Целта на интегрирането на Западните Балкани в ЕС по време на българското европредседателство е да се пречупи през нещо прагматично, което да даде усещането на жителите на тези държави за перспективата пред тях. Това коментира министърът за българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова по БНТ.

Тя добави, че другите големи предизвикателства пред България по време на председателството са дебатът за бъдещето на Европа и бюджетът на Съюза след 2020 г., както и ревизирането на Дъблинския регламент. Според Лиляна Павлова българското европредседателство ще е добра възможност за индиректна реклама на България като туристическа дестинация и IT център на Балканите.

Лиляна Павлова подчерта, че перспективата пред Западните Балкани може да се очертае в в пет приоритета - пътна свързаност като коридор №8, жп връзки, въздушни връзки, енергийна свързаност и образователна и дигитална свързаност, които са взаимосвързани. Министърът заяви, че желанието й е да се говори „за модерно, дигитално образование“, като подчерта, че е важно да се развие програмата за студентски обмен „Еразъм“, която дава пред студентите не само възможност да учат в чужбина, но и да усетят важността на европейския проект.

"Целта ни е да отпаднат и роуминг таксите за всички, които пътуват в Западните Балкани. Наред с това върви инициативата „WiFi For All“ за широколентов интернет. Това подпомага туризма, бизнеса и икономиката. Искаме да България да стане и балкански дигитален хъб - да стане IT аутсорсинг дестинация", каза Павлова.

Според министър Павлова европредседателството е подходящият момент да се предизвика дебат за бюджета на ЕС след 2020 г., където да се отделят средства не само за новите предизвикателства като миграция и сигурност, но и за старите направления като безвъзмездна кохезионна политика за новоприсъединилите се в Съюза държави.

"Искаме този тип фондове да се отворят и към Западните Балкани. Тук имат роля и финансовите институции. Сега ще направим среща с лидерите на Западните Балкани и Световната банка, за да видим как ще се разшири това сътрудничество", посочи Лиляна Павлова.

Министърът отбеляза, че дебатът за бъдещето на Европа минава през няколко измерения - политиката за миграция, политика за младите хора, бюджет и реформи.

Според Павлова Дъблинският регламент може да се ревизира, но това е в ръцете на европейските лидери, които според думите й имат собствени вътрешни проблеми, като за пример даде Германия. Според Лиляна Павлова България няма основания за никакви притеснения, защото на държавата е била дадена отлична оценка от европейските институции - Европейския парламент, Европейската комисия и Европрейския съвет.