Лилия Маравиля: Целувките в театъра са различни от живота

Всеки ден е чудо! Животът е чудо!

 

За нашата професия е необходим характер и талант

Пътят не винаги е лесен, но е важно да го извървиш достойно и умно

- Лилия, новият театрален сезон ще стартира скоро. Успя ли вече да се заредиш за него и какви нови роли да очакваме?

- Да, след дни започва активният театрален сезон за мен. Радвах се на малка, но ползотворна ваканция. Обичам лятото! Това е моят сезон! Морето ме зарежда и се радвам, че успях да му се насладя. Бях в Гърция и се радвах на хубава ваканция. Началото на месец септември започвам репетиции на “Всяка година по същото време”. Това е втората част на “Догодина по същото време”. Екипът е същия - Христо Шопов, аз и режисьорът - Георги Михалков. В театър “София” продължавам да играя представленията си и очаквам нови роли.

- Какъв партньор е Христо Шопов, който постигна и международно признание с ролята си в “Страстите Христови”, а общата ви постановка също винаги пълни салоните?

- Христо е харизматичен и магнетичен. Той е въплъщение на мъжественост. Затова публиката го обича. Професионалист, точен и почтен. Имаме чудесна химия помежду си и съм радостна от възможността да работя с него.

- Една от новите постановки, в които участваш е “Палачи”. Смяташ ли, че темите в нея са актуални и с днешна дата?

- Това е много интересна пиеса на чудесния драматург Мартин МакДона. Героите в нея са истински личности и това беше страхотно предизвикателство, да влезеш в кожата на съществуващи хора. Темите в пиесата, както само МакДона може, са предизвикателни и разобличаващи всеки аспект на човешката природа и страховете на личността. Публиката има възможност да си задава много въпроси и да търси отговори. Екипът е страхотен, режисьорът е бижу, всичко е с много високо качество! Надявам се, че удоволствието е взаимно, както за нас актьорите, така и за публиката.

- Вече имаш опит и като водеща. Кой от всичките гости в твоето предаване - “Майсторски клас” те развълнува най-силно?

- Интересното е, че със страх влязох в тази роля на водеща. Това е много различно от работата ми на актьор-интерпретатор. Пред мен стояха хора,изявени личности, със своята история, тайни, житейски мъдрости. Признавам, че толкова истински интерес имах към гостите си, че не мога да отлича някого като най-впечатляващ. Чувствах се прекрасно в компанията им, мисля и те в моята.

- Започваш кариерата си ударно и още като студентка играеш главната роля в постановката “Лулу” на Коко Азарян както и в други спектакли, а след това дълго време на попадаш на точната роля за теб. Имаше ли период на отчаяние и как го преодоля?

- Пътят не винаги е лесен. Поне при мен беше така. Но важно е да го виждаш и да се опиташ да го извървиш достойно и умно. Имала съм моменти на отчаяние, но това е нормално и може би необходимо. Важно е да имаш цели и, разбира се, да си здраво стъпил на земята. Трябва да знаеш кой си, къде си тръгнал и къде искаш да стигнеш. За тази професия е необходим характер и талант, разбира се. Постоянството и търпението са много важни. Но стремежът да се усъвършенстваш, да качваш с всяка възможност по едно стъпало, може да ти помогне да вървиш по правилната пътека. Имала съм много години без късмет, но не съм спирала да вярвам, че нещо хубаво ще ми се случи за в бъдеще. Вярвам, че тези важни събития не са случайни и се появяват в момента, когато си готов за тях. Така се случи и с ролята ми във “Връзки”.

- Съпругът ти Лука е италианец. Как те промени той и на какво те научи?

- Той е чудесен! Щастлива съм, че до мен стои човек с разум, с чувство за хумор, с чувство за отговорност. На всичкото отгоре е красив и умен! Точният мъж за мен. Той е много широко скроен и научи и мен да приемам света по този начин. Учи дъщеря ни на щедрост във всяко отношение. У нас негативизмът е заложен във възпитанието ни, а съпругът ми ме научи да гледам позитивно на света. Често ми казва, че няма невъзможни неща и границите са в главите ни.

- Италианските мъже имат славата, че умеят най-добре да накарат една жена да се почувства красива и желана - така ли е наистина?

- Не знам за италианските мъже, но моят е такъв. В неговите очи се виждам красива и единствена. Какво по-хубаво за самочувствието на една жена!

- На Лука с какво му беше най-трудно да свикне в България и какво му харесва най-много тук?

- Като се замисля, на нас българите ни е трудно да приемем някои безобразия в България, така че разбираемо е, че и на него не всичко му харесва. Но хубавите неща надделяват. Харесва хората, спокойствието, мен...

- Ревнив ли е както повечето италианци?

- Той е различен в това отношение и никога не ме е ревнувал, може би защото е живял в Италия само до 10-годишна възраст. Според мен в една връзка е най-важно да има доверие и всеки един от партньорите да има самочувствие, а с него не страдаме от липса на такова и затова е глупаво да се ревнуваме.

- Най-нелепият начин, по който някой мъж се е опитвал да те ухажва?

- Не помня. Имала съм много ситуации...Но никога не са се отнасяли с неуважение към мен. И съм благодарна затова. Уважавам хората и държа да получавам същото насреща.

