Лиляна Павлова: Получихме признание и подкрепа, че сме на прав път

Вижте пълна стенограма от дискусията в Страсбург

„Българските приоритети бяха представени по един много убедителен и ясен начин. Благодарни сме за подкрепата, която получихме от всички политически партии в Европейския парламент и от признанието от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за това, че са ясни и добре подбрани“. Това каза министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова в Страсбург, след представянето на приоритетите на Българското председателство пред Европейския парламент днес от министър-председателя Бойко Борисов, съобщават от официалния сайт на българското председателство.

Министър Лиляна Павлова акцентира на това, че страната успя да върне темата за Западните Балкани в общоевропейския дневен ред и да насочи вниманието на институциите към дебата за бъдещето на Европа, дигиталния дневен ред и към сигурността и стабилността на континента.

На днешното заседание страната получи ясно подкрепа в борбата с корупцията, каза още министърът за Българското председателство, отговаряйки на въпрос. „България има воля за борба с корупцията, върви по прав път по отношение на мерките и законодателството и това, по което се работи – дава резултат, който е видим през икономическите показатели – ръста на икономика, намаляващата безработица и увеличаването на инвестициите“, допълни тя.

Пълната стенограма от дискусията в Страсбург:

Уважаеми господин председател на Европейския парламент г-н Таяни,

Уважаеми председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер,

Уважаеми дами и господа председатели на парламентарни групи,

Уважаеми европейски депутати,

голяма чест за нас е да сме тук сред вас, хората, които коват европейските закони, най-висшият орган на Европейския съюз, с който в следващите 6 месеца се надявам да работим максимално добре, а в същото време съм убеден, че този Европейски парламент има до следващите избори и малко, но и достатъчно време по основните закони, които трябва да се приемат, да свърши много работа.

Убеден съм, че когато вие, искам да ви уверя в това, необходимо нашата експертиза и по Западните Балкани, и по кохезионната политика, и по миграционния въпрос, сме на ваше разположение да споделим и нашия опит, разбира се, да поемем и ангажимент, който вие бихте ни вменили.

Четири са нашите приоритети на нашето председателство – Бъдещето на Европа и младите хора като основен приоритет, Европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани, Сигурна и стабилна Европа, Дигиталната икономика и уменията, нужни за бъдещето, което има и пряко и важно значение за целия вътрешен пазар. Аз предполагам и че във вашите изказвания и по-късно във въпросите ще има доста, по което да отговорим, доста, по което да кажем. Но все пак бих искал да споделя с вас защо и в кои сфери считам, че е важно по време но нашето председателство да има напредък, да има дебат и да търсим най-сериозните и верни решения.

Ние 30 минути сега с президента Таяни, а и многократно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер сме водили дебат относно Дъблинските споразумения, относно справянето с миграционния поток. Смея да твърдя, че България успя в рамките на година да направи така, че миграционният натиск да е нула. Това се постигна с много работа, а и мисля, че на българо-турската граница ние показахме как заедно с европейската солидарност и помощ, благодаря на Съвета от Братислава, който отпусна 160 млн. евро за технически средства, с усилията на държавата, и със споразумението, което имаме с Турция за ограничаване до минимум миграционния поток. А все пак вие знаете, че ние имаме огромна граница морска на Черно море с Турция и голяма сухопътна граница. Затова на темата „Турция“ считам, че споразумението трябва да се подпише, трябва да продължи да работи и да се опитаме въпреки категоричността, която имаме, и трябва да я отстояваме, за правата на медиите в Турция, за върховенството на закона, но в същото време прагматично да се опитаме да решим въпроса по споразумението за миграцията да продължи да работи, защото там има милиони мигранти, за които се грижи турската страна.

