Бюджет 2017 не е добър, но е по-добър от Бюджет 2016. Той е увеличен с 3,6 млрд. лв. в сравнение с миналата година и в него се предвиждат приходи с 2,2 млрд. лв. повече. Това заяви в четвъртък във Велико Търново президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Той изрази увереност, че след предсрочните избори и съставяне на ново правителство, ще последват актуализации в този бюджет. Синдикалистите са участвали в изработването на бюджета още от средата на годината. Димитров обяви, че от КНСБ са настоявали пред финансовия министър да бъдат осигурени 1,2 млрд. по различни пера.

„Горанов осигури около 650 млн. лева за вдигане с малко на заплатите в здравеопазването, в образованието, в културата и в някои от социалните ведомства, но останалите не се намериха", коментира Димитров.

Той допълни, че в четири области финансови искания на КНСБ не са били изпълнени. Синдикатите са настоявали за увеличение с 25% на заплатите на работещите 15 500 служители в социалните институции.

„Повечето от тях са висшисти и работят с труден контингент, а възнагражденията им се движат между минималната работна заплата и 550 лв.В новия бюджет обаче увеличението е само с 10% и то на тези, които са в домове с 24-часови дежурства", обясни Димитров.

Синдикалистът информира, че 20 млн. лева са били нужни за увеличение на заплатите в училищното и детското здравеопазване, а те не са осигурени в новия бюджет. По думите на Димитров, в тези структури работят 11 000 застаряващи или пенсионирани фелдшери и медицински сестри с ниско заплащане.

"Исканите 10 млн.лв за БАН също не бяха приети днес, нито 8 млн. лева за институтите на Селскостопанската академия в Добруджа. Много млади учени започват със заплати, близки до минималната", изтъкна синдикалният лидер.

Димитров добави, че предложението 15 млн. лева да се заложат в бюджета за вдигане на минималната ставка за обезщетение на безработните от 7,20 лв. на 9,50 лв., също не е било прието. Минималното обезщетение за безработица не е променяно от осем години. В момента то касае 30 000 човека. От КНСБ ще искат новият парламент да приеме актуализации на бюджета и по тези четири области да се изпълнят ангажиментите, като общо обезпечението им възлиза едва на 100 млн. лева. Синдикалистът очаква по радикални прояви- протести и стачки от хората на науката.

Той коментира и увеличения през следващата година с 25% или до 4, 167 млрд. лв. бюджет за сектор „Сигурност“.

„800 млн. лв. от тях са за стари борчове, които финансовото министерство прехвърля от НОИ в МО. Други 600 млн. лева са за дейности, които са абсолютно необходими, предвид обстановката в момента. Скептичен съм като възпитаник на ВМУ дали с два нови катера ще се подобри боеспособността на флота", изтъкна Димитров.

Той изрази позиция, че цялата данъчна система следва да се реформира и да се промени философията на данъчното облагане в България.

„Абсурдно е в най-бедната страна в Европа да има такова убийствено и несправедливо данъчно облагане на всички субекти.Данъкът върху банковата система е мижав, а печалбата й за 10-те месеца е 1,2 млрд. лв. Работещите се облагат повече от бизнеса, не е актуално облагането на корпорациите", изброи Пламен Димитров.

Според него на този етап няма как да се направи регулацията на ДДС, но ако се промени самата система и законодателство, може да се намали с 2 пункта. Оттук и ще дойдат промените в облагането и с плоския данък, но между две четения на бюджета е крайно неподходящо, коментира още Пламен Димитров. Синдикатите предлагат МРЗ да е с нулево облагане, доходите до 2600 лв. да се облагат с 10%, след изваждане от структурата им на размера на минималната заплата, а тези над 2600 лв. по същата прогресия да се облагат прогресивно.

Той определи предложението на Патриотичния фронт минималните пенсии да станат 300 лева като несправедливо и подходът за увеличение като неправилен. Според лидера на КНСБ, пенсиите следва да се обвързват с МРЗ и с коефициента на заместване от 45%, който в момента показва, че една минимална пенсия следва да е 202 лева. За да се изравни тя с прага на бедността, който за т.г. е 300 лева, от КНСБ предлагат да се доплаща държавна помощ, която в случая е 80 лв., иначе е несправедлив подходът спрямо тези, които са се осигурявали на по-висок доход.

"По този метод да се подхожда и за минимално обезщетение за безработица и за обезщетение за самотни майки- чрез доплащане", предлагат от синдиката.

Пламен Димитров и вицепрезидента на КНСБ Пламен Нанков са на посещение в област Велико Търново във връзка с нов мащабен проект между КНСБ, КРИБ и Българската стопанска камара. Той е по ОП „РЧР“, стартирал е през септември с продължителност 30 месеца и на стойност 2,5 млн. лева.

Проектът ще обхване около 400 малки предприятия- подизпълнители и доставчици на филиали на мултинационални компании и на български големи фирми, в които ще се въвеждат успешни практики от организацията на труда, бизнесмоделите, екологичните стандарти, достъп до кредити. В областта синдикатът преговаря за включване в проекта с предприятията „Елмот“, „Захарни заводи“, „Аркус“, „Корадо“, „Болярка“ и „Ден и нощ“.