Лиляна Павлова, министър на европредседателството, пред „Труд“: Търсим близо 180 доброволци за председателството

Лиляна Павлова лесно се съгласява да даде интервю. Не иска предварително дори темите, по които ще бъде препитана. Както винаги отговаря компетентно, откровено и директно. При нея няма втори план, нито неудобни въпроси.

Впечатляващо е, че изключително бързо е успяла да влезе във всички тънкости на логистиката по председателството. А тя не е никак лесна, има и неочаквани спънки. Павлова обаче е оптимист и сигурно ще се справи. Защото е от хората, които заради амбицията и още нещо към нея, са обречени на успех.

- Г-жо Павлова, очаквате ли дискусията в Европейския парламент на 13 септември за приоритетите на 2018 г., да промени националната програма за председателството ни?

- Може би е важно да разделим отговора на две. От една страна, ние имаме ясна визия утвърдена от правителството – първи вариант за национална програма за председателството. В тази програма ние ясно заявяваме кои са основните послания и приоритети върху които искаме да фокусираме усилията си. По никакъв начин няма да допуснем те да пренебрегнат общия европейски ред, по който сме длъжни да вървим. Министър-председателят Бойко Борисов вече направи първи крачки и постигна успехи по един от основните ни приоритети по време на председателството – Западните Балкани. Приоритетни са и темите сигурност и миграция, икономически растеж, заетост, работни места, социалният стълб... Ако тръгнем да ги изреждаме, винаги има риск да пропуснем някоя. Затова казваме: Националният ни фокус е върху Западните Балкани – европейската перспектива, сигурност и свързаност.

- Не разбрах, очаквате ли промени в дневния ред на председателството ни?

- Със сигурност през цялото време трябва да държим и националната програма и тази на триото гъвкава, така че ако се появи извънредна ситуация, да можем да реагираме. Окончателният вариант на програмата с приоритетите на Българското председателство ще бъде готова през м. декември, за да може да отчетем напредъка на Естонското председателство и при необходимост изводите от речта на председателя на Европейската комисия. За момента е планирано да има два европейски съвета – през март и през юни 2018 г. Помним, че има няколко председателства, по време на които са проведени и пет-шест извънредни съвета. Затова казваме, че ще настояваме за националния си приоритет Западни Балкани, който е неотменим, в същото време работим и по европейските приоритети и през цялото време сме отворени и гъвкави, за да правим извънредни съвети, по теми, които налага дневният ред.

- По време на парламентарния контрол казахте, че ще има изнесени заседания във Варна, в Бургас, в Пловдив. Кое налага това?

- Всички формални Европейски съвети и Съвети на министри се провеждат повече от 15 г. в Брюксел и Люксембург. Избрали сме София като основно място за провеждане на събития в България в рамките на председателството, защото българското председателство е през първото шестмесечие, т.е. започва през зимата, когато е възможно да възникнат затруднения при пътуванията. Дали сме възможност по желание на ресорните министерства и институции да провеждат срещи на места, извън София. Съответно – те поемат логистиката, която е много тежка. Вече има заявени от министерство на икономиката, на туризма, на труда и социалната политика и от министерство на земеделието за провеждане на такива изнесени събития (в Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе, Бургас). Срещите на ниво посланици и заместник-посланици на ЕС също ще бъдат проведени като обиколка из страната.

- Казахте, че логистиката е много тежка, а вие отговаряте именно за нея. Коя част от логистиката ви затрудни най-много?

- Самата концепция и идея, че 20 000 души ще посетят страната за шест месеца, е респектираща. Подобни събития не са често срещано явление, а в България нямаме аналог. Дори и държави, които са правили олимпиади или световни шампионати, казват, че председателството е различно, защото е доста по-продължително - шест месеца. Отделно, участието на над 20 институции също създава рискове нещо да не сработи. Да, ние сме министерство, което е в центъра на координационния механизъм, но ние сме зависими от добре свършената работа на всяко едно министерство. Ще дам пример с най-елементарната част - точните данни за участниците в даден съвет на министрите. От министерствата изпращат списъка на поканените лица, ние ги регистрираме в акредитационната система, изпращаме им покани, а те се регистрират в хотели, като ни информират с кой полет идват и с кой си отиват, колко нощувки ще имат и откъде трябва да ги вземем за заседанията.

- Като стана въпрос за хотели, приключи ли обществената поръчка?

- Както всяка държава ротационен председател и ние имаме ангажимент да покрием нощувките само на най-високо поставените гости – на ръководителите на делегации. Всички останали гости имат правото да си резервират какъвто искат хотел. Практика е да препоръчаме безопасни и добри хотели. Ние не плащаме тези нощувки, не можем и да ги капарираме и тук вече има голямо предизвикателство. В София през последните две години се наблюдава тенденция на удвояване, а за някой хотели и се утрояват ангажираните нощувки. Има недостиг на хотели. Така че нашите 20 000 души, които ще реализират около 60 000 нощувки, идват отгоре на удвоените и утроени резервации за нощувки.

- Има ли опасност гостите от ЕС да се окажат без хотели или да попаднат в съмнителни места за нощуване?

- Искрено се надявам това да не се случи. На 7 септември имам среща с Асоциацията на хотелиерите, а през октомври с министър Николина Ангелкова предстои дебат и в туристическия борд по темата. Хотелите казват: Вие като не предплащате, ние защо да държим едни стаи, след като търсенето е огромно? Има едно колебание в сектора по темата дали им е имиджово да блокират стаи за председателството, без да имат гаранция, че ще бъдат заети, или да заложат на гарантирани резервации.

