Лозан Панов като пречка за борбата с корупцията

Както неведнъж е посочвал „Труд”, където и когато Панов да се появи, той говори срещу прокуратурата, която била виновна за липсата на борба с корупцията, но и дума не казва за съдиите, които оправдават

Сигурно няма човек в България, който да отговори отрицателно на въпроса: Подкрепяте ли борбата с корупцията? Пълното единодушие по този въпрос позволява много бързо да се идентифицира основната пречка борбата с корупцията да е ефективна и успешна.

Малцина са тези, които продължават да вярват, че каквито и антикорупционни органи и мегаагенции да създаде държавата, ефектът ще се различава от досегашния, ако няма промяна в нагласата на съдиите у нас, т.е. да започнат издаването на осъдителни присъди.

И каквито и пропагандаторски методи да се използват, за да бъде непрестанно „вдигната във въздуха“ прокуратурата, гражданите виждат, че за първи път се работи системно, а обект на проверки и обвинения стават представители на високите, средните и ниските етажи на власт-та. Министри, депутати, крупни бизнесмени, ръководители на агенции, кметове, главни архитекти, митнически служители, магистрати стават обект на прокурорски разследвания.

Отпорът на всичкия този всекидневен труд на полицаи, агенти, следователи, прокурори е разбираем. Той е груб, арогантен, истеричен, защото залогът е голям – заложена е не просто физическа свобода, а огромен финансов ресурс, властови позиции, мрежи за задкулисно влияние в почти всяка сфера на обществения и икономически живот в страната.

Ударът е насочен срещу прокуратурата не защото досъдебното производство няма слабости, а защото така се осигурява чадър върху най-важното звено в правосъдната система – съдът. Той е този, който в крайна сметка правораздава, той е този, който осъжда или оправдава. В България предимно второто.

Обяснения за този „феномен“ не се търсят. Всички засегнати от прокуратурата лица се впускат в организирана война срещу нея. Така не е от днес, така е от повече от двайсетина години, от първите дни на крадливата приватизация на Прехода.

В последните години тази война стана все по-мащабна, защото бяха засегнати доскоро недосегаеми олигархични кръгове, а и самите те придобиха с годините все по-мощен ресурс – за техните интереси се грижат адвокатски кантори, депутатски лобита, олигарсите инженерстват цели партии, притежават медии, разполагат с мрежа от „професионални“ протестъри на повикване, скрити в „кухи“ каси за тайно финансиране, каквито са повечето от неправителствените организации.

В четвъртък Пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да разгледа по дневен ред 41 точки. Последната е свързана с политическите изяви на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Поведение, което отдавна е потъпкало основополагащи принципи на разделението на властите, залегнало в Българската Конституция, Закона за съдебната власт и в Етичния кодекс на българските магистрати. Както неведнъж е посочвал „Труд“, където и когато Панов да се появи, той говори срещу прокуратурата, която била виновна за липсата на борба с корупцията, но и дума не казва за съдиите, които оправдават. За Панов виновник №1 е главният прокурор, следван от премиера, от президента, от правосъдния министър, от парламента, от политическите партии. Само той е светец!

Истерията, която по сигнал разиграха във вторник по обяд медиите-бухалки, собственост на подсъдими и обвиняеми олигарси като Иво Прокопиев и Огнян Донев, в защита на Лозан Панов, който щял да бъде подложен на импийчмънт чрез точка №41, идва да покаже колко зависим всъщност е председателят на ВКС. Той е последната и най-важна преграда към възможността олигархичните му ангели хранители да получат дългоочакваното възмездие за криминалната приватизация и натрупването на първия им милион, за неизгодните сделки с държавни дялове, за укриването и неплащането на данъци и ощетяване на бюджета.

В този смисъл, Лозан Панов се явява жизнено необходим за подсъдимите и обвиняеми олигарси. Без тяхната защита, съдия № 1 ще трябва или да напусне или ще бъде отстранен, а без него кукловодите му ще бъдат изправени пред риск – възмездието на закона да ги застигне. Панов и олигархията са скачените съдове, които осигуряват жизнена среда за недосегаемостта, не само за високите етажи на властта, а за всички, които си осигуряват охолен живот като нарушават правилата.

