Нашият гост

Талантливата Лора Караджова продължава да е сред най-темпераментните и атрактивни родни изпълнителки, въпреки че през 2014-та година тя стана майка на малката Алиса. Певицата откри половинката си в лицето на атлетичния спортист Валентин Славов, но засега двамата не мислят за сватба. Лора отдавна вече не е в сянката на известния си баща – Йордан Караджов, а блести със собствена светлина. Тя стартира сценичните си изяви едва 17-годишна, като в началото има желание да се представя само с първото си име, но заради нашумялата група „Лора“, решава да използва и фамилията си. Красавицата е завършила „Английска лингвистика" в НБУ, но страстта й към музиката надделява. Първите й големи хитове стават дуетните й песни с GoodSlav - „Нека бъде лято“, „Кво си мислим“ и „Гушкай ме“ . Съвместните й проекти с „Ъпсурт“ –„Мрън-мрън”, „Стига Фира”, „Звездата“ и „Пунта“ също се радват на голяма популярност. През 2007-ма Лора издава и първата си самостоятелна песен „Моя собствена игра“, която е последвана и от други успешни солови проекти. Певицата има в творческата си биография интересни колаборации с Бобо, Кристо, 100 Kила, „Ball Face“ и Криско.

-Лора, тази година участва в юбилейните концерти на „Ъпсурт“ и „Сигнал“. Подготвяте ли нови общи проекти с тях, или работиш над твои самостоятелни песни?

-В момента работя върху два мои самостоятелни проекта –единият ще е готов след седмица. С режисьорът Валери Милев вече заснехме и клип на песента „С мен или да“, а неин композитор е Светльо Къслев. Следващата ми песен ще е готова наесен, но приготовленията вече текат. С „Ъпсурт“ засега нямаме планове за съвместна песен, въпреки че много бих искала. Докато репетирахме за концерта се зароди такава идея, но още няма нищо конкретно. С баща ми също си говорим от доста време за съвместна песен, но не можем да се съберем от многото ни пътувания и да я реализираме.

-Скоро бяха наградите на „БГ радио“. Съгласна ли си с избора на „Вдигам левел“ на Павел, Веци-Венц и Кристиан Костов за песен на годината?

-Не смятам, че точно това е песента на годината, звучи ми малко несериозно. Искам да купя самолет на мама! Според мен по-скоро е като за детската „Евровизия“. Нямам нищо против момчетата, но наистина малко несериозно ми звучи. Иначе много харесвам песента на Кристиан Костов за „Евровизия“, дори бих гласувала за нея за песен на годината. Той ме кефи, талантлив е и евала за представянето му на конкурса.

-Ти би ли участвала на „Евровизия“?

-Не, за мен това е един малко смешен конкурс, имайки предвид някои от последните победили, визирайки Кончита Вурст, „Лорди“ и други травеститски изяви. Не е много сериозно, но нямам против хората да се борят.

-Йорданка Христова получи наградата за „БГ-вдъхновител“. Ти на кого би връчила такава статуетка?

-На „Ъпсурт“ бих я връчила. У нас има много качествени изпълнители, които си вършат работата на световно ниво като музика, текст, аранжименти и видеа. Има много добри и много талантливи хора в България и не знам как държавата ни ще смогне на толкова талантливи хора, явно трябва вече да започнем и в световен мащаб да се развиваме.

-А какво мислиш за новата вълна в българската музика?

-Не съм много добре запозната, защото напоследък популярната ни музика просто не граничи с жанровете, които харесвам - тоест не харесвам чалга и естрада. Обичам соул, хип-хоп, арендби, джаз, фънк и рап.

-На теб или на баща ти - Йордан Караджов - му е по-трудно да оцелява в мътните води на музикалния ни бизнес?

-На никой не му е трудно, ако си върши работата добре и изпитва удоволствие от нея. Ние правим това, което харесваме и това, което ни е на сърце, не изневеряваме на стила си, за да печелим повече пари. Така успяваме да си докарваме приятни емоции и да сме щастливи – не продаваме душата си и затова не ни е трудно.

-А кой е най-големият абсурд в родния шоубизнес?

