И това не се беше случвало... Публиката разбра кой е убиецът, преди още да е разгърнала новия криминален роман на Павлина Павлова „Лунното куче”. И това стана благодарение на Лидия Николова – майката на бившия служебен премиер и настоящ посланик в Рим Марин Райков. Такъв номер вероятно е в стила на малките деца, но не би трябвало да е в мозъчните гънки на достолепна дама.

Как се разви този фарс? В Литературен клуб „Перото” се събраха десетки почитатели на криминалния жанр, за да се запознаят с трите най-новите книги на писателката Павлина Павлова – „Убийства в Златната подкова”, „Убийство с цвете” и „Лунното куче”. Събитието се водеше от журналистката Райна Йотова, за стила и похватите на авторката подробно говори литературният критик Анжела Димчева. Прозвучаха откъси от произведенията. И тогава на сцената неудържимо се възкачи Лидия Николова, която стисна микрофона и за 7-8 минути преразказа сюжета на „Лунното куче” – кой е милионерът – главен герой, кой е заподозреният за 7-те трупа, как точно са убити жертвите, как тече разследването и кой накрая е убиецът. Как ли не се опитваха да ѝ вземат микрофона – с елегантност, с добро, с молби и с гняв – нищо не помогна!

И така, доста читатели, които бяха в „Перото”, може би няма да си купят тази книга, но на всички останали препоръчваме спокойно да четат. Павлина Павлова е автор на 55 (няма грешка – петдесет и пет) книги: стихосбирки за деца и възрастни, романи (криминални, документални, исторически и научнофантастични), сборници с разкази. Нейната дарба е в умелото съчетаване на елементи от психологическия, епистоларен, криминален и любовен роман. В калейдоскопичното им битие тя намира точния баланс в логиката на напрежението, като конструира сюжета чрез често сменящи се „прозорци” – едно паралелно сюжетиране, каквото е типично за телевизионния сериал. Тя държи читателят не само да се забавлява с интригуващ сюжет – с множество обрати, с мистичност, с напрежението на страха – но и да извлича конкретна познавателна фактология. Така в диалога на основните герои често присъстват моменти от митологията, историята, астрологията, различните религии. Криминалните сюжети в световната белетристика често събуждат скритите, нецивилизовани черти на нашия съвременник. При Павлина е обратното: нейните страховити истории просвещават, активизират паметта. Не е важно кой е престъпникът, нито конкретният мотив за престъплението, защото пътят от любовта към омразата, от възторга към скръбта, от възхода към падението, от човешкото към животинското... и всичко останало, този път никога не може да бъде един и същ за седем милиарда човешки сърца.