- Типично италианско семейство ли сте и за какво последно се скарахте?

- Да, типично италианско семейство сме. Викаме, караме се, смеем се, пеем, танцуваме...Разбира се, най-много се караме с дъщеря ми, но това е очарованието на отношенията - дете-родител...

- Дъщеря ви Паола с какво се занимава и какво са плановете й за бъдещето, влече ли я актьорството?

- Завършва тази година Италианския лицей и ще трябва да поеме своя път. Знам засега, че ще се занимава с изкуство, но къде, кога... Има цяла година да реши. Това е неин избор и ние ще го уважим. Важно е да се занимава с нещо, което обича и наистина може. Искам да е здрава и умна. Тя ще си намери призванието.

- Твоята състудентка Касиал Ноа-Ашер признава, че само веднъж е изпитвала истинска завист към колежка и то е било към теб - съвършената мацка. Ти знаеше ли за тези нейни чувства и ти самата изпитвала ли си някога завист макар и благородна към друга актриса?

- Това е, разбира се, литературно отклонение... Касиел е много талантлива и с изключително чувство за хумор... Успява винаги да създаде впечатление за пикантерия...Ние много се харесваме с нея и играем с удоволствие заедно в “Театър, любов моя”. Що се отнася до мен, винаги се възхищавам на талантливи актриси и не, не завиждам, а тайничко ми се иска да се справям като тях.

- С Касиел сте изиграли първата любовна сцена между жени у нас...

- Беше откъс от “Дванадесета нощ” на Шекспир. Една чудесна сцена между Виола и Оливия. Хванахме се и направихме чудесен откъс. Трябваше да завърши с целувка. И така завърши! Но да уточним, целувките в театъра са различни от живота…

- Да разголиш тялото, или душата си на сцената е по-трудно?

- Душата, разбира се. Но тази професия изисква да правиш това всеки път когато си на сцена. Хората трудно разбират какво се крие вътре в нас, актьорите и какво трябва да си причиняваме всяка вечер. Но и не трябва, това са нашите дълбоки тайни...

- На коя от всичките героини ти се иска да приличаш в живота?

- Моите героини приличат на мен, това е естествено. Все пак са по мой образ и подобие... Признавам, че те са оставили по нещо у мен и съм успяла да си открадна емоции и мисли от всяка една. Обичам ги всичките. Те са мои деца. Но пътят да стигна до тях никак не е лесен. Все пак трябва да им дам плът и живот. Но, най-важното - да оформя мислите и чувствата им. Това е дълъг и сложен процес. Във всички случаи, мога да кажа, че това е и очарованието на тази професия.

- Кои от житейските уроци на професор Коко Азарян никога няма да забравиш и кои негови думи звучат най-често в главата ти?

- Научени сме на златните правила от Професора. Спазваме неговите закони. Затова, когато гледаш на сцена актьор от школата на Коко Азарян, веднага го разпознаваш. Честен с публиката и колегите си, чист и любопитен като дете, мисли и живее на сцената. Звучи просто, но не е така. Почтеност! Това отеква в главите ни...

- Актьорите сте много чувствителни. Коя тема, или събитие успяха искрено да те развълнуват в последно време?

- Отношението към хората в неравностойно положение. Колко е цивилизована една държава се определя по отношението й към тези хора. И не само.

- Съпругът ти е католик, ти си православна. Имали ли сте разногласия на тази тема?

- Никога. Няма и причина. Ние сме от едно християнско семейство. Важното е да сме добри хора и да бъдем вярващи вътре в нас.

- Усещала ли си присъствието, или помощта на близките ти хора, които вече не са между нас?

- Да, те са до мен. Аз го знам и затова се опитвам винаги да се отнасям с отговорност към всичко, за да не ги разочаровам.

- Азарян ви е учил да вярвате в чудеса. Случват ли се?

-Да, всеки ден е чудо! Животът е чудо, човекът е чудо!

- Любима мисъл?

- “Бавно, но славно бръмбарче крачи. Умно е значи!” Това стихче ми е любимо още от малка и често си го припомням.

Нашият гост

Красивата актриса Лилия Маравиля е привлечена от сцената още от малка, когато с Мариус Куркински и Мария Сапунджиева става част от детската театрална трупа “Щурче” в родния им град Варна. По-късно с Мариус отново са заедно в един от най-звездните випуски на НАТФИЗ, рамо до рамо с Камен Донев, Галин Стоев, Койна Русева, Стефка Янорова, Касиел Ноа-Ашер и Красимира Кузманова. Лилия получава главни роли в театъра, още като студентка, но истинска популярност й носят телевизионните изяви в някои от най-успешните ни сериали като “Под прикритие”, “Връзки” и “Стъклен дом”. За превъплъщението й в “г-жа Министершата” от хитовия спектакъл на театър “София”, тя получава “Икар” за водеща женска роля през 2014 г. Две години по-късно отново печели “Икар” за поддържаща женска роля в “Театър, любов моя!” от Валери Петров. Освен в професията, Лилия е щастлива и в личен план - от 17 години е омъжена за италианеца Лука Маравиля с когото имат една дъщеря – Паола, която е наследила красотата и артистичността на майка си.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи