Активността на председателя на АБВ Румен Петков по отношение на държавите от арабския свят предизвика интереса на „Труд“. Каква е целта на срещите на ръководството на АБВ с посланици от арабските страни, както и с представители на арабски организации в България, защо Румен Петков бе на посещение в Ливан и има ли шанс България да върне позициите си в арабските страни. Това са част от въпросите, които зададохме на Румен Петков.

- Г-н Петков, как можем да си обясним повишената активност на ръководството на партия АБВ към арабските страни?

- За политическа партия АБВ въпрос на осъзната необходимост е да защити националния интерес в арабския свят, където България има съществен принос при формиране на управленския потенциал, при формиране на управленския елит при изграждането на инфраструктура, при изграждането на мрежите на здравеопазването и на образованието, както и на електропроизводителните и електропреносните системи. За съжаление, България загуби този потенциал след 1990 г., и то го загуби катастрофално. Нещо повече, ние сме и пряко потърпевши от т.нар. и никому необяснена Арабска пролет. Ние дадохме жертви в арабския свят чрез военните си мисии. Загубихме от търговското си присъствие, да не говоря, че загубихме и от политическата си тежест, авторитет и инструменти на влияние. И затова АБВ прави и ще направи всичко възможно България да се върне с водещи позиции в арабския свят.

- Как ще стане това?

- Първата стъпка в тази посока бяха серия от срещи с посланици от арабските държави, с 11 асоциации на арабски граждани и първото посещение в арабска държава. Посещението в Ливан премина при изключителен успех и много добри за България резултати. Срещнах се с министър-председателя на Ливан Саад Харири и получих неговите уверения, след настоятелната ми покана, че би участвал в Ливано-български бизнес форум през ноември в София. Разговарях с премиера Борисов, той ме увери че ще покани ливанския си колега. С чувство на радост и гордост ще кажа, че г-н Харири демонстрира познаване на отношенията България-Ливан в годините назад и показа познаване на ситуацията в България. Харири изпрати поздрави на Борисов, с когото имат лични отношения, изградени в годините. Това ме кара да бъда оптимист, че двамата биха могли чрез бизнес форума да поставят основите за завръщането ни в икономиката на Ливан и оттам в икономиката на арабския свят и същевременно да създадат климат за ливански инвестиции в България. Известно е, че Ливан е богата, просперираща държава.

- За какви инвестиции става въпрос?

- От разговора ми с министър-председателя Харири и от цялата серия от срещи (с Фади Арак, генерален директор на образователното министерство, с Ахмед Аладин, президент на ливано-българския бизнес форум, с Набил Итани – председател на инвестиционния съвет на Ливан и Мохамед Чадкаир – президент на ливанската икономическа организация), които проведох в Ливан, стана ясно, че те проявяват много сериозен интерес към енергийната експертиза на България, в туризма, в търговията и доставките в България на техни сушени плодове, проявяват интерес и в областта на образованието. Те настояват да се възстанови и директната авиолиния София-Бейрут. Проявяват интерес и към участие на България, и то като държава, в изграждането на инфраструктура, на нови енергийни мощности и електро­преносна мрежа. Имат интерес и в областта на проучванията и добива на нефт и газ. Смятат, че могат да се направят партньорства между български и ливански предприятия и да се реализира сериозно българско икономическо присъствие в Ливан. Заинтересовани са да инвестират в България в предприятия за производство на млечни продукти за директен експорт за Ливан и арабския свят. Готови са да обсъждат проекти в леката промишленост, както и засилване на стокообмена.

- Т.е. наши фирми да изграждат инфраструктурни обекти в Ливан?

- Да. Ливан подготвя и е в процес на реализация на инвестиционна програма в порядъка на над 11 млрд. долара по програмите Sidra 1, 2 и 3. И в нея България, и то пак повтарям като държава, може да намери много сериозно място, не само поради силата на традициите, а защото ние сме участвали в инфраструктурата на Ливан – участвали сме в изграждането на детски, на здравни заведения, както и в обучението на висшисти. Така че България има много голям шанс чрез предстоящия бизнес форум да се върне на бял кон в арабския свят и чрез Ливан да търси разширяване и възстановяване на влиянието си в този размирен в момента свят, но свят с голям потенциал.

