Коронавирусът върлува и в спорта, като поваля на легло големи фигури от цял свят. Сред тях е 76-годишният Лоренсо Санс, президент на “Реал” (Мадрид) в периода 1995 - 2000 г. За пет години под негово ръководство най-успелият футболен клуб в света печели пет купи, включително два исторически триумфа в Шампионската лига.

Шокиращата новина за заболяването на Лоренсо Санс смрази милиони почитатели на “Реал” (Мадрид) и запалянковци по целия свят. Бившият президент на клуба е настанен в интензивно отделение и състоянието му се описва като “много сериозно”. Отвсякъде валят пожелания към него да успее да се пребори с вируса и това е знак, че хората не са го забравили.

Преди да оглави Кралския клуб, Санс неуспешно опитва да направи кариера като футболист. Сменя различни мадридски отбори от долните дивизии, но без да постигне нищо запомнящо се - дори не стига до професионалния футбол. След това се насочва към строителния бизнес и започва да трупа състояние. През 1985 г. влиза в ръководството на “Реал” (Мадрид) първоначално като административен директор. Впоследствие се издига до вицепрезидент на Рамон Мендоса. По това време мадридистите преживяват тежко успехите на дриймтима на “Барселона” на Стоичков, Ромарио и Куман с треньор Йохан Кройф. Паралелно “балетът” затъва и във финансовото блато на огромни дългове.

В този труден момент в “Реал” удря часът за смяна на караула на върха в управлението. Президентът Мендоса е принуден да се оттегли и на неговия пост се възкача Лоренсо Санс. Новият началник прави остър завой в клубната политика. Той се насочва към привличането на скъпоструващи звезди от чужбина, които да помогнат за спечелването на купи и да запълнят пропастта от липсата на предишни испански величия от калибъра на Мичел и Бутрагеньо.

В началото на мандата си Санс трябва да измъкне отбора от сериозна криза и след сезон, в който за първи път от две десетилетия клубът не се класира за евротурнирите. За негово щастие още в първата му година “Реал” става шампион. След това президентът ангажира за треньор корифея Фабио Капело и започва да гради силен отбор. В клуба пристигат и звездите Предраг Миятович от “Валенсия” и Давор Шукер от “Севиля”, които увеличават ударната мощ заедно с Кларенс Зеедорф и Раул. За вратарския пост е привлечен Бодо Илгнер, а дефанзивната линия, в която личат Фернандо Йеро и Фернандо Редондо, е укрепена с Роберто Карлос, Кристиан Панучи, Карлос Секретарио и Зе Роберто. Президентът урежда в първия отбор и своя син Фернандо Санс, който очевидно не е на нивото на останалите защитници и за три сезона в клуба изиграва само 35 мача. Другият му син Франсиско Санс също е футболист, но не показва никакви качества за “Реал” (Мадрид).

Между президента на клуба и треньора обаче възникват разногласия. Затова Капело си тръгва след само един сезон. Той печели титлата, но и негодуванието на феновете, които не искат да виждат любимеца си Раул като ляво крило. След това Санс слага на горещия стол германския специалист Юп Хайнкес и взима още един топнападател в лицето на Фернандо Мориентес. Големият удар на този “Реал” (Мадрид) идва през 1998 г., когато клубът печели за седми път в историята шампионския турнир на Европа след 1:0 във финала срещу “Ювентус” с гол на Миятович. Така след 32-годишна пауза най-ценният клубен трофей отново пристига в Мадрид.

До края на мандата си Санс вдига още веднъж купата от Шампионската лига след 3:0 над “Валенсия” в първия финал между два отбора от една държава. По това време треньор на отбора вече е Висенте дел Боске, а в състава навлизат бъдещите капитани Гути и Икер Касияс заедно с чуждите звезди Стив Макманамън и Никола Анелка. През 2000 г. за президент на клуба за втори път е избран Флорентино Перес. Той печели изборите срещу Санс няколко седмици след триумфа на отбора в Шампионската лига с щедри обещания като това да доведе Луиш Фиго от “Барселона” в Мадрид и да погаси дълговете на клуба.

По-късно Санс води неуспешни преговори да купи италианския “Парма”. Кандидатира се още веднъж за президент на “Реал”, но губи срещу Рамон Калдерон. През 2006 г. става собственик на “Малага”, но след три сезона продава тима на катарски инвеститор и се съсредоточава върху бизнеса със строителство и недвижими имоти.

Осъждан е за данъчни измами

Неведнъж Лоренсо Санс се изправя пред Темида и то най-често за финансови машинации. След като напуска “Реал” (Мадрид) дори влиза за кратко в затвора за банкова измама. Веднъж е осъден и за умишлено укриване на близо 6 милиона евро пред данъчните власти, но се разминава със солена глоба. Преди десетина години той попадна и в епицентъра на скандал за нелегално изнасяне от Испания на ценни произведения на изкуството. Освен двамата си синове Франсиско и Фернандо, които не успяват да се реализират като професионални футболисти, Лоренсо Санс има и дъщеря Малула. Тя е женена за защитника Мичел Салгадо, чиято кариера в “Реал” (Мадрид) стартира именно по времето, когато бъдещият му тъст управлява клуба.

За него

Той ми е като баща

Аз се гордея, че съм голям приятел на семейство Санс. Никога няма да забравя, че Лоренсо Санс ме привлече в “Реал” (Мадрид) и повярва в мен. Той ми е като баща. Много обичам и него, и синовете му и изобщо - цялата фамилия. Когато вкарах победния гол срещу “Ювентус” във финала на Шампионската лига, го посветих на него. Неслучайно - толкова дълго “Реал” очакваше седмата купа в турнира и бях щастлив, че я спечелихме точно ние.

Предраг Миятович, бивш футболист на “Реал”

Искаше от мен да пускам сина му да играе

Уважавам Лоренсо Санс, но не крия, че имах сериозни разминавания с него. Между нас възникнаха проблеми, защото той настояваше да предприемам действия, които са в разрез с моите виждания като треньор. Под негово давление бяха привлечени футболисти без да имат качествата да играят в “Реал”. Спомням си един от тях - Карлос Секретарио. Той с екипа на “Реал” - това е подигравка. Същото важи и за Фернандо Санс - сина на президента. Искаше от мен да го пускам да играе и се обиди, когато му казах, че не става за този клуб.

Фабио Капело, бивш треньор на “Реал”

Искаше най-доброто за „Реал“

Лоренсо Санс е човекът, който ме назначи за треньор на “Реал”. Затова ще му бъда винаги признателен. Той искаше най-доброто за клуба и мога да кажа, че при неговото управление имаше добри успехи. Разбира се, публиката на “Реал” е най-взискателната на света и иска всичко. Едно от най-сериозните постижения при Санс бяха двете спечели купи от Шампионската лига. Десетки години чакахме тези трофеи. После сякаш за “Реал” стана по-лесно да ги печели.

Висенте дел Боске, бивш треньор на “Реал”