Разбира се, една от основните теми, основните спорове между държавите-членки е как след това попадналите в Европа мигранти да бъдат релокирани и как да се грижим за тях. Ще се опитаме с много такт, с много дипломатичност да опитаме да решим този въпрос, защото от една страна, в няколко държави от Европейския съюз има огромно струпване на мигранти – те полагат много усилия, харчат огромни ресурси, други държави пък изобщо не искат да участват в този процес. Има и трета група държави, като България, Гърция, Италия, които са на самия вход на мигрантската вълна. И аз мисля, че и за тях трябва да намерим решение за подпомагане за общото пазене на европейската граница. Решението според мен, от години го настоявам да се спазва, е така да си охраняваме външните граници, че влизането в Европа да става само през контролно-пропускателните пунктове и там да се прави надлежната проверка. И тези, които бягат от войни, които бягат от куршумите и ракетите, Европа винаги е била най-хуманна – да се погрижим за тях, но да се знае, че това ще е до края на военните конфликти. Или да се направят центрове, сигурни центрове, които ние финансово да подпомагаме и обезпечаваме, близо до военните конфликти, за да могат след това хората да се върнат и да участват във възстановяването на своите страни, защото може би всички сте виждали по новините какви са степените на разрушение там, където има такава война.  А тези, които са икономически мигранти, да бъдат допускани до там, където има нужда от тях. Това са предложенията, които имам за решение. Разбира се, вие ще кажете как да стане.

Що се касае до Западните Балкани, имаме няколко варианта. Затова ние предложихме един, който според мен не носи рискове за Европейския съюз. Сигурни сме, знаем, а и Жан-Клод Юнкер само преди няколко дни в София, и благодаря на президента Таяни, на Жан-Клод Юнкер и на председателя Туск, че дойдоха в София за откриването на Българското председателство, ясно знаем, че в мандата на тази Комисия няма да има нови държави-членки от Балканите приети в Европейския съюз.

Но в същото време ние много ясно трябва да им кажем, и много честно какви надежди могат да хранят, как във времето биха се разположили вижданията ни за интегрирането им в Европа. Смея да твърдя, познавайки региона, че това е точният момент, в който трябва да го направим. Вие виждате, вчера един изстрел в Косово и буквално взривява целите Балкани, преговорния процес между Косово и Сърбия. И веднага настроенията стават други. В момента народите от Балканите истински очакват и вярват, че бидейки географски и исторически в Европа, и накрая ще имат план за присъединяването към Европейския съюз. Някой са по-напред, някой са по-назад. Аз мисля, че България и Бивша югославска република Македония дадоха един изключителен пример, че има държави на Балканите, които с такт, добронамереност могат да решават проблеми и да не идват при вас с проблемите си.

Договорът, който от десетилетия се влачеше или се работеше по него, но така или иначе не се приемаше за Добросъседство между България и Македония – само преди няколко дни го подписахме, завчера съответно македонският парламент го прие, ратифицира, сега надявам се следващите седмици и българският. Но премиерът Заев беше, както той казва – доста храбър, както и ние. И истински се надяваме сега между Скопие и Атина също да завърши процесът относно името, защото това ще даде голяма перспектива на Скопие, казвам го неслучайно, за да не дразня колегите от Гърция, но да се даде перспектива за НАТО и Европейския съюз. Защото това е едно място на Балканите, където то е като крайъгълен камък – този, който държи строежите, и ако се размърда, започват да мърдат целите Балкани.

Какво би станало, ако ние не вземем това решение, не работим по изграждането на инфраструктурата, а само напомням, че и Коридор № 4, Коридор № 8, и Коридор № 10 са европейски коридори, и ние имаме редкия шанс без да имаме никакъв риск, а да си подготвим Западните Балкани и за инвестиции, и за туризъм. Да не позволим да се обезлюдят, да не позволим младите и квалифицирани хора да напуснат в посока дали Америка, дали Европа, и там да остане предимно възрастно население, за което пък после няма кой да работи, за да изплаща пенсии, които подсигуряват нормален живот. България мина през този път. И тогава вече се явяват съвсем други политически партии и не знам процесът дали ще може да продължи.

Ако ние не го направим, интересът, който имат и Русия, и Турция, и Китай, и Саудитска Арабия към Балканите, е голям и някой друг ще го направи. Затова сме готови, с всичките лидери сме провели многократни срещи, и в София, и в Белград, сега е моментът да им дадем перспектива. Истински се надявам на подкрепата и на г-н Таяни, и на Жан-Клод Юнкер, и на всички вас. Защото стабилността на Балканите пряко отговаря за стабилността на Европа. След това ще се чудим откъде са идвали ислямски бойци или къде се е развил радикален ислям, защото там има много плодородна почва поради големия процент мюсюлманско население, което живее на Балканите. Изходът е европейска перспектива. Те го очакват, те го желаят. Така че може да имаме и необходимото и влияние, и сигурност, в този регион.