-Най-големият абсурд е, че талантливи хора не правят музиката, която им е на сърце, а някакви бълвочи, само за да станат по-популярни. Например чалга изпълнители правят хип-хоп и това е е ужасно смешно, а тези от хип-хопа пък правят чалга и става пълна манджа с грозде. Нямам против хората да експериментират в други стилове, но да го правят със сърцето и да звучи добре. Според мен един артист трябва да е елегантен, фин и издържан, да не е брутален и груб. Музиката трябва да служи за възпитание на децата, а не да ги прави агресивни и вулгарни.

-Какво те ядосва?

-Ежедневната простотия, агресията и неуважението ни един към друг. Последното нещо, което видях в новините, е как един мъж слезе и удари беззащитна жена на пътя. Това не е мъж, а животно - не стига, че тя е в неравностойно положение, а освен това е и жена. Това е недопустимо, жал ми е, че има такива неща, явно нямаме ценностна система, възпитанието на хората е под всякаква критика и наистина трябва да се замислим много. Това не е нормален свят, това са някакви животни, макар животните да са по-възпитани.

-Кой е най- нелепият текст, който си чувала?

-Ако си пуснеш някое фолк радио и ще се наслушаш на уникални текстове. На мен ми се е случвало, докато сменям станциите и търся някоя готина песен, да попадна на такова радио и за текстовете им наистина нямам думи...

-Ти би ли изпяла песен като „Яката дупара“ на Гери-Никол, ако знаеш, че ще стане хит?

-Не! Аз съм вече зряла жена, може би като бях на нейната възраст и аз пеех такива неща, но на тези години ми се правят по стойностни песни. Не обвинявам никой в нищо, всеки си има индивидуален стил.

-А случвало ли ти се е да се разплачеш, докато слушаш някой изпълнител?

-На много песни съм плакала, но има една на Ерик Клептън - „Тиърс ин хевън“, която винаги ме докосва. Беше ми чудно дори как е успял да събере сили да напише и изпее такава песен, след тежките неща, които е преживял.

-Имаш няколко татуировки. С днешна дата какво би си татуирала?

-Повече нищо не бих си татуирала, дори съжалявам за тези, които съм си правила преди. Ако трябваше сега да го решавам – нямаше да си ги направя. Безсмислено е това с татуировките, макар че има и много красиви, но вече ми е банално. Едно време си казваш: колко яко, а сега всеки втори си е татуирал почти едно и също и вече не ме кефи.

-Ти си привлекателна жена и сигурно често получаваш комплименти. Кой е най-странният от тях?

-Скоро едно момче ми каза – ти много си се разкрасила, преди беше по-невзрачна! Направо паднах, ако иска да ме впечатли с това, няма как да успее. (Смее се.)

-Какво мислиш за манията сред младите хора да са известни – независимо с какво?

-Ами, явно си мислят, че човек като е известен и доста врати му се отварят. Това е така донякъде, но в същото време губиш личната си свобода. В днешно време лесно можеш да станеш известен, особено чрез интернет, но те не знаят какво може да загубят. Рискуваш постоянно да те сочат и да те коментират. Надявам се, че мен ме сочат с добро чувство, защото не претендирам с известността си. Дори си мисля, че рядко ме познават, аз излизам супер неглиже и не парадирам с нищо. За мен известността е нещо съвсем естествено, защото съм се родила в такова семейство и отрано свикнах с нея.

-Не криеш, че като си била малка си износвала дрехите на своя брат. Това ли беше най-трудният период на семейството ви във финансово отношение?

-Може би наистина тогава е бил най-трудният ни период, но нашите са правили всичко възможно, за да не страдаме от това. Винаги е имало какво да ядем и какви дрехи да носим, просто израстнахме в такава среда, в която беше трудно на всички. Да, имаше и деца с нови маратонки и дрехи, но това не е било важно за нас. За нас най-важно е да сме добри хора, но все пак и ние не сме ходили голи, а винаги сме били чисти, спретнати и най-важното - възпитани.

-А чувала ли си някога родителите ти да се оплакват?

