Който е против проекта АЕЦ „Белене“, казва, че ще внасяме ток от Турция

Новината за рестартирането на проекта АЕЦ „Белене“ може да се каже, че учуди не малка част от българите, които от години слушаха, че това е просто един „гьол“ и обект, свързан с корупция. Защо АБВ винаги е защитавала този проект, както и минаването на тръбата на газопровода от Русия през България. Защо предложението Македония да се казва Илинденска е неприемливо за България. Какви са оценките за срещата на върха в София - по тези въпроси разговаряме с Румен Петков.

- Господин Петков, АБВ е партията, която винаги е защитавала тезата, че АЕЦ „Белене“ трябва да бъде построена. В последните години тази тема беше игнорирана, да не кажа анатемосана от определена група, от сегашните управляващи също. Сега обаче правителството обяви рестарт на този проект. Защо от АБВ не се отказахте през годините, когато Белене беше просто един „гьол“?

- Не се отказахме от две идеи - за АЕЦ „Белене“ и за тръбопровод пряко от Русия през България за Европа. Това са два грандиозни икономически проекта, които ще създадат 40-50 хиляди работни места, два проекта, които ще дадат друго качество на инвестиционния процес. Става дума за милиардни инвестиции, за друго усещане за развитие на икономиката, както и за друга необходимост за качеството на образованието. Това са все мотиви, до които не можем да не поставим енергийната сигурност на страната, социалните ангажименти, които могат да бъдат реализирани от гледна точка на ценообразуването в енергетиката и чрез доставката на газ директно от Русия. Тоест, става дума за производството на ядрена енергетика.

- Имате ли разчети и анализи какво ще стане, ако проектът „Белене“ отиде в канавката?

- Разбира се, и тези анализи бяха направени от британски учени, които ги съобщиха публично преди десетина дни на едни енергиен форум в София. Те показват, че от 2030 година ще има недостиг на 4000 мегавата еленергия, а през 2035 година - на 7000 мегавата. И ако България днес се откаже от изграждането на тази ядрена мощност, означава, че България казва: Ще внасяме ток от Турция. Всички тези, които се отказват от проекта, за който правителството ясно каза, че търси стратегически инвеститор, означава, че тези хора работят за Турция. Ако не искат и пряка тръба, означава, че искат да внасяме газ от Турция.

- Каква според вас е причината правителството да се съгласи да рестартира АЕЦ „Белене“ и така да промени политиката си?

- Правителството добре разбира всичко. Тези анализи, които ви цитирах, бяха представени от британски учени и експерти от името на международната ядрена асоциация. Смятам, че огромният инвеститорски интерес, който виждаме от страна на Китай, на Франция, на Русия, е достатъчен аргумент на правителството да се опита да даде усещане за сигурност на българската икономика и бит. И нещо, което никак не е за подценяване - ние виждаме драстична разлика между развитието на Северна и Южна България. И двата проекта - и тръбопроводът, и изграждането на АЕЦ „Белене“, са свързани с друго качество на живот в Северна България, с друго развитие на инфраструктурата, на образователната среда и здравеопазването, на ангажираността, на нивото на работната заплата. Това са все аргументи в полза на „Белене“.

- Добре, но през последните повече от 10 години има група политици - най-вече от десния сектор, които са категорично против проекта и техните гласове се чуват много силно. Кресливият начин, с който те се аргументират, е доста по чуваем от вас?

- Точно това исках да кажа - за съжаление, опростачването на един въпрос става по-видим за гражданите. Понякога кресливостта е по-сериозен аргумент от реалната аргументация за икономически и социални решения, свързани с развитието на здравеопазването и образованието. Ние не сме кресливи, ние сме аргументирани, но няма под никаква форма да омекотим натиска си върху правителството за изграждането на проекта. Кресливостта не е аргумент. Чухме, че България не трябва да вади повече пари от бюджета - добре, търсим стратегически инвеститор. След това чухме, че не трябва парите да са руски - добре, имаме заявен интерес от Китай, имаме интерес от AREVA. Те пак са против.