Разбира се, темата Турция я казах, темата Русия с всичките забележки, които имаме, има държави членки, които държат да паднат санкциите, други са точно на обратното, изключително остри, искат още повече да се задълбочат. В края на краищата ние ще се опитаме да търсим с другия ни голям съсед, какъвто е Русия, нормализиране на отношенията. Но, разбира се, това далеч надскача нашия праг на възможности. Това ще бъде общоевропейско решение.

Във връзка с всичко това, тъй вече се работи с комисар Йотингер, с Жан-Клод Юнкер, с колегата Таяни, с президента Таяни сега разговаряхме дълго, това е общият европейски бюджет. Не го слагам като последващ приоритет. Изключително много вярвам и разчитам на Европейския парламент, защото бюджетът на една държава или бюджетът на Европа всъщност прави политиката. Дава предизвикателствата и чрез бюджет и финансирането на отделните програми, ще можем да защитим съответно даден приоритет. Важна ли е общата селскостопанска политика? Важна е. Кохезионната политика, важна ли е? Изключително важна. Ако ние, страните, скоро приетите, Централна и Източна Европа, Балканите, имаме просперитет, ето тук правя една скоба, България има 4 % ръст на икономиката, 6 % безработица, нулев бюджетен дефицит, огромен фискален резерв, фиксиран, тъй като имаме валутен борд, курс на лева към еврото, полагаме усилия и мисля, че сме готови за чакалнята на Еврозоната. Това, което успяхме да изградим в областта на инфраструктурата, на конкурентоспособността, образователната инфраструктура, екологията, транспорта, и тук е мястото да благодаря на всички държави - донори, които толкова много помогнаха и за България, а мисля и за целия регион.

Аз имам впечатление от бившите социалистически страни преди 1989 г. как изглеждаха, и сега, като отидеш в Будапеща или в Прага, или в Братислава, или във Варшава, е, разликата е огромна. И мисля, че тук трябва да намерим баланса на взаимното уважение към държавите - донори, които милиарди евро дадоха за нашето присъединяване и да достигнем и да бъдем конкурентоспособни на техните икономики и всичко останало, и това, което пък ние не само като пазар, но и като култура, като геостратегически разположени, имаме. Така че мисля, че няма по-добро от това да вървим всички заедно и няма и по-добро място и за живеене. Не случайно всички искат да дойдат в Европа, от Европейския съюз. Така че кохезионната политика трябва да продължи.

Бих минал с две думи само и през общата европейска отбрана. В тези страхотни геополитически предизвикателства, които имаме в момента, според мен малко се вглеждаме в заплахите, обикновено реагираме много след като вече са станали. Оставяме цели процеси да се развиват, ние да бъдем един вид зрители на тях. Оставяме президентите на големите държави – Русия, САЩ, Китай, Турция, Иран, да взимат решения по теми, които всъщност ние след това се сблъскваме със страшна сила в Европа, да решаваме именно тези проблеми. От тези войни идват миграционните потоци. Когато бяха банковите кризи, след това Европа плати голямата цена и ние денонощно, помним, имаше съвети до 5-6 сутринта, решавахме финансовата криза в Европа. И чест прави на всички тогава, които управляваха и Съвета, и Комисията, и Парламента, извинявам се, ако някой път объркам местата. То не е от неуважение, просто използвам по-бързо времето да го кажа, но успяхме, макар и бавно да се справим и с финансовата криза. Европа вече има растеж и съм убеден, че няма по-добри от нас, това е сигурно, като Европа, единна и силна.

Енергийният съюз, социалният стълб, това, което Жан-Клод Юнкер е предложил вчера, имам три варианта да изчета дълги и подредени. Но искам, от една страна, да спестя и вашето време, и в същото време да усетите действително кое ни е много важно. И на нас, и кое считаме за приоритети, за да може във въпросите си след това към нас да доуточним, ако има нещо неразбрано.

Да не пропусна Юри и естонското председателство. Мисля, че Естония се справи прекрасно, положиха много усилия, бяха много модерни. Ще бъде радост за нас, ако можем да се доближим до доброто представяне на Естония.

