Към средата на българското европредседателство оценката за него е отлична, а „вътрешнополитическите“ скандали нямат външен отзвук. Такава оценка направи министърът на българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова по БНТ. Според Павлова тези скандали са опит на опозиционерите да се създаде впечатлението, че има нестабилност.

Към средата на Българското европредседателство в София преминаха почти сто срещи, както и много заседания в Брюксел, каза Павлова.

"Имаме компания, която прави анализ на публикациите в чуждите медии. Тенденциите са, че има тренд на нарастване на позитивните публикации", добави министърът. Има ясно фокусирани приоритети, които се оценяват добре, посочи тя. "Вторият отличен елемент е темата за Западните Балкани, която е поставена високо в дневния ред на институциите и има единогласие на институционалния триъгълник", каза министърът.

По повод различните протести, които се проведоха след старта на председателството Лиляна Павлова коментира, че "хората искат да бъдат чути и протестите са нормален демократичен процес, но е ясно, че целта на опозицията е да се добере до властта".

"Ако сме искрени, че Българското европредседателство е надпартийна тема, трябва да се радваме на добрите оценки за България, а не да злобеем", заяви  Павлова. За България е важно темата за Западните Балкани да бъде върната в дневния ред, като това е основната цел. Тя подчерта, че на страните от Западните Балкани не се дават фалшиви обещания и точни дати кога ще влязат в Европейския съюз.

"Най-вече говорим за мир и сигурността, защото мирът и сигурността на Европа минават през тези в Западните Балкани. Защото си спомняме колко лесно ситуацията там може да се взриви. Когато говорим, че искаме Европа да е сигурна и стабилна, фокусът трябва да е там, а не да се борим с последствията", коментира Лиляна Павлова.

Отношенията с Турция са стратегически важни. На 23 март има среща на лидерите на ЕС, където ще се вземе решение дали ще има среща на 26 март.

"Благодарение на доброто партньорство, което България има с Турция и добрите взаимоотношения между премиерът Борисов и президентът Ердоган, ние имаме нулев нелегален миграционен натиск по границата. Нито една друга външна граница на ЕС не може да се похвали с това", изтъкна министър Павлова.

Тя припомни, че има още положения, които Европа трябва да уточни с Турция. Форматът на срещата е ясен и ще е по Лисабонския договор: председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск, премиерът Борисов, председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и от своя страна - Турция в лицето на президента Ердоган.

Павлова посочи, че президентът Радев може да бъде поканен, но форматът на подобна среща включва председателите на Съвета и на ЕК, и министър-председателят на председателстващата страна.

"Русия е важен икономически партньор на Европа, а за българите тя е в нашите сърца като страна-освободителка, така че отношенията с нея трябва да са внимателни и деликатни", каза още Лиляна Павлова. "Стратегически, Европа иска да бъде глобален фактор на световната сцена, но това преминава през ясни отношения с Русия и Турция", допълни тя и припомни, че юли месец санкциите срещу Русия ще се гласуват отново.

"Има ясно определени решения кои са от страна на Русия действията, които трябва да бъдат предприети в изпълнение на Минските споразумения", каза българският министър.