- А знаем ли вече ръководителите на делегации къде ще нощуват?

- Още не е приключила поръчката, но за мое огромно учудване получихме едва три оферти.

- И с кетъринга процедурата не е приключила, нали?

- Не е приключила, надявам се да има много и добри оферти, за да изберем най-добрите.

- Появиха ли се производители, които да предложат свои стоки за председателството, както призовахте?

- Да, вече се появиха производители на безалкохолни напитки, на бира, на вино, предполагам, че този месец ще се засили активността. Има заявено и желание за спонсорство за облеклото на екипите, които ще се занимават с гостите.

- Наистина ли в София няма ресторант, който да побере гостите от най-големия формат - около 400?

- Сигурно, ако се отворят зали на някои от ресторантите, това ще е възможно. Но с оглед сигурността на гостите сме се спрели на зала „Джон Атанасов“ в „София тех парк“. Там ще има 11 официални вечери. Другите вечери за официалните гости ще са в резиденция „Бояна“. Това е с цел да има разнообразие.

- Ясен ли е вече окончателният състав на консултативния съвет на високо ниво към премиера Бойко Борисов?

- Министър-председателят изпрати официални писма до членовете в борда и първото официално заседание ще е в началото на октомври, в София. В борда влизат Жан-Давид Левит ( б.р. - дипломат и съветник на трима френски президенти Валери Жискар д`Естен, Жак Ширак и Никола Саркози), министър-председателят на провинция Долна Австрия д-р Ервин Прьол, президентът Росен Плевнелиев, Симеон Сакскобургготски, бившият председател на Европейския съвет Херман Ван Ромпой и председателят на ЕП от януари 2007 г. до юни 2009 г. Ханс-Герт Пьотеринг. Те ще бъдат посланици на България в европейските държави, ще работят за имиджа на страната ни и ще представят приоритетите на нашето председателство.

- Още веднъж ще ви върна към приоритетите на българското председателство. Има ли вече конкретика какви са задачите на всяко министерство?

- В началото на активния политически сезон всеки един министър, според решение на МС трябва да е готов с конкретни стъпки по тях. Започваме обществени обсъждания – ще има две в София с неправителствени организации,с гражданското общество, пред които ще представим приоритетите, темите и дневния ред. Разчитаме на обратна връзка и на дебат. Дебат ще има и в парламента. Очакваме отговор от президентската институция. Предстоят дискусии с КРИБ, с БАН, с висшите учебни заведения... Всеки министър започва серия от консултативни съвети по темите в неговия ресор. Обсъжданията ще продължат два месеца. През ноември ще бъдат обобщени предложенията, идеите, а през декември ще получим досиетата от Естония. На 15 декември трябва да внесем в МС окончателния вариант и на приоритетите, и на темите на председателството.

- Как ще отговорите на опозицията, която упрекна правителството, че нищо не прави по подкрепяната от Жан-Клод Юнкер идея Европа на две скорости?

- По темата не само много сме направили, но и в момента се правят много неща. Пиарът на опозицията е така структуриран, че непрекъсното в пространството се хвърлят неверни тези. Към вицепремиера Томислав Дончев, който координира анализа по това, каква ще ни е позицията, има създадени работни групи. Вече бе направен анализ на „Бялата книга“. Тематичните групи, които са към финансовото министерство, работят по многогодишната финансова рамка, защото тя включва много повече от кохезионни фондове и кохезионна политика. Другите тематични групи работят по „Бялата книга“. Целта е да можем да излезем със заключение по тези две големи теми. По време на председателството също ще правим важни срещи по многогодишната финансова рамки и по „Бялата книга“, за да можем да излезем с предложения.

- Какво е становището на България за кохезионните фондове, докога трябва да останат?

- Ние сме категорично не само за запазването им, но и за запазване на обхвата им в определени направления, защото смятаме, че ако под някаква форма тези фондове не продължат за държави като нашата, от последните разширявания, това ще задълбочи различията. В същото време не смятаме, че темата за кохезионните фондове трябва да се конкурира с тази за миграцията. И двете са изключително важни и трябва да вървят паралелно. Предстои да изработим детайлна позиция по „Бялата книга“, ще я координираме с 27-те държави, за да излезем с конкретни предложения.

- Последно искам да попитам за доброволците, които ще участват в председателството?

- Пуснахме поканата за доброволци, за подкрепа на организацията и логистиката на българското председателство. Тя е до всички университети, които искат да помогнат и на пресцентъра, на информационните бюра и делегациите на високо ниво. До 10 октомври е срокът за подаване на заявления. Доброволците ще получат сертификат, с него ще се покрият задължителните стажове, които имат студентите. Трябват ни около 30 доброволци за делегациите и между 60 и 150 в различните моменти.

 

Нашият гост

Лиляна Павлова е родена в София. Завършила е УНСС, специалност “Международни икономически отношения”. Във Варненския свободен университет защитава магистратура по “Публична администрация и европейска интеграция”. Има докторска спепен по икономика.

През 2011 г. Павлова е посочена от премиера Бойко Борисов за министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя заема мястото на подалия оставка заради участие в президентските избори Росен Плевнелиев. Тя е министър на регионалното развитие във второто правителство на Борисов.

От 4 май 2017 г. е министър за българското председателство на Съвета на ЕС. Владее английски и руски език.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта