Как кастата на еврочиновниците дои европейците

От 19 до 20 юни в Брюксел се проведоха ежегодните дни на Европейското развитие, в които взеха участие над 8000 делегати от 140 страни по света. Включително държавни и правителствени ръководители, водещи експерти и лидери във всички области. Те говориха за неравенството в света като цяло, според Европейската комисия, но не и неравенството в самата Европа, където повече от четвърт век се изгражда „свят, в който никой не е изоставен“.

Идеята за единна европейска държава, в която всички ще бъдат богати и щастливи, витае над Европа поне от 1992 г., когато в Маастрихт беше подписано „свидетелството за раждането“ на ЕС и се появи общия пазар и еврото. Очевидно е, че четвърт век за европейците няма нито равенство, нито щастие, нито богатство, с някои изключения, защото сега се опитват да отстрелят „птицата на еврощастието“. Основните „ловци“ са не толкова британците с техния Брекзит, колкото партиите и движенията, които поставят националните си интереси над глобализма. И тези „популисти“ са бомбардирани с обвинения в национализъм и протекционизъм.

Силите са много неравни. За разлика от разпръснатите евроскептици, евроцентристите отдавна са формирали единен механизъм за упражняване на властта. Те имат свой собствен Европейски парламент, Съвет на министрите, Европейски съвет, съд, Централна банка и други бюрократични структури. Тази нова каста от еврочиновници, пое юздите на старата Европа и продължава да я дои. Кравата е породиста с бюджет от 148,2 милиарда € за 2019 година. Те планират да похарчат почти 166 милиарда, като част от плащанията ще бъдат прехвърлени през следващата година.

Увеличението на издръжката на ЕС с 2,4% роди идеята за „кръстоносен поход“, за който пише The Economist. Фразата от преамбюла на Договора от Маастрихт за ЕС да се „черпи вдъхновение от културното, религиозно и хуманитарното наследство на Европа“ и член 17, който задължава институциите на ЕС да провеждат открит и редовен диалог с църквите и другите религиозни групи, дава на Ватикана, и не само на нея, причина да изисква правото на глас в самия връх на брюкселската пирамида.

Спорът за това колко широко религиозните дейци трябва да бъдат представени във висшите ешелони на властта на ЕС избухна в Страсбург, когато първият вицепрезидент на Европарламента Мейрид Макгинес обяви идеята за активизиране на член 17 и за включване на църквата в парламентарното планиране, повдигна много обезпокоителни въпроси. „Това е пълна лудост“, възрази нейната френска колежка в Европарламента Вирджиния Рози, „да се мисли за промени, които да увеличат ролята на църквата“.

Между тези две гледни точки, които опростено отразяват разликата между дясното крило на християндемократите и лявото, по-светско крило, е основното поле на европейските политици и техните избиратели, безусловно вярвайки не толкова в Бога, колкото във всеобщото избирателно право, свободата на словото и върховенството на човешките права, казва The Economist. За тях християнското наследство е по-малко значимо от ценностите на Просвещението и никой не се стреми да възстанови християнството като начин на живот и мисъл. Ето защо идеята християнската църква да оказва влияние върху политиката на ЕС ужасява Европейската хуманитарна федерация (ЕХФ), обединяваща от 20 европейски страни 63 разнообразни организации на „свободните“ философи, хуманисти, атеисти, защитници на абортите и други. С ЕХФ, се съобразява и ЕС, пренебрегвайки факта, че Европа първоначално е била формирана като християнска цивилизация.

И изглежда, че тук политическата битка ще е остра. С какво „правата на човека, индивидуалните свободи, върховенството на закона, постиженията на науката“ и даже „конституционната демокрация“ в Европа е подложена на остри атаки, както казва президентът на ЕХФ Джулио Ерколеси? Оказва се, че всичко е много просто: „В цяла Европа нараства популизмът, правото на ксенофобия, което често е облечено в религиозни или в естествените християнски одежди, макар и техните лидери да не са много набожни. Партиите с такава идеология вече заеха основни позиции в Унгария, Италия и Австрия. На европейските избори миналия месец десният национализъм постигна значителен успех във Великобритания и Франция. Тези партии открито не се противопоставят на либералната демокрация или върховенството на закона, но някои от техните поддръжници все по-малко уважават тези ценности“.

Няма съмнение, че ЕС, като институция на властта, ще вдигне на крака цялата еврочиновническа армия, за да попречи на християнската църква или на десните националисти да стигнат до властта. Неизбраните апаратчици на ЕС ще се борят за своето статукво по много разбираеми причини. От 148,2 милиарда € почти 10 милиарда отиват за заплати на служителите в Брюксел. Ако вземем предвид, че миналата година Европейският съд потвърди отказа на Брюксел да даде на медиите достъп до документите, свързани с общите разходи на Европарламента по отношение на обезщетенията, тъй като обработването на „над 4 милиона документа по всички въпроси ще се превърне в прекомерна административна тежест“, то е невъзможно е да се установи колко точно един определен евродепутат „получава“. Това циментира редиците на защитниците на ЕС, така че едва ли ще се намери сила, която да принуди Брюксел да върне Европа на европейците.

Парите на евродепутата

Всеки член на Европарламента получава 8 757,70 евро на месец. За текущи разходи в страната, от която е избран този член, му се полагат още 4513 евро. И това е месечно. И ако изведнъж чиновникът загуби своето кресло в Брюксел и не се преместите в друго, обезщетението е до 210 185 €. Транспортни разходи - 4000 евро на година. За дейности извън своята страна, т.е. в командировка, - 4454 евро годишно, плюс дневни по 320 евро. Тази година месечният бюджет на всеки член на Европарламента за наемане на лични асистенти е 24 943 евро. Плюс безплатно офис и автомобил. Плюс две трети компенсация за разходите за лечение. И до 70% от доходите при пенсиониране на 63 години.

*Превод за „Труд“ - Павел Павлов