- Значи има друга причина...

- Има и тя е ясна. Ще ви отговоря така: Не всички, които гледат на г-н Джордж Сорос като на портмоне, са лоши, но всички онези, които виждат в Сорос само портмоне, са безбъдници. Ние се борим за българската сигурност, за българския бит и икономика, и няма да престанем. Ще направим всичко по силите си, за да се реализират тези два проекта. Толкова години дадохме всичко от себе си с цената на безобразни клюки, интриги, клевети, свързани с двата проекта. Но днес правителството стъпва на верен път и не бива да се допускат никакви отклонения повече. Независимо от кресльовците и хората, които са готови да обслужват всякакви интереси, но не и тези на българската икономика и граждани.

- Другата идея, която защитавате, е тръбата на газопровода да минава през България. Президентът Румен Радев, който бе в Русия на среща с Путин, също застъпи тази теза. Ще разчитате ли на неговата подкрепа?

- Това е българската теза и много разчитам всички наши институции да се преборят в Брюксел, защото за „Белене“ имаме всички лицензи и можем да стартираме незабавно - след решение на парламента разбира се, по създаването на компанията, привличането на инвеститора и рестартирането на строително-монтажните дейности. Газопроводът се нуждае от решение на Еврокомисията. Много се надявам, че в средата на юни тя ще намери това решение и ще защити интереса и на България, и на Европа. А на Европа трябва да е съвършено ясно, че директната доставка е гаранцията за Европа. Тази директна доставка минава през България. Второ, Европа трябва да сложи край на двойните стандарти и ние от АБВ ще се борим за това.

- „Северен поток 2“ ли имате предвид?

- Разбира се, когато канцлерът Меркел излиза и казва „Ние „Северен поток 2“ винаги сме го разглеждали като икономически проект“, всички казват - да, така е. На нас обаче десет години ни се обяснява, че тръбопровод от Русия през България за Европа ражда зависимост. Този двоен стандарт води до отвращение на българските граждани от европейските институции и той е в диаметрално противоречие с европейската нравствена система.

- Руският президент е заявил, че очаква до края на месеца премиерът Борисов да дойде в Русия и да разговарят за енергийните проекти. Как приемате тези думи?

- Това е силната стъпка. България с всичките си институции не просто да търси, а да намери решение на двата стратегически енергийни проекта. И България да заеме своето достойно място като страна, която е в състояние да гарантира ефективен и полезен за Европа и Русия диалог - и от гледна точка на сигурността, и от гледна точка на общата ни перспектива.

- Има още един въпрос, по който споровете няма скоро да стихнат - въпросът за името на Македония. Той буквално стресира българите с предложението тя да се казва Илинденска Македония. Ние като че ли бяхме съгласни на всичко, само и само Македония и Гърция да се разберат, обаче се появи това име.

- АБВ сме категорично против и нашата реакция не е емоционална. Ние сме готови да обсъждаме имена като Вардарска Македония, Нова Македония, но името Илинденска, предложено от македонските власти, е директно посегателство върху българската история и историята въобще. И премиерът Заев, и председателят на македонския парламент Джафери говорят, че в събитията по време на въстанието през 1903 г. са участвали 7 националности - македонци, сърби, албанци, власи, турци, роми, бошняци и други. Българите ги няма. Второ, 100 години нашата научна общност говори за Илинденско-Преображенско въстание и ние не можем с лека ръка да допуснем да бъде зачеркната тази част от историята, в която има много национално самочувствие и битка за свободите ни, битка за идентичността ни. И трето, когато нещата се поднасят по такъв начин, не можем да не кажем: Стоп, ние направихме много компромиси. България първа призна Република Македония.

- По думите на президента Първанов, който е и историк, тогава сме направили голям компромис.