И смея да кажа, че с канцлера на Австрия Себастиян Курц, който е следващият председател 2018 г., вече имаме може би 4-5 телефонни разговора, много скоро ще дойде в София, искаме така да работим по българското и австрийското председателство, че всъщност 2018 г. всички приоритети, които имаме, и ние, и те, да не се прекъсват, а да продължим с вашата помощ по всички портфолия, за които говорих.

И накрая, изключително важна роля на Европейския парламент. Знам, че има много парламентарни групи, много различни мнения, това е и силата ни в това многообразие, което има Европа, но в края на краищата най-важното, най-ценното, и затова ние в България на нашия парламент сме изписали „Съединението прави силата“, затова предложихме и считаме, че и за Европа в момента това би бил най-подходящият девиз – „Съединението прави силата.“.

Благодаря ви.

 

Въпроси и отговори

Антонио Таяни: Благодаря ви, г-н министър-председател. Благодаря ви за това, че в своето изказване вие напомнихте значението, което трябва да играе, ролята, която трябва да играе Европейският парламент, който винаги е бил в услуга на европейските граждани. Ние бихме искали да подобрим Европейския съюз. Изключително важно беше, че вие признахте този факт. Смятам, че това е добра основа за съвместната ни работа. Сега да чуем Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия.

Жан-Клод Юнкер – председател на Европейската комисия: Г-н министър-председател, госпожо министър, дами и господа, нека започна със следното. Едно от най-приятните неща в българското председателство е това, че ще можем да виждам добрия си приятел Бойко по-често от всякога. Миналата седмица бяхме в София и това беше един специален момент за Европа, разбира се, защото това е първото европейско председателство на България, но това беше важен момент и за мен.

По време на люксембургското председателство аз бях на председател на съвета и тогава взехме решението за лансирането на разширяването на Европа. През декември 1997 година, когато бях председател на съвета, имах също и възможност да подпиша Договора за присъединяване на България към Европейски съюз през април 2005 г. в Люксембург. Спомням си 2005 година по много причини. Най-вече защото тогава, през април, ние подписахме Договора за присъединяване. Спомням си този ден като че беше вчера. Спомням си емоциите, емоциите, които изпитвах тогава. Тогава историята и географията се съединиха. Това, което изпитвахме, когато ние се присъединихме и направихме съюз с Франция и останалите държави, София отброяваше преди дните и часовете до присъединяването си в Европейския съюз. И тази картина е запечатана в паметта. Както германците казват, аз бях на предна линия, за да усетя това щастие, надеждата, радостта, която изпитахме тогава, все още присъства в сърцата ни. Спомням си какви думи използвах онзи ден. Казах в историята винаги има светлина, и това беше важен ден в историята. Много държави членки казваха, че човек трябва да е търпелив, решителен, смел, за да успее. И вия бяхте такива.

Днес с голяма гордост и с големи очаквания ще премина през следващите 6 месеца. Г-н председател, дами и господа, радвам се, че българското председателство е така добре подготвено за тези 6 месеца. Защото тези български 6 месеца ще бъдат от изключително значение за съюза и неговото бъдеще. Аз установих миналата седмица, че председателството е добре подготвено. Тогава Европейската комисия беше на посещение в София. За българите, за нас, за всички нас основната задача е да финализираме работата си по основните залози. Трябва да има европейско сътрудничество, защото то е от решаващо значение, в областта на миграцията, цифровата икономика, сигурността. Министър-председателят превърна научната и развойна дейност и консенсуса също в един от своите големи приоритети. Това е чудесен избор, който е наложителен днес повече от всякого.

От ноември 2014 г., от началото на мандата на Европейската комисия, ние сме представили няколко приоритетни пакета, 29 от тях вече бяха приети. До май месец всички наши предложения ще бъдат поставени на масата, на вниманието на законодателите, за да може съветът и парламентът да извършат законодателната си дейност преди следващите европейски избори. Основният приоритет в следващите месеци е предложението да се превърне в законодателен акт и впоследствие той да бъде приведен в изпълнение. Колкото по-бързо приключи законодателният процес между парламента и съвета, толкова по-бързо нашите граждани ще усетят положителния ефект от нашите политики в ежедневния си живот. Времето напредва. Иска ми се работата ни да приключи, преди гласоподавателите да бъдат призовани пред урните.

