Ломски кавалеристи разбиват преди век руска дружина

 

Преди 100 години, през есента на 1916 г. българските войници връщат с  тежки и кървави сражения в родните граници плодородна Добруджа, която тогава е под  румънска власт. Пехотинци и кавалеристи, довчера разоравали с плугове нивите си, със самоотвержени атаки, разбиват противника и освобождават земите, на които хан Аспарух е  побил конската опашка и е създал държавата България.  Героичните сражения и славните победи по добруджанските полета обаче десетилетия наред тънат в забрава, защото заедно  с румънските дивизии, българските воини разгромяват и пленяват и руски войскови части.  Никой от българските бойци обаче не влиза в битките с руси и румънци воден от омраза или ненавист към народите, участвали в Освобождението ни през 1878 г. Зад храбростта и саможертвата на българските офицери и войници стоят единствено любовта и дълга им  към Родината.

Една от най-кървавите и паметни битки за освобождението на Добруджа е на 23 октомври 1916 г. край селата Кара Мурад и Чикракчи. Три години преди това в пламналата през 1913 година Междусъюзническа война Румъния напада България и окупира  териториите до линията Тутракан – Балчик, а румънските части стигат почти до София. Атакувана от всички страни от довчерашните си съюзници в Балканската война и ударена в гръб от Румъния, България е принудена да подпише през юли 1913 г.  Букурещкия мирен договор  и да отстъпи на Румъния Южна Добруджа. Болката от изгубените изконни земи и страданията на хиляди българи в окупация  обаче не стихват и след избухването на Първата световна война, през септември 1916 г.

България обявява война на Румъния, за да си върне откъснатите територии. Трета българска армия, командвана от ген. Стефан Тошев, разгръща масирано настъпление срещу окопалите се в Добруджа румънските войски, подсилени с руски полкове и сърбо-хърватски доброволци. Само за два дни – 5 и 6 септември, българските войници превземат укрепения като цитадела Тутракан, а след тридневни тежки битки родният трибагреник се развява над Добрич. На 9 септември без бой българската армия влиза в Силистра. Хиляди българи посрещат с цветя и сълзи войниците- освободители. Румънските и руските дивизии  отстъпват, но българската армия продължава преследването и разгрома им и настъпва към Букурещ. На 23 октомври 1916 година конната дивизия на ген. Иван Колев излиза от село Канара – северно от Кюстенджа, и поема към село Кара Мурад (днес Златия). В предната линия са 2-ри и 9-и конни полкове. От близките хълмове румънски и руски войски обстрелват ескадроните, но подкрепени от артилерийски огън,  те прогонват противника.  Генерал Колев нарежда отстъпващите чужди части да се атакуват и  двата конни полка тръгват напред с мощно „Ура!” и извадени саби. В започналата свирепа битка ескадронът на ротмистър Добрилов от Втори ломски конен полк помита румънците и атакува друга, отстъпваща към морето военна част. Това е руската 265 Оренбургска дружина. „Русите останаха няколко мига като вкаменени. Те виждаха каква страшна буря ги застига и потърсиха спасение. Някои хвърлиха оръжието и вдигнаха ръце,  други се разбягаха, а трети насочиха пушките и започнаха да стрелят. Конните групи като чукове се стовариха върху  тях и ги прегазиха. Саблени удари, стрелба, дрезгави викове. Русите загубиха кураж, захвърлиха оръжието и вдигнаха ръце!”, разказва офицерът Мавродинов в списание „Нашата конница” 15 години  след боя. Ломските кавалеристи пленяват около 300 руснаци, но една рота успява да се измъкне и от близка височина открива огън срещу атакуващите ги конници. Първият залп поваля ротмистър Добрилов и кавалеристите, смутени,  забавят  галопа си. Но макар и ранен, от земята офицерът командва „Напред!”. Окуражени, кавалеристите влитат сред руснаците и  започват сеч. „Всеки изправил се руснак мигновено е повалян на земята. Ранени и убити коне падат, притискайки живи хора. Червени струи текат по лицата на ранените, кървави локви блестят по земята!”, описва страшния бой Мавродинов. Подофицерът Ставри Младенов вижда група руснаци да крият дружинното си знаме, стига до тях и го сграбчва, но няколко куршума го събарят от коня. Българите обаче вече са забелязали флага на противника и се хвърлят в битка за него.  Знамето минава от ръка на ръка, но всеки хванал го руснак е повалян със саблен удар. Кандидат подофицерът Величко Митев  си пробива с бой път до флага, грабва го и  охраняван от подофицера Георги Христов го изнася от полесражението. Видели, че знамето им е пленено, руските войници се пръскат, а  мнозина се предават.

Битката на Втори ломски конен полк, в която се включват  и няколко конника от 9-и конен полк, започва в 7.30 часа на 23 октомври 1916 г.  и свършва в 9 часа. В нея са съсечени 400 души, пленени са 10 офицери и 1000 войници заедно със знамето на 265-а Оренбургска дружина. На мястото на сражението  ломският полк оставя  22 убити войници, ранени са двама офицери и 14 конници. Храбростта  на българските кавалеристи в боя край селата Кара Мурад и Чикракчи е пресъздадена в картина от художника на Първа конна дивизия Н. Кожухаров. Според историци от онова време някои  генерали се бояли,  че българските войници ще откажат да воюват при сблъсък с руснаците, приемани за освободители и братя от народа. Нито един войник и офицер обаче не сваля оръжието си при среща с руските части. Самият ген. Иван Колев – син на преселници от България в Бесарабия, обича голямата славянската страна и се възхищава и учи от казашката конница. Но изправен  пред руските войски заявява на войниците си: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм благодарен на Русия, че ни освободи. Но какво търсят казаците сега в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним като всеки враг, който пречи за обединението на България!”.

През 1930 г. кавалеристите от Втори конен полк със собствени средства издигат в казармата си в Лом паметник на падналите по фронтовете другари. След 1944 г., с идването на комунистите на власт обаче,  подвизите на българските войници в Добруджа са изпратени в забрава. Победите и жертвите на българската армия в боевете с руските войски са задраскани в историята, за да не се руши българо-съветската дружба и  „братските връзки” между комунистическите партии. На паметника на кавалеристите в Лом не се отдава почит близо половин век. 27 години след падането на комунизма в Добрич бе издигнат паметник на генерал Иван Колев. Но обелискът в Лом остава скрит сред храсти и бурени  в затворената и запустяла от години казарма.

 

 

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Репортажи