Докато Лозан Панов е начело на ВКС, спокойни могат да се чувстват и всички митничари, ДАИ-аджии, чиновници, които взимат подкуп на абонамент. Осъдителни присъди няма да има! Не защото няма доказателства, а защото противното ще лиши сценаристите на атаките срещу прокуратурата от нужния враг. Когато затворите се напълнят с осъдени министри, депутати, шефове на агенции, а имотите, колите, яхтите, част от парите им бъдат конфискувани, кой в държавата ще иска да се сменя държавният обвинител?

А що се отнася до точка № 41, тя е само една. Макар че, спокойно може целият дневен ред на заседанието на Пленума на ВСС да се посвети на нарушенията на председателя на ВСС. Нека изброим само няколко от тях:

1. България сигурно е единствената държава-член на Европейския съюз, чийто председател на Върховния съд е разследван от данъчните и от контраразузнаването заради това, че укрива доходи и имоти – собствени и на последната му съпруга. Почти две седмици след като Сметната палата обяви, че Лозан Панов е укрил имотната си декларация, председателят на ВКС отказва да я предаде на компетентната по закон институция.

2. Панов отправи безпочвени обвинения по адрес на Националната служба за охрана, при положение, че си е позволил да издейства назначаването на личен приятел от „детските“ години за персонален шофьор. Председателят на ВКС е попречил и не е уведомил и компетентните институции за предполагаемо посегателство срещу служебния му автомобил, а вместо това прави публичен скандал, с който уронва престижа на институциите.

3. Председателят на ВКС произнася речи, дава оценки, изразява мнения, както и посвещава цели интервюта, в които открито отправя политически искания и агитира за определени политически субекти, в разрез с Основния закон, атакува органи на съдебната власт, а и опитва да въвлече в междуинституционалната война, която води, всички останали власти – президент, премиер, парламент и т.н.

4. Лозан Панов дори не крие политическите си пристрастия, макар съдиите по закон да са деполитизирани. Позволява си да се явява на партиен митинг, точно две седмици преди провеждането на предсрочни парламентарни избори в страната. Партийно мероприятие, на което присъстват и кандидати за народни представители, чиито политически програми и послания Панов превръща в свои „опорни точки“ на всекидневните брифинги и интервюта, които като председател на Върховния съд не е спрял да дава.

5. Председателят на Върховния касационен съд преповтаря изцяло искания на група адвокати, които от години лобират за ограничаване на правомощията на прокуратурата. Факт, който макар да няма Закон за лобизма у нас, може да се разглежда като конфликт на интереси, но по смисъла на Етичния кодекс за поведение на българските магистрати. Нещо повече, адвокатите-лобисти, на които Лозан Панов се явява публичен говорител, са защитници на влиятелни олигарси, с чийто финансов, медиен и политически ресурс се организират кампании срещу държавни институции и в частност - срещу прокуратурата и в защита на съдия №1. Олигарси, чиито съдебни дела ще се разглеждат и от Върховния касационен съд.

Списъкът наистина може да продължи и не едно, а всички оставащи до края на мандата на този състав на ВСС заседания на Пленума, спокойно могат да се посветят изцяло на нарушенията на Лозан Панов.

А ако фанатичните защитници на председателя на ВКС не харесват българските източници, които разобличават пагубната му роля за правосъдието, то като такъв може да се използва австрийският „Дер Щандарт“. В материал, чиято първоначална идея, вероятно, е била да послужи за ПР на Лозан Панов, авторът Маркус Бернат ползва военна терминология, като описва действията на българския съдия №1. „Панов е обявил война на главния прокурор“, „Панов се е заел да укрепи лагера си“, пише австрийското издание, с което потвърждава нещо, на което в България отдавна сме свидетели: че вместо да правораздава, председателят на ВКС води война срещу собствената си държава и че упорито се стреми да осигури овладяването на съдебната власт от лоялните до крепящите го олигархични кръгове магистрати.

Изглежда, статията в австрийското издание хич не се е харесала на ангелите хранители на Лозан Панов, защото, за разлика от друг път, този път нейното препечатване се ограничи само до една от бухалките на олигархията.

Що се отнася до нуждата от импийчмънт на Лозан Панов, то той отдавна е закъснял. Заради това е по-добре председателят на ВКС да бъде оставен на поста си. Там той ще става все по-самотен, а общественият гняв от липсата на осъдителни присъди ще се трупа на него и на „неговия лагер“. Докато накрая не друг, а европейските партньори на България ще посочат оставането му начело на Върховния съд като пречка пред отпадането на мониторинговия механизъм над страната.

Въпрос на време е Брюксел да „намекне“, че Лозан Панов е пречката пред борбата с корупцията у нас.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи