Столичната община вече работи с прогнози за състоянието на въздуха в София 48 часа напред. Миналата седмица бяха представени предложенията за мерки за по-чист въздух. Сред тях е двойното увеличение на цената за паркиране в синята зона в дни с повишено запрашаване. Обмисля се и по-евтин градски транспорт в определени дни, като може да се стигне дори до безплатен такъв. „Труд“ потърси за коментар по темата за въздуха в София председателят на Комисията по опазване на околната среда в Столичния общински съвет Лорита Радева.

- Г-жо Радева, подобрява ли се качеството на въздуха в София както увери министър Нено Димов? Само фините прахови частици ли остават като основен замърсител?

- Ние направихме анализи на състоянието на въздуха на София за периода от 2011г. до 2016 г. при подготовката и приемането на актуализираната програма на Столична община за управление на качеството на атмосферния въздух до 2020 г. Те показват трайна тенденция на намаляване на нивата на замърсяване на въздуха в София. Тези заключения бяха потвърдени от министър Димов. Важното, което показват резултатите от анализите за състоянието на въздуха в столицата през периода 2011 – 2016 г. е, че с изключение на замърсяването с фини прахови частици за всички други замърсители /азотни, серни оксиди и др./ трайно не се отчита превишаване на пределно допустимите им концентрации на територията на София. Дори при замърсяването с фини прахови частици се отчита понижаване както на нивата на замърсяване, така и на броя на дните на такива превишения. Основна цел на програмата ни за качеството на въздуха до 2020 г. е намаляване на нивата на замърсяване с фини прахови частици.

- Кои са основните източници на замърсяване на въздуха?

- Това са транспортът и битовото горене. В програмата на Столична община за управление на качеството на атмосферния въздух мерките за преодоляване на замърсяването от битовото горене, от транспорта и от други източници са разгледани за всяка от годините до 2020 г. В Комисията по опазване на околната среда, земеделие и гори съгласно решението на общинския съвет се представят междинни отчети за нейното изпълнение. Вече имахме обсъждане на резултатите от работата по изпълнение на Програмата за периода от нейното приемане през май 2017 г. до края на септември, представени ни от зам.-кмета по екология Йоана Христова. Анализът показва изпълнение на тази част от програмата в срок. Миналата седмица представихме и системата за ранно предупреждение за очаквани прогнозни данни за нивата на фини прахови частици във въздуха за следващите 48 часа. Готов е проект на механизъм за действие на база на данните от системата, който също беше представен миналата седмица и предстои неговото обсъждане в Общинския съвет.

- Какви мерки за подобряване качеството на въздуха вече са предприети от общината и какви действия предстои да бъдат взети в бъдеще?

- Всъщност, почти всяка от дейностите на общината и това не се отнася само до София, има отношение към качеството на въздуха. И подмяната на парка на градския транспорт, и изграждането на нови транспортни артерии с подобрена пропускливост, и оптимизирането на трафика, и подмяната на горивните системи в сградите – общинска собственост и отговорност, и тяхното енергийно обновяване, и преминаването към енергоспестяващо осветление и развитието и разширяването на зелената система на града и много други. Тези дейности Столична община изпълнява през последните 8-10 години. Важно е строителството на метрото. Ежедневно 350 хил. придвижвания с метро сега и прогнозно 500 хил. с изграждането на третия лъч, е сериозен принос за намаляване на замърсяването на въздуха, защото това са хора, слезли от личните автомобили. На следващо място са останалите форми на електрически транспорт - вече над 90 % подменените тролеи, новите трамваи, реконструирана трамвайна мрежа и пилотното ползване на електроавтобуси. Върви и подмяната на автобусния парк. Амбицията ни е за придобиване на автобуси с екостандарт Евро 5 и Евро 6 и постигане към 2020 г. на средна възраст на автобусния парк на градския транспорт под 10 години. Ремонтират се основни артерии и се изгражда веломрежа. Разширяваме пешеходните зони. Предвиждат се и успокоени зони – дискусионни, но като съдим по опита на редица европейски градове, това е добра практика с положителен ефект не само за въздуха на града.

- Какви мерки, свързани със замърсяването от строителство, предприемате?

- В представения през миналата седмица от заместник кмета Йоана Христова механизъм за действие при ранна прогноза за замърсяване, добавяме и мерки за завишаване на таксата за навлизане в зона „Център“ и Зона 1 на товарни автомобили и строителни машини. Въвеждаме такса за работа на строителни машини (багери, булдозери, валяци и др.) в Зона „Център“ и Зона 1. Предвиждаме и изграждане на второ депо за земни маси в западната част на София.

- Горенето на гуми и отпадъци също влошава качеството на въздуха. Какво прави общината в тази насока?

- От една страна е контролът, който Столичен инспекторат и районните администрации осъществяват върху пунктовете за смяна на гуми и недопускане изнасянето им извън пунктовете. Този контрол има своите положителни резултати. Най-актуалната информация, с която разполагам – от 25 проверени пункта на територията на три района – Красна поляна, Овча купел и Илинден, в седмицата от 27 ноември до 4 декември, не са установени нарушения и изнасяне и складиране на гуми извън пунктовете. Паралелно се правят със съдействие на органите на обществения ред проверки за горене на облицовки на кабели и др. По искане на Столична община предстои с мобилна станция на Изпълнителната агенция по околна среда да бъдат направени измервания на показанията на въздуха и на места, където няма стационарни станции на агенцията.

- Как върви работата по изграждане на нови зелени площи и засаждане на нови дървета?

- Само през есенната залесителна кампания на настоящата година бе заложено засаждането на над 1350 нови дървета в паркове, градини, зелени площи, улично озеленяване. Иска ми се да спомена и ролята на Постоянната комисия по опазване на околната среда на СОС по опазване буквално на всяко дърво в представяните ни проекти за нови инвестиционни инициативи. Програма „Зелена София“ пък обединява усилията на община и граждани за подобряване състоянието и обогатяване на зелените площи пред домовете на хората. И понеже сме във време на годината, когато се правят равносметки, ми се иска да спомена, че от 2011 г. досега по тази програма са обновени над 600 междублокови пространства в нашия град.

- Как работи системата за ранно предупреждение при замърсявания? Как се прави анализът и дали той е достатъчен, за да е точна прогнозата и да се вземат адекватни мерки?

- Системата за прогнозиране и ранно предупреждение е разработена от БАН по възлагане от Столична община. Системата ползва съвременни числени метеорологични модели и се изпълнява чрез суперкомпютърът „Авитохол“ - една от стоте най-мощни изчислителни системи в света. Чрез прогнозата за предстоящи нива на замърсяване на въздуха през следващите 48 часа можем да предприемем изпреварващи мерки за въздействие и намаляване на прогнозираните нива на замърсяване. Такъв тип система стартира за пръв път в Столичната община и ще изисква разумен период от време, за да синхронизира действията на общината и на гражданите. Предстои разглеждането и обсъждането в комисиите и на заседание на Столичен общински съвет на проект на Механизъм с мерки за обособяване на зони с ниски емисии на вредни вещества чрез ограничаване на движението на МПС в София. Той важи за случаи на прогноза за висока степен на замърсяване на въздуха. Този механизъм включва различни действия в зависимост от нивата на прогнозираното замърсяване.

- Какви законодателни промени трябва да се инициират, за да се изпълнят предвидените мерки на общината срещу замърсяването на въздуха?