- Казахте, че Ливан проявява интерес и в областта на образованието...

- С генералния директор на министерството на образованието Фади Арак проведохме задълбочен разговор и той пое ангажимент чрез мен да изпрати на ректорите на висши учебни заведения в страната, които проявяват интерес, покана да презентират своите учебни програми на английски език в Багдад през месец ноември. Вече имаме разговори с няколко висши учебни заведения. Освен това поне петима посланици от арабски страни проявиха интерес да посетят български вузове и да говорят за технологията, за инструментите за поканване на арабски студенти да учат в България.

- Няма ли опасност чрез арабските студенти в България да влязат терористи?

- Според мен такава опасност е сведена до нула по две причини. Говорим за официални междудържавни взаимоотношения и за инструменти за прием на арабски студенти. И сега в България се обучават, макар и малко, арабски студенти. Инструментите, които страната има като гаранция, са достатъчно сериозни. Не говоря за това, че терористите имаха възможност няколко години да влизат като бежанци и те влизаха. Част от тях продължиха за Европа, част от тях бяха екстрадирани. Подобно опасение би звучало спекулативно, да не кажа грозновато. Ние, Европа в стремежа си да налагаме демокрацията, не оставихме камък върху камък в няколко арабски страни – Ирак, Либия, а с последователни усилия правим същото и в Сирия. Съсипваме държави, които допреди няколко години бяха източник на стабилност, на просперитет и бяха преграда пред миграционната вълна. И което съвсем не е маловажно – там управляваха светски режими. Ние, Европа, предизвикваме двата бича, които ни удрят всеки ден и час – единият е миграцията, другият е бежанската вълна.

- Защо твърдите, че Европа предизвиква това?

- Защото в тези години ние, начело със САЩ, разбира се, сме в центъра на Арабската пролет. Без да си дадем сметка, че това ще генерира мизерия, а мизерията генерира миграция. Впрочем, ние сме в състояние на Трета световна война. Г-н Паси повтори това, което аз говоря от няколко месеца – че ние сме в състояние на Трета световна война. Какво означава да се изправи министър-председателят на една европейска държава и да излъже по най-циничния начин, че в еди-коя си арабска държава има химическо оръжие.

- Кого имате предвид?

- Тони Блеър. Той излъга, извърши се агресията в Ирак, бяха избити хиляди невинни хора. Съсипахме Ирак. И никой не търси сметка на Тони Блеър за това посегателство върху човечеството. Защо никой не дава Блеър на съда в Хага? По сметки на организации за защита на човешките права от САЩ ние от цивилизована Европа сме избили над 6 000 жени и деца в арабския свят. Защо никой не говори затова? Да речем, че Саддам и Кадафи си получиха заслуженото, какво правим с Блеър. България трябва да се изправи с достойнството си на държава, която е изграждала, цивилизовала и образовала в арабските страни и да потърси своето място и своя интерес.

- Кой се извини на българските медици, които бяха толкова време в либийските затвори и мислите ли, че някой би поискал след това да отиде в Либия?

- Мисля, че и в момента има български бизнес в Либия. Аз бях преди 3 години в Либия начело на делегация, която се срещна с директора на Националната полиция и председателя на комисията по образование. И там има стремеж за възстановяване на взаимоотношенията с България, но самата Либия продължава да има проблем. Колко министър-председатели, колко кабинета се смениха в Либия от налагането на демокрацията? А и всъщност каква демокрация има? Аз когато бях там, държавата беше в състояние на гражданска война. И сега не е много по-различно.

Когато налагаме демокрация с цената на хиляди човешки животи, с цената на съсипване на социални системи, на системи на образование и здравеопазване, и то на светски държави... Ще бъда щастлив, ако някой ме опровергае, че не сме съсипали Ирак и Либия и че не сме избили хиляди невинни хора. Казвам избили, ние, Европа. САЩ, да – те бяха водещи, но ние, Европа, участваме там с един зоологически ентусиазъм, нещо, което не може да бъде обяснено на нормалния човек. Никой не търси сметка, а това са военни престъпления. Макар че можем да ги наречем по много различни начини.