Бъдеще на български, ние гледаме на бъдещето и затова трябва да определим приоритетите си за следващите месеци и да ги подплатим със съответните финансови средства. Разбира се, трябва да правим избор, трябва да решим в кои области желаем да харчим повече и кои можем да си позволим да харчим по-малко или по различен начин. Ето защо бих искал да пледирам да имаме един добър дебат, който да навлезе по същество върху приоритетите, върху съдържанието и върху необходимото финансиране. Нека да не започваме нещата на обратно. Първо да фиксираме бюджетни тавани и след това да си определяме приоритетите.

Г-н председател, уважаеми госпожи и господа, България неведнъж е доказвала, че може да допринесе за постигането на общоевропейски компромиси за изграждането на мостове. Както спрямо държавите – членки на съюза, така и спрямо страните от Западните Балкани. България е предопределена за подобна роля по силата на географското си положение, на културата си, на езика си. България добре познава региона и е преминала през трудни процеси, подобно на други държави от него. Винаги давам за пример България, която е постигнала изключителни успехи, най-вече в областта на икономиката си. Миналата година българската икономика отбеляза ръст от 3,9 %, добре се развива и заетостта. България също така отлично се справи с бюджетния си дълг, за разлика от немалко държави в Еврозоната. Всичко това са отлични предпоставки за присъединяването на България към европейския курс на валутен обмен № 2. Номиналното сближаване е нещо добро, но трябва да се направи все още немного и за реалното сближаване. Най-вече по отношение на борбата срещу корупцията. Знам, че българското правителство много активно работи в тази област. България може да бъде спокойно цитирана като пример за успех, тя може да бъде източник на вдъхновение за страните от Западните Балкани и ще бъде такъв източник на вдъхновение. Затова според мен българският министър-председател с право нарежда сред приоритетите на председателството си Западните Балкани и отношенията ни с тях.

На 17 май в София ще се състои среща на върха, посветена на страните от Западните Балкани. Това за нас ще е една добра възможност да обсъдим отношенията ни с тези страни. В София ще приключи и обиколката на балканските страни. Тя ще се състои в края на февруари и началото на март. Искам на място да се запозная с очакванията на отделните страни от региона. Искам също така да отправя към страните от региона и посланието, че присъединяването към Европейския съюз не е нещо естествено. Това е нещо, която трябва да бъде извоювано с много усилия. Ще отправя това послание приятелски, ще заявя също така, че всички конфликти между страните от Западните Балкани трябва да бъдат уредени още преди присъединяването. Мога да ви дам пример Хърватия и Словения. Години след присъединяването им към Европейския съюз започваме да говорим за конфликтите между тези две страни. Що се отнася до страните от Западните Балкани, тези конфликти трябва да бъда уредени още преди присъединяването. Страните от Западните Балкани заслужават реална европейска перспектива. С присъединяването им към съюза няма да се състои в рамките на този мандат на парламента и на комисията, тъй като тези страни все още не отговарят на повечето от условията. Крайната цел обаче е присъединяването на страните от Западните Балкани към Европейския съюз. За целта в региона трябва да бъдат направени необходимите реформи. Оттук нататък те постепенно ще се доближат до крайната си цел - присъединяването. Имаме общи проекти със страните от региона – в областта на сигурността, миграцията, транспорта, цифровите технологии, енергетиката и други области.

Върховенството на закона също се нарежда сред тези общи проекти, тъй като върховенството на закона е в основата на Европейския съюз. Европейският съюз е правова общност, единствено държавите, спазващи принципите на върховенството на закона, могат да се присъединят към съюза. Естествено и след присъединяването те трябва да продължават да спазват принципите на правовата държава. Намираме се в конструктивен диалог с полското правителство. Разговарях с новия министър-председател на страната в Брюксел, опитахме се да сближим позициите си. Не водим война с Полша, водим спор с полското правителство. Задействането на процедурата по член 7, алинея 1 от договора не е само по себе си санкция. По член 7 се предвиждат предупредителни мерки. Не бива да се разпространяват твърдения, че сме готови да санкционираме Полша. Не това е предвидено по член 7, алинея 1. Призовавам г-н Бойко Борисов, българския министър-председател и неговото правителство да подходят конструктивно, да проявят готовност за компромис, що се отнася до върховенството на закона в Полша. Призовавам ви в дух на конструктивност и готовност за компромиси да участвате в този процес. Това е и част от задачите на председателството. Председателството също така трябва да прояви и решимост при прилагането на подобни процедури.