- За замърсяването от битовото горене Столична община направи две предложения промяна в националното ни законодателство. Първото от тях е свързано с въвеждане на стандарти за качествата на горивата, ползвани за битово отопление. Целта на такива стандарти е да се пресече възможността за предлагане и търговия с горива с високоемисионни характеристики – нискокалорични въглища, такива с високо пепелно съдържание и съдържание на сяра, дърва за отопление с висока влажност. Второто ни предложение е за промяна по отношение на горивата, които се предоставят за енергийно подпомагане на социално слаби хора. Поставяме акцента върху предоставяне като енергийни помощи на нискоемисионни горива за битово отопление. С цел оценка на „приноса“ на автомобилите към замърсяване на въздуха е инициативата за законодателна промяна за въвеждане на така наречените „екостикери“. Те ще бъдат поставяни на автомобила при годишните технически прегледи и ще отразяват съответствието на колата с евростандартите Евро 1 - Евро 6. Наличието на такива стикери би дало възможност в дни с прогноза за неколкократно превишение на пределно допустимата концентрация, да се ограничи навлизането на автомобили с нисък клас на евростандарта в определени зони на града.

- В представения миналата седмица механизъм за действие при ранна прогноза за замърсяване се предвиждат мерки като билет от лев за ден (“Зелен билет“) за целия градски транспорт в дни с мръсен въздух. При по-сериозно запрашаване дори може да се стигне до безплатен градски транспорт. Какви ще са разходите за общината при въвеждането на всяка от тези мерки за един ден?

- Механизмът е комплекс от действия с надграждане. Посочените мерки са елемент на механизма едва след всички предхождащи ги. Първоначално общината предприема действия като призив към гражданите да не използват личните си автомобили, а обществен транспорт. Каним и хората, използващи твърдо гориво за битово отопление, ако имат възможност, да използват друг източник на отопление. Следваща мярка е безплатно паркиране, до изчерпване на местата в буферните паркинги при използване на градски транспорт. Следва двойно увеличаване на таксата за паркиране в „синя“ зона. Ако всички тези действия не дадат положителен резултат, въвеждаме този т.нар. „Зелен билет“. Целта е да мотивираме гражданите да използват градски транспорт и да го предпочетат пред личния автомобил. Въвеждането на „Зелен билет“, както и завишаването на таксата за паркиране в „синя“ зона, ще се нуждаят от промяна в нормативната база на Столична община. На етапа на работната група въвеждането на „Зеления билет“ не бе определено като финансово неизпълнимо.

- Общината дарява 30 печки на пелети на социално слаби семейства. Кога ще е ясно дали мярката е ефективна, и дали ще й се намери по-широко приложение? Имате ли информация колко такива печки ще са нужни, за да се въведе тя за цяла София?

- Проектът ще се изпълнява в продължение на три години, а подборът на домакинствата ще се направи на конкурсен принцип по одобрена от СОС методика с отчитане на социалния статус, брой членове в домакинството и брой деца от тях, наличие на хора с увреждания в домакинството и др. Проектът е пилотен и е на стойност 90 хил. лв., като в тази сума са включени и разходите за предоставяне на пелетите за първия отоплителен сезон от изпълнението на проекта. Целта е да анализираме практическите възможности за изпълнение на сроден по-мащабен проект за подмяна на индивидуални домакински горивни устройства на твърдо гориво на територията на цялата община, финансиран по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“

- Как софиянци да се информират какво е качеството на въздуха, който дишат?

- На страницата на общината се предоставят и данни от Националната автоматизирана система за контрол на качеството на атмосферния въздух. Тази информация е много подробна. Проследяват се нивата на отделните видове замърсители /азотни, серни, въглеродни оксиди, бензен, озон/ и пределно допустимите им концентрации, както и показатели като атмосферно налягане, относителна влажност, температура, слънчева радиация и др. Тези данни постъпват в реално време в Националната база данни и са предварителни. По отношение на фините прахови частици, пределно допустимата концентрация е 50 µg/m3 и тя се отнася за средноденонощната им концентрация за 24 часа.

Нашият гост

Лорита Радева е завършила Белоруския политехнически институт в гр. Минск със специалност инженер-механик. Магистър е по икономика от УНСС, както и магистър еколог от ХТМУ– София, специалност “Опазване на околната среда и устойчиво развитие”. Председател е на постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори в Столичния общински съвет.