Лети във времето, а не отлита

Писатели, покрусени от случващото се след Междусъюзническата война, създават сдружение

Сред учредителите съзираме имената на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Иван Андрейчин

Трудно е да се даде определение за нещо, което лети, а не отлита и, което съчетава звукописи с необяснима и многолика образност. Труден е всеки опит да се определи нещо така безпределно и толкова неопределимо. В този смисъл словото на българските писатели е невъзможно да бъде побрано в един или в няколко тома само, ала и така съкратено, то звучи като небесна симфония. Антологията, посветена на 105 годишнината от създаването на Съюза на българските писатели и събрана в два тома /поезия и проза/, очертава в достатъчна степен панорамата на родната ни литература за едно столетие, белязано от войни, преврати, въстания, подеми и погроми. Една панорама никога не може да включи всички детайли, но е сравнително цялостна картина, успяваща да засити и сетивата, и емоциите. А поводът за тази антология е знаков – Съюзът на българските писатели чества първата петица от своето второ столетие. Сякаш не е така отдалечен в миналото онзи 8 септември на 1913 година, когато няколко писатели, покрусени от случващото се в България след Междусъюзническата война, създават сдружение за защита на българското слово.

Сред учредителите съзираме имената на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Иван Андрейчин, Стоян Дринов, Никола Ракитин, Димитър Подвързачов, Добри Немиров, Стилиян Чилингиров, Георги Райчев... Почетни членове на сдружението стават Стоян Михайловски, проф. Иван Шишманов, проф. Александър Теодоров – Балан, д-р Кръстьо Кръстев, Тодор Страшимиров, Тодор Влайков... За почетен председател на Съюза на българските писатели е избран Иван Вазов.

И няма да сгрешим, ако кажем, че десетилетия наред това сдружение обединява най-даровитите творци на словото. Макар и с различни политически възгледи, те са неотклонни защитници на отечествените идеали. Жестоко е, че талантливи поети и писатели стават жертви на войни и братоубийствени стълкновения. Страната на убитите поети – и с това име е позната България. А лого на СБП е Простреляният Пегас. Дано се поучим от тази окървавена историята! Дано!

Посветеният на поезията първи том от Антологията е онасловен “Пеещо дърво”. Тази метафора, дошла от стихотворение на поетесата Невена Стефанова, сякаш най-пространно озарява събирателния образ на лирическото изкуство, вдъхновило и вдъхновяващо стотици български творци на изящната словесност. В “Пеещо дърво” читателят ще намери “Борба” на Ботев, “Българският език” на Вазов, “Арменци” на Яворов, “Потомка” на Багряна, “Конници” на Фурнаджиев, “Към родината” на Далчев, “Вяра” на Вапцаров… Ще прочете лирически откровения от Пенчо П. Славейков и Кирил Христов, Димитър Бояджиев и Теодор Траянов, Мара Белчева и Дора Габе, Людмил Стоянов и Змей Горянин, Димчо Дебелянов и Христо Смирненски, Гео Милев и Ламар, Александър Геров и Радой Ралин, Блага Димитрова и Валери Петров, Веселин Ханчев и Андрей Германов, Владимир Башев и Павел Матев, Георги Джагаров и Пеньо Пенев, Слав Хр. Караславов и Евтим Евтимов...

Вторият том, посветен на българската проза, нарекохме “Иде ли?”, защото започва с незабравимия разказ на Иван Вазов и защото въпросът му не е заглъхнал и до днес. Не питаме ли защо все още се бави онова, което толкова дълго чакаме и което все не идва? В този том са събрани брилянтни откъси от творби на Елин Пелин и Йордан Йовков, Асен Златаров и Михаил Арнаудов, Добри Немиров и Димитър Талев, Димитър Димов и Павел Вежинов, Константин Петканов и Светослав Минков, Чавдар Мутафов и Вера Мутафчиева, Емилиян Станев и Чудомир, Константин Константинов и Николай Хайтов, Рашко Сугарев и Георги Марковски...

Крепи ни надеждата, че сме направили още една крачка към единението на така жестоко разделяната от чужди и от свои българска литература.

Надяваме се, че сме успели в достатъчна степен да покажем съвременната ни художествена словесност с нейните творци, втъкали завинаги своите съдби в съдбата на България.

 

Съюзът на писателите стана на 105 години

Двутомна антология събира над 700 дейци на българското слово

По повод 105-годишнината на Съюза на българските писатели издателство “Български писател” издаде двутомна антология, събрала над 700 дейци на българското слово – поети, белетристи, есеисти, които са били членове на организацията от нейното създаване през 1913 г. до днес. Въпреки разделението в писателската гилдия след 1990 г., в общия контекст за представителност на литературното наследство се постигна хармония – гласовете на писателите от всички идейни и естетически течения се обединяват в името на българското. В предговора към двете книги председателят на СБП Боян Ангелов обяснява целта на появата на двутомника. Официалната премиера пред широка публика ще бъде на 29 ноември от 18.00 ч. в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура