. Човешкото тяло притежава най-малко пет различни начина за разграждане, деактивиране или освобождаване от цианидите. Един от тях е чрез ензима, наречен роданаза. За разграждането на цианидите в нашето тяло е необходимо наличието на протеини, така че повечето случаи на хронично натравяне с цианогенни гликозиди са описани при популации, при които се наблюдава хронично недохранване.

В световната литература няма нито един изнесен случай на отравяне с цианиди след консумация на ленено семе. Благодарение на неуморната работа на д-р Майкъл Грегър и неговия екип при анализ на всичката налична научна информация, базирана на реални доказателства, вече знаем, че за да има изобщо някакъв токсичен ефект върху човешкия организъм, трябва да изядем поне 60 грама фино смляно ленено семе на празен стомах. Обичайната доза от 1 до 3 супени лъжици на ден въобще не бива да притеснява консумиращите го. Това се потвърждава и от нашия дългогодишен опит в медицинския център.

Важно е да се отбележи, че малките семенца са богати също и на лигнани, известни с високите си антиоксидантни свойства. Наличието им в ленените семена е до 80 пъти по-голямо в сравнение с други растителни храни. Откриват се разтворими, както и неразтворими фибри, фолати и много минерали. Заради тези качества лененото семе е сочено от все повече съвременни изследователи като полезно срещу упорит запек, за укрепване на кръвоносните съдове, срещу затлъстяване и дори за превенция на рак на гърдата, простатата и дебелото черво. В народната ни медицина то е намирало приложение за укрепване на организма, за справяне със запек, като отхрачващо и противокашлично средство и др. Ползвало се е често във вид на отвара.

Заради разширяващата се популярност на лененото семе, научният интерес към него е траен и вероятно ще бъдем свидетели на още нова информация за приложението му. Проучвания, публикувани в американското медицинско списание „Хипертония”, например доказаха, че дори когато към брашното за мъфини биват добавени смлени ленени семена, те отново успяват да повишат нивата на омега 3 при консумиращите ги, дори и след термична обработка. Т. е. лигнаните и останалите ценни вещества в лененото семе имат протективно действие и не позволяват окислението на омега 3. Тези активни вещества се изхвърлят, когато се отделя само олиото от семената. Разбира се, оптималният вариант е консумацията на прясно смляното сурово ленено семе. На пазара масово могат да бъдат намерени два сорта ленено семе - кафяво и златно. И двете имат сходни качества и вкус, така че изборът е въпрос на индивидуални предпочитания.

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков

Безглутенов хляб

250 г сурова елда, 50 г суров белен слънчоглед и 50 г ленено семе се смилат до фино брашно. Към него се добавят 400 мл вода, 10 г био бакпулвер и щипка сол. Разбърква се добре с помощта на кухненски робот или миксер до получаване на смес, подобна на тази за кекс. Изсипва се в тавичка, предварително постлана с хартия за печене. Пече се в предварително загрята фурна на 160 градуса за около 40 минути.