Не искам да злоупотребявам с възможността да се изкажа днес, за да говоря надълго и нашироко за Брекзит, но вчера не можах да отговоря на всички въпроси, най-вече на въпросите, зададени от колегата ви Хенкел. Според мен, що се отнася до Брекзит, няма да има печеливша страна. И двете страни ще са губещи. Ще загубят както британците, така и страните членки, и институциите на Европейския съюз. продължавам да смятам, че излизането на Великобритания от Европейския съюз е катастрофа. Поражение, което трябва да признаем, че претърпяхме. Но има много по-дълбоки причини за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Както кажа г-жа Мей, в продължение на 40 години британците никога не са се чувствали добре в Европейския съюз и не е било направено нищо, за да се почувстват по-добре. Така че и ние носим някаква вина. Ако британците, британският парламент, британското правителство могат да си представят някаква друга възможност, алтернативна на Брекзит, г-н Туск и аз вчера заявихме, че сме готови да отсъдим тази възможност. Така протегнахме ръка към Великобритания. Ако британците въпреки всичко желаят да останат, ще могат да го направят. Усетих обаче че в Лондон като че реагираха раздразнено на това наше предложение. Нищо не мога да направя по въпроса. Но дори и след излизането на Великобритания по чл. 50 може да се задейства ч. 49, съгласно който те отново могат да се присъединят. Затова сега не бива двете страни взаимно да се торпилират. Г-н Хенкел ме попита дали наистина искам да вляза в историята като човека, който носи вината за Брекзит. Два отговора мога да ви дам. Първо, от години познавам г-н Хенкел. Радвам се, че смятате, че ще вляза в историята. А по въпроса за Брекзит казах вече, каквото трябваше да се каже.

Уверен съм, че Българското председателство ще си свърши добре работата. Бойко Борисов е доказал, че е европейски демократ, доказал е, че проявява категорична воля, както и че може да действа много убедително. Опитът ни показва, че нещата не зависят от големината на една държава, зависят от волята, която проявява правителството й. А Бойко Борисов и България действително проявяват воля за постигането на успех по време на това Председателство. Благодаря на български.

Антонио Таяни: Благодаря ви. Сега ще открием дискусията. Знаете, че съм стриктен относно времето за изказване. Моля ви всички да се придържате към отреденото ви време за изказване. Имаме очакван и дълъг ден. След този важен дебат ще следва друг с ирландския министър-председател, а след това ще трябва и да гласуваме. Следобед ще трябва да разгледаме и различни доклади. Така че не мога да бъда гъвкав относно времето за изказване. Моля председателите на групи, на които обикновено отпускам допълнителни секунди, да се придържат към времето си за изказване. Манфред Вебер от ЕНП.

Манфред Вебер – председателят на Групата на Европейската народна партия: Уважаеми господа председатели, уважаеми г-н министър-председател, добре дошъл в Европейския парламент в този исторически момент, в който България поема Председателството. През изминалите 30 години водехте битка срещу комунизма, битка за свобода. Сега България предстои да председателства Европейския съюз – това е едно прекрасно постижение. Българите мога да се гордеят със себе си, защото винаги са били проевропейски настроени. България може да се гордее със себе си. Можете да се гордеете със себе си, вие, г-н министър-председател, защото показахте през изминалите години, че можете ефикасно да ръководите страната и да си извоювате доверието на гражданите.

Сега първият въпрос, който трябва да си зададем е, какво можем да научим от България. Това, мисля, е една добра отправна точка. Една от поуките, която можем да си извлечем във връзка с икономическото развитие на България. България бележи растеж два пъти по-висок от на съседна Македония. България също така ни показва, че можем да разчитаме на ценностите, на модернизирането на държавата в борбата срещу корупцията. На това залагаше много успешно България през изминалите години. Освен това България ни показва, че иска да е пълноправен, пълноценен член на Европейския съюз, че е наясно с това, която иска да предприеме и постигне в бъдеще. България ясно е заявила, че иска да се присъедини към Шенгенското пространство и към Еврозоната. Ето това можем да научим от България.