- Да, направихме голям, но осъзнат компромис. Да подкрепим самостоятелността и развитието на съседна и приятелска Македония. Ние сме декларирали подкрепата си за членството й в НАТО и в Европейския съюз. Но тогава, когато се извършва такъв род безпардонно посегателство върху българската история, всички трябва да бъдем единни. И затова ние се обърнахме към Международната интердисциплинарна комисия, която е създадена на базата на договора. За съжаление, тя няма адрес, не е разположена никъде. Днес ще направим обръщение към БАН, защото там има много разработки не само на исторически теми, но и оценки за процесите от 1903 и от 1944 година - две въстания, които са съвършено различни едно от други. (През 1944-а е антифашисткото въстание, с което се взима решение Македония да се влее в състава на Югославската федерация.) Това са неща, с които не могат да се правят компромиси. АБВ настоява българските институции да кажат ясно, че подкрепят Македония във всичко, но не за сметка на българския национален интерес, достойнство, самочувствие и история. И в крайна сметка заради стотиците жертви, които сме дали в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.

- От Вашингтон обаче бързат с името на Македония, за да може по-бързо страната да бъде приета в НАТО, а след това в ЕС. С това бързане на американците може ли да не успеем да защитим нашите интереси?

- Натискът на Вашингтон минава определени граници, защото това е въпрос преди всичко на ЕС. Ние говорим за времеви събития, когато всъщност държавата Съединени американски щати се е изграждала. И натискът от който и да е, за сметка на спокойствието, взаимното уважение и почит­та в силно чувствителен район като Балканите, е неприемлива. България трябва чрез своето правителство много ясно да каже, че ничий натиск не може да бъде за сметка на българската история, на нашето национално самосъзнание и на патриотизма ни. Ние трябва да защитим интереса си като достойна нация с над 1300-годишна история.

- Как гледате на решението на Светия Синод да не присъства на честванията за 1000-годишнината на българската Охридска архиепископия след няколко дни?

- Има хора, които разбират от всичко. Аз не съм от тях и не смятам, че е редно ние - миряните, да атакуваме светата ни православна църква, благодарение на която 1300 години сме запазили българския си корен и народното си самосъзнание. Нека оставим Синодът мъдро да води своята политика, отчитайки интереса на православна България и базирайки се на историческите корени на православието в региона.

- Само седмица мина от срещата на върха в София, която бе част от българското европредседателство. Вашата оценка каква е?

- Фактът, че направихме Западните Балкани център на дебатите, заслужава адмирации. Страната ни бе в центъра на прожекторите, съумя да възстанови диалога между Европа и Турция, но България пропусна да възстанови засега диалога между Европа и Русия - това са все неща, които има време да наваксаме. Но трябва да отбележим две неща, които смущават. Първо, срещата на върха в София демонстративно изолира президента Румен Радев при положение, че неколцина негови колеги участваха във форума. Не зная на кого е нужно да показваме междуинституционална непоносимост и какво печелим. Във всички случаи авторитетът на българската държава губи. Второ, да - Западните Балкани беше много силен акцент, вкарването им в дневния ред беше безспорно много голям успех, но той беше помрачен от текста на една декларация, която всъщност ни върна 15 години назад. Солунският процес изведе приоритет страните от Западните Балкани - членове на ЕС. А в декларацията, с която приключи форумът в София, се говори за едно мъгляво и неясно бъдеще на Западните Балкани. И аз ако съм на мястото на министър-председателя, ще уволня този чиновник, който го е подвел и него, и България.

Нашият гост

Румен Петков е роден на 23 юни 1961 г. в Плевен. Завършил е математика. Кмет на Плевен от 1995 до 1999 г. Депутат от БСП няколко мандата. Министър на вътрешните работи в кабинета “Станишев“. Бил е зам.-председател на столетницата. Един от създателите на АБВ. На конгреса й наскоро бе избран за лидер на партията.