Всичко, което напомня за загуби, раздели, насилие и безпомощност, може да предизвика психологичен проблем

- Д-р Йорданова, бихте ли ни обяснили, какво се случва с психиката на хората, които търсят убежище, и какви са основните психологични проблеми, с които се сблъскват?

- Въпреки че е трудно да опиша състоянието на търсещите закрила с няколко изречения, ще се опитам да очертая основното.

Трябва да разберем, че няма универсален отговор за ситуацията на търсещите закрила, затова всеки случай трябва да бъде разглеждан индивидуално. Това е така, защото всеки пациент притежава различен капацитет за справяне с психологическата травма в зависимост от предишния си опит с насилие и загуби, времето, през което е бил изложен на тях, капацитета на средата да предложи подкрепа и т.н. В този ред на мисли това, което се случва с психиката на търсещите закрила, може най-добре да бъде описано с термина après coup*, който означава травматичния ефект на отминали събития, провокиран от обстоятелства в настоящето и винаги във връзка с индивидуалната история на конкретния пациент. Когато един търсещ закрила се сблъска с бавни процедури с неясен резултат, покъртителни условия на живот, липса на ориентация в страната домакин, злоупотреби и насилие по време на пътуването и след пристигането в бежанския лагер, травматичното минало може да се завърне под формата на симптом.

Всичко в заобикалящата среда, което напомня на търсещите убежище за отминали загуби, раздели, насилие и безпомощност, може да предизвика психологичен проблем - психосоматични оплаквания, тревога, тъга, трудности при справянето с родителските задължения, мисли за самоубийство и пр. Това са най-честите оплаквания, с които работи нашият екип.

- Какви са дълготрайните последици за мигрантите от неизлекуваните психологични травми? И как влошеното психологично здраве влияе върху способността за интегриране в ново общество и защо грижата трябва да е в основата на интеграционните усилия?

- Резултатът от неразрешените психологични конфликти е тяхното усложняване. Един от термините, които използваме, за да назовем трудностите в преодоляването на травматичния опит, е усложнената реакция на траур. Това само по себе си е достатъчно убедително, за да илюстрира факта, че неразрешените психологични проблеми се натрупват, блокират всекидневното функциониране на пациента и правят живота му труден. На практика това означава, че психологическите проблеми, които не се адресират навреме, могат да повлияят драматично качеството на живот, да причинят тежки психиатрични заболявания (депресия, психоза, остри състояния на стрес) и да попречат на хората да се приспособят към приемната общност. Последното е особено важно, за да стане ясно колко необходимо е психологическото консултиране като част от процеса на интеграция.

Ако човек не е достатъчно здрав, за да осмисли миналото и да приеме реалността такава, каквато е, да възвърне контрола над бъдещето си и да започне отново да се наслаждава на живота, е много възможно да бъде изтласкан в социалната периферия, да развие чувство за безполезност, отчаяние и омраза, да започне да възприема заобикалящата го среда като враждебна и да отговори по също толкова враждебен начин.

- Докладът отбелязва шест основни външни стресогенни фактора, които са крайно увреждащи за психиката - разрушаването на семейната цялост, несигурността за бъдещето, липсата на физическа сигурност, изолацията и дискриминацията, условията на живот в лагерите, липсата на юридическа информация и помощ. Бихте ли обяснили как тези фактори са увреждащи?

- Ще отговоря на този въпрос със следния пример - 40-годишна жена от Сирия, която живее в изоставен хотел в центъра на Атина, дойде в клиниката ни на площад „Виктория“, за да потърси психологична помощ. Жената е в Гърция от 7 месеца заедно с дъщеря си в тийнейджърска възраст и 5-годишния си син, след като семейството се е разделило в Турция и мъжът й е заминал за Швеция. Изкоренена от познатата среда на дома си, тази жена е принудена да се справя с проблеми, с които никога досега не се е сблъсквала - юридически въпроси, свързани с процедурата й за убежище, образованието и възпитанието на децата й без подкрепата на близки и роднини, езиковата бариера, всекидневните трудности, свързани с обитаването на общежитие без лично пространство и гарантирана безопасност. Това, което тя преживява, е огромна тревога и объркване, произтичащи от продължителността на престоя на семейството в Гърция, усещането за липса на контрол върху децата й, които растат без баща, както и вината от това, че не е достатъчно добър родител.

- Как начинът на живот на търсещите убежище оформя детската психика и какви дълготрайни травми причинява?

- Децата са особено уязвими по време на конфликт поради три основни причини.

Първо, тъй като децата нямат когнитивната и емоционалната зрялост да осмислят екстремните форми на насилие, а много от тях идват от зони на война, опитът им може да остане непреработен много дълго време, ако до тях няма възрастен, който да им помогне да интегрират и разберат ужаса, на който са станали свидетели.

Второ, децата са много възприемчиви към всичко, което засяга родителите им, и изграждат своето поведение в съответствие с това на родителите си. Те реагират и на най-малкия проблем, който се появява в семейството. В семейства, където травматичното минало на родителите ги е направило раздразнителни, затворени или агресивни, децата развиват обучителни трудности, разболяват се често или започват да нарушават закона, за да могат да привлекат внимание, да задържат семейството заедно или да отреагират тревожността си по някакъв начин.

Последната причина децата да са толкова уязвими е тяхната възраст. Всички ние изграждаме личността си и оформяме своята идентичност от много ранна възраст. Времето, прекарано в бежански лагери без структурирани занимания, адекватна подкрепа и сигурност за бъдещето, може да доведе до трудности във формирането на идентичността, рисково поведение и липса на цели и граници.

- Макар ограничена, каква помощ е налична от страна на „Лекари без граници“ за търсещите убежище?

- „Лекари без граници“ предлага индивидуална и групова психотерапия. Работим в условия на конфиденциалност и със специално обучени преводачи. Преди всичко терапевтичната сесия е среща на пациент и психолог, която цели да създаде смисъл от преживяното от пациента на базата на взаимно доверие. Това означава, че за около един час в режим на регулярност в пространство, специално създадено за тази цел, и при предварително уговорена продължителност на терапията пациент и терапевт се срещат с цел пациентът да осъзнае и да разбере своето състояние, както и отговорността, която носи за собствения си живот. Терапевтичната рамка, групова или индивидуална, както и фокусът на работа - изследващ миналото или насочен към настоящия момент - трябва да бъдат съобразени с потребностите и капацитета на всеки пациент. Заедно с това трябва винаги да отчитаме факта, че търсещите закрила пребивават временно в лагерите и не бива да планираме задълбочени интервенции, ако нямаме достатъчно време да ги довършим.

Нашият гост:

Доктор Калина Йорданова, мениджър на програмата за психично здраве на „Лекари без граници“ в Атина, е психоаналитичен психотерапевт и изследовател, доктор по психоанализа и антропология от University College London, Великобритания. От 2008 г. тя работи за Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание, в София, а през 2016 г. се присъединява към „Лекари без граници“ (MSF). Тя е автор на семинари и публикации, свързани със социалистическите трудови лагери в България и предаването на травмата от войната през поколенията.