-Не, никога, дори да не сме живели заможно и да ни е било трудно, те винаги са намирали начин да свързват двата края и да се грижат за нас.

-Кой е най-любимият ти детски спомен?

-С баща ми едно време всяка вечер играехме на змей, като той беше змеят, а аз и брат ми бягахме от него. Целта му беше да ни измори, за да заспим по-лесно, а ние чакахме вечерта с нетърпение, за да играем на змей. Той ни гонеше, а като ни хванеше ни хвърляше във въздуха, пазя уникални спомени от това.

-Какъв дядо е Йордан Караджов?

Той е много любвеобилен, като види двете си внучки очите му светват. Те осмислят целия му живот и го карат да се чувства истински щастлив. Може би те са единственото нещо, което го кара да се чувства толкова щастлив и горд. Много е всеотдаен с тях.

-Забелязваш ли вече в Алиса склонност към музиката и сцената?

-Да, тя постоянно пее и взима предмети, с които да пее вместо микрофон, също така като ни види с баща ми по телевизията и веднага започва да ни имитира.

-Кои качества би искала дъщеря ви да вземе от вас с баща й и кои – не?

-От мен бих искала да вземе трудолюбието, скромността, добротата, женствеността, красотата и как здраво съм стъпила на земята, а от баща й – безстрашието, макар че за една майка сигурно не е най-доброто детето й да е прекалено смело. (Смее се.) Иначе аз прекалено обичам да се забавлявам и понякога забравям за сериозни неща и без да искам ги жертвам. Понякога излизам да се забавлявам с приятели, вместо да остана и да напиша текст за песен например. Но може и така да е по-добре, защото човек не трябва да се вглъбява прекалено в разни неща.

-А кой е най-лудият и забавен човек в твоята компания?

-Най-лудият и забавен е режисьорът на клиповете ми Валери Милев, но не искам да разкривам повече подробности, защото е конфиденциално и само в нашата компания си ги знаем.

-С Диляна Попова запознахте ли вече децата и правите ли планове на шега да се сродявате?

-Да, по принцип с Диляна се виждаме понякога на кафе. Още докато бяха новородени сме си правили такива шегички - като пораснат да станат гаджета – Борил е много готин. (Смее се.)

-Успяваш ли да погледнеш света през очите на малката Алиса и той като страната на чудесата ли изглежда през тях?

-Ами, предполагам, че изглежда така. Много ми е интересно да я гледам как открива света и вижда нови неща - погледът и самото й поведение като се срещне с нови неща е уникален кеф за мен, както сигурно и за всеки родител. Алиса ме шашка всеки ден с нови реплики, тя си има свой бебешки език, супер смешен и забавен и много се смеем с нея.

-Мислиш ли вече за второ дете и работите ли по въпроса? Момче, или момиче предпочиташ?

-Много искам да имам второ дете! Децата са чудото на живота, с тях виждаш перфектната му страна. Като видя новородено бебе и ми се приисква пак да съм майка, но в момента не работим по въпроса, защото чакаме Алиса да порасне малко. Може би ще ми е интересно да видя какво е имаш момче, но мисля, че е по-лесно с момиче.

-Баща ти Йордан Караджов е много вярващ и е разкривал, че е имал специално изживяване, когато му се е явил Бог. Ти в какво вярваш?

-Забелязала съм, че след труден период в животът съдбата ми се отблагодарява и получавам някакъв дар от нея. В момента съм в такъв по-труден период и съм в очакване на голяма изненада! Има такива етапи, но това е сладкото на живота. Като имаш трудни периоди, правиш това, в което си най-добър и ти доставя най-голямо удоволствие, а най-накрая идват положителните резултати. Като ти е тежко и винаги след време ти се случва нещо много готино.

-Сбъдват ли се молитвите ти?

- Мисля, че се сбъдват, въпреки че не съм имала някакви конкретни и големи мечти. Сигурна съм, че когато силно искаш нещо и то се сбъдва, само трябва искрено да го пожелаеш. Вярвам в силата на вселената и съдбата.

-Любимата ти мисъл, или цитат?

-Live life large - Взимай всичко от живота. Трябва да се забавляваш и това е, иначе за какво живееш.