Нека сега отправим поглед към предстоящите ни задачи. Ще изтъкна и онова, което каза Жан-Клод Юнкер – най-важният въпрос, който ще е на дневен ред в бъдеще, ще е свързан с европейското финансиране. Ще започнем обсъжданията по новогодишната финансова рамка. ЕНП изисква поставянето на амбициозни цели в това отношение. Съгласен съм с Жан-Клод Юнкер, че първо трябва да определим европейските приоритети, едва след това да обсъдим необходимото за тях финансиране.

Друга наша задача е свързана с миграцията. По време на Съвета през юни ще се проведат окончателни дебати за миграционното предизвикателство пред Европейския съюз. Министър-председателят г-н Борисов се спря върху успехите, постигнати при охраната на границите. Това е едно голямо постижение.

Друг много важен въпрос по отношение на миграцията е солидарността в рамките на Европейския съюз. Що се отнася до управлението на границите, нека изтъкна, че изискваме по-активно участие от страна на Европейския съюз. Не бива границите да се охраняват само от длъжностни лица от България. Трябва да се намеси и ФРОНТЕКС. За целта са необходими повече човешки ресурси.

Третата задача, която ни предстои, е свързана със Западните Балкани. Тя наистина е важна. Западните Балкани са част от Европа. Те имат шанс да се присъединят към Европейския съюз. Заедно с Комисията ще разгледаме предложението и процеса за разширяване. Одобряваме предложението за европейска перспектива за Западните Балкани. ЕНП настоява за изпълнението на конкретни проекти в региона. Така гражданите в региона ще осъзнаят, че е добре човек да е част от Европейския съюз. Затова нека се съсредоточим върху изграждането на инфраструктура там.

Всичко най-добро за Българското председателство. ЕНП ще продължи да подкрепя Бойко Борисов. Благодаря.

Антонио Таяни: От името на Социалистите и демократите г-жа Валенсиано.

Елена Валенсиано Мартинес от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите: Благодаря ви, г-н председател. Бих искала най-напред от името на моята група да отдам дължимото на вас, на българските граждани. Вие всички показахте високата ви ангажираност към европейските ценности. Вашето председателство се случва в момент, в който имаме остра идеологическа битка. Идеологическа битка, защото от една страна имаме проевропейците, а от друга страна тези, които имат крайни виждания – екстремистите. Някои защитават т.нар. „бяла раса“. Това ме кара да потръпвам. Това, което искам да кажа е, че ви очаква нелека задача. Вие ще трябва да поставите Европа на пътя на солидарността и да я насочите към бъдещето.

Вие имате чудесна програма. Иска ми се да оставите своя отпечатък в някои от политиките, които цитирахте. Ние, социалистите, ако трябваше да избираме нещо от вашата програма, бихме подкрепили социалната справедливост в нея. Това очакват европейските граждани. Социална справедливост не може да има, ако няма и данъчна такава. Ето защо се обръщам към Българското председателство – моля ви, направете нещо в това отношение, за да има конвергенция. Нека се борим с неравенствата. Съгласни сме с вас, че ще трябва да работим усилено, за да развием Единния цифров пазар. А относно миграцията, обсъдихме я вчера тук и с Комисията, и със Съвета. Ние свършихме нашата част от работата. Сега очакваме Съветът да вземе решение, защото именно Съветът е този, който трябва да се произнесе.

Вие, г-н Борисов, знаете добре, вие сте българин и разбирате необходимостта от единна система за убежище в Европа. Затова ще трябва да променим Регламента от Дъблин. Да не забравяме върховенството на закона, демокрацията, защитата на демократичните ценности. Знаем какво направи Европейската комисия по отношение на Полша – и в това отношение ще трябва да се борим и да защитим европейските ценности.

Очакваме и вашия принос по отношение на Западните Балкани. Европа е общност. Това означава, че трябва да защитаваме европейските ценности навсякъде и за всеки един гражданин. Моята група няма да толерира никаква дискриминация. България и Румъния трябва да се присъединят към „Шенген“ – това няма да е лесно, но можете да разчитате на моята група, ако решите да се присъедините.