- Как мислите, че ще станем по-хуманни, след като навсякъде в Европа сега излизат на преден план националистически, и то крайно националистически, партии?

- Това се случи в Испания, под една или друга форма, в Италия, в Австрия... В Германия с много крайни, тежки отенъци – това е втората политическа сила в момента. Една от причините е, че ние продължаваме да не си задаваме въпроса: “Какво продиктува бруталната ни намеса в Арабския свят и какво доведе няколко милиона мигранти?” Ние не си ли отговорим на този въпрос, не видим ли нашата вина ние продължаваме да участваме в лъжата. Ние европейците, лъжем нас европейците. И европейските институции докато продължават да се държат по този неадекватен начин, тази конструкция на Европа може да бъде пометена. Хората в Европа искат радикална промяна. И това не се ли разбере сега, тежко ни и горко.

- Какви са параметрите на една такава радикална промяна?

- Това в Германия какво е?

- В Германия е реакция срещу политиката на Меркел, която канеше бежанците да дойдат, защото имаше нужда от работна ръка.

- И традиционните политически сили бяха унищожени. В Австрия какво стана? Традиционните политически сили бяха смачкани.

- В България, слава Богу, такъв процес няма.

- Живот и здраве, се казва в такива случаи. В България няма, но ние говорим за Германия и за Франция. Две държави, в които е малко повече от 1/3 от населението Европа. Ако ние не виждаме, че този тип политика ражда агресия вътре в Европа, защото това в Германия е агресия на германци срещу германци, това е агресия на мюсюлмани срещу християни и обратното. И ние продължаваме да не искаме да видим колко деца мюсюлмани са родени в Германия за първото тримесечие на тази и последното тримесечие на миналата година – повече отколкото са християните. Когато ние от АБВ предупредихме, че се отива към смяна на генофонда на Европа, всички си мълчаха по другарски. Е, какъв е резултатът днес? Иска се линч, иска се избиване, иска се изритване, иска се смазване, да се давят в морето... Не виждаме ли, че този цинизъм ни връща 70-80 години назад. Но докато ние не искаме да видим процеса в дълбочина, като зародиш и къде е нашата вина в този зародиш, ние няма да видим нищо. Ще констатираме всеки следващ път, че резултатите са малко изненадващи – традиционната десница я няма, традиционната левица я няма. Какво означава сега Европейската комисия и Европейският парламент да се занимават с Унгария? Какво и на кого показваме? Ние пък в България, нашата неграмотност, надмина и най-мрачните ми прогнози. Първо – по процедурата срещу Унгария трябва да е ясно, че Европарламентът не може да отнема правото на гласуване на дадена държава, Но неграмотността на нашите евродепутати е ударила тавана. Европейският парламент не може да отнеме правата на която и да е държава да гласува. Второ, ние продължаваме да не виждаме, че всъщност България и Румъния сме тези, които фактически сме санкционирани. Защото и процедурата срещу Полша не е завършила. Ние вече единадесета година не можем да се преборим нашият Мониторингов механизъм по правосъдие и вътрешни работи да бъде премахнат и спрян, а сме се загрижили какво ще правим с Унгария. Ние ще доотвратим българина и резултатът ще бъде много лош за демокрацията и демократичните устои на нацията. Това, което се случва не може да бъде възприето с енергия за бъдещето. Затова от АБВ казваме: “Ние в Европарламента ще се борим против двойните критерии и за истината.”

- Това би могло да стане, ако имате ваши евродепутати.

- Ще се борим да имаме. И ще искаме от всички да излязат сега и да кажат ние втора категория ли сме или не. Защото, като искаме Меркел да ни щипка по бузката и да ни се радва, като на коледна елха, ще кажем и ние като г-жа Меркел: “За нас газопреносната мрежа и пряката доставка на газ от Русия е икономика. Независимост. Като ни докарат американците тръба от САЩ на такава и по-ниска цена, добре дошли. До тогава, да бъдат любезни да си затварят човките.

Нашият гост

Румен Петков е роден на 23 юни 1961 г. в Плевен. Бил е кмет на родния си град, министър на вътрешните работи, три мандата народен представител. Един от съучредителите на партия АБВ. От третия конгрес на АБВ на 19 май тази година е председател на партията. Семеен, с двама сина.