От името на жените в Европейския съюз и от името на приятелите на европейските жени бих искала да кажа, че Европейският съюз най-накрая трябва да ратифицира Истанбулската конвенция. Там се говори за интегритет, за достойнство за жените. Това означава, че ние ще ги защитим и трябва да направим всичко необходимо.

Благодаря.

Антонио Таяни: Благодаря. Г-н Кемал, една минута.

Сайед Камал – Групата на Европейските консерватори и реформисти: Уважаеми министър-председател, добре дошъл. Казвам го и на български. По време на вашето председателство започва и последната пълна година от мандата на Парламента. Тези 6 месеца ще са много важни за отношенията между Европейския съюз и Великобритания. Г-н Юнкер, вие не трябва да поемате отговорност. Всъщност, отговорността е у онези, които никога не подходиха честно към работническата класа във Великобритания, която смяташе, че Съюзът се основава само на търговията. Имаме нужда от спешни реформи от фискална отговорност, трябва да правим по-малко, но по-добре.

Нашата група, на европейските консерватори и реформисти се надява, че преговорите за Брекзит ще действат като катализатор за реформи в Европейския съюз. Надяваме се, че България ще говори с ясен глас срещу руската агресия в Украйна, надявам се, че ще помогнете на Западните Балкани. А по отношение на миграционната криза, радвам се, че казвате, че не трябва да казва на държавите какво да правят, а трябва просто да им се помага.

Очаквам с нетърпение да работя с вас и ви желая всичко най-добро в идните 6 месеца. Отново благодаря на българския премиер.

Антонио Таяни: Г-н Нарт за 1.30 минути.

Хавиер Нарт – Групата АЛДЕ: Благодаря, г-н председател. Г-н министър-председател, надяваме се, че ще проведете успешна реформа на общата система за убежище в Европейския съюз. Би ни се искало преговорите да започнат колкото се може по-скоро. Миграцията изисква както интеграция, така и контрол. Заявихте, че България осъзнава какъв е миграционния натиск, тъй като сте толкова близо до Западните Балкани. Трябва да наложим спазването на европейските и демократични ценности в региона, тъй като на тях се основава Европейският съюз. Съдбините на тези държави са свързани с Европа. Ние трябва да работим с тях.

Идните 6 месеца ще са много важни за мира и стабилността. Популизмът, национализмът и корупцията са врагове на Европа. Трябва да следите внимателно тези тенденции. Изразяваме своята солидарност към България с оглед на предизвикателствата, пред които стои страната. Изразяваме и своята солидарност спрямо вас по отношение на стремленията ви към Шенгенското пространство. Групата на либералите в Европейския парламент се надява, че председателството ви ще е успешно.

Можете да разчитате на нашата подкрепа.

Антонио Таяни: Г-н Пападимулис.

Димитриос Пападимулис - вицепрезидент на Конфедеративната група на Европейската обединена левица: Уважаеми г-н Юнкер, уважаеми г-н Борисов. 10 години след присъединяването си към Европейския съюз България за пръв път поема поста на председател. Бих искал да приветствам с добре дошъл министър-председателя на България. Добре дошъл, г-н министър-председател. Много от приоритетите, които очертахте, са важни и за моята група – Групата на европейската обединена левица.

Изтичането на мозъци, младежта, социалната икономика, обучението, образованието, миграцията. Бих искал да поставя акцента също така и върху европейската перспектива на Западните Балкани. Основната цел е тези държави да се присъединят към Европейския съюз. И според мен, Българското председателство е в добра позиция, за да отбележи напредък в това отношение. Държавите от Западните Балкани и Европейският съюз трябва да влязат в диалог, като същевременно се зачитат правата на малцинствата. Трябва да се борят тези държави с корупцията и да излязат от бедността. Неотдавна бяха представени добри инициативи за Западните Балкани. Г-н Ципрас и г-н Борисов говориха за съвместна инфраструктура. Атина и Скопие днес започват преговори, за да намерят решение за проблема за името. Надявам се, че решението ще удовлетворява както Бившата югославска република Македония, така и Европейския съюз. Важно е да има сътрудничество със съседите от Източното партньорство, със Западните Балкани. Следващите 6 месеца са една добра възможност за всички нас да отбележим напредък в тези теми.

Благодаря.

Антонио Таяни: Г-жа Келер за 3 минути. Моля да спазвате времето.

Ска Келер – съпредседател на Група н

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Политика