Фермерка Светлана Николова гледа сама 30 кози и продава през фейсбук био стоките си, изработени по собствени рецепти

Козите и конете на Светлана

Светлана Николова с козите си

Козе сирене с червени чушки, маслини и лук

Дъщеря й е победителката в Гласът на България 2014

Да обърнеш живота си на 180 градуса, но да се чувстваш пълноценна в свое стопанство, грижейки се за 30 кози, сама сред природата. Във фермата „Лудата козарка” на Светлана Николова се произвежда чисто био сирене, обогатено с различни натурални съставки по собствени рецепти.

Докато работи миналото лято в чужбина, предприемчивата фермерка решава, като се прибере, да експериментира и да добавя зеленчуци към сиренето си. Първите опити са в специално изработени за целта и пригодени от нея форми. „Като го видят, хората няма как да го опитат, но те харесват с очите първо”, обяснява Светлана защо е важно как изглежда сиренето й.

След това преценява, че нищо не й пречи да го овкуси с продукти, които обикновено човек обича да хапва със сирене. През пролетта слага левурда (див чесън), после експериментира с маслини, каба (воден) лук, червени чушки и копър с чесън. Прави и „халуми” – пареното сирене, идващо от Кипър, с листа от мента или джоджен. Изненадана е и не може да повярва на успеха, който имат идеите й. Този месец има желаещи и доста чакащи прятели за над 150-200 кг сирене, разказва тя.

Светлана е на 46 години, има две деца, по професия е операционна медицинска сестра. Дъщеря й е победителката в Гласът на България 2014 Кристина Иванова, днес е студентка в Музикалната академия и живее в София, а през лятото помага на майка си в селото.

Фермерката е пробвала да живее на различни места. Известно време е работила като майстор-декоратор в Дубай, правейки бутикови торти. Връщайки се в България, избира да се засели в малкото село Марчино с 50 жители, намиращо се на 20 км от Попово.

Живее съвсем обикновено, защото така се чувства щастлива. Истински боец, Светлана е преборила рак на гърдата, а днес споделя, че след това изпитание е започнала да си дава сметка за истински важните неща в живота.

Разказва, че след химиотерапиите наддава 30 кг, които поддържа дълги години, но след като започва да консумира храна от личното производство, сваля над 13 кг. Набавя си почти всичко от фермата - с градинарство и от новите й приятели, козите. Купува единствено неща, които не може да произведе сама.

През 2012 г. започва с 2 ярета, взима си ги, за да има мляко вкъщи, защото е по-полезно, разказва тя. Идеята й е да си направи стопанство, което може да се самоиздържа и да плаща сметките. Едва тази година с креативните си идеи за сиренето това сработва. Преди това всяко лято е в чужбина, за да си изкара прехраната на животните за зимата.

Споделя, че се нарича „Лудата козарка”, тъй като познати са й казвали, че трябва да е луда, за да тича след козите. Тази година прави и страница във фейсбук, където показва млечните си изделия.

Във фермата си има 30 кози и един мъжки (българска бяла млечна порода, купен със сертификат, а козите от този вид дават между пет и седем литра мляко). „Хубавото е че в поколението, дори и майката да не е чистокръвна, те пренасят млечността от бащата”, разказва Светлана и планира направи селекция на стадото през следващите години.

В стопанството си отглежда кози, кокошки, патици, пуйки, коне, кучета и котки, които живеят задружно. Наскоро дори е имала сръндак, лисица и сова. Благодарение на нейните грижи сръндакът и лисицата, които са отгледани от бебета, са оцелели без майка, а днес са свободни сред природата.

Светлана разказва, че миналата зима е била изключително тежка за нея: „Животът не е лек на село, а на мен никой не ми помага”. В средата на зимата през януари спестените й пари привършват, както и храната за животните и дървата. Решава с последните пари да вземе храна за тях. До пролетта спи на -12 градуса. „И на мен не ми се вярва, че съм оцеляла тази година. Топлеха ме двете грейки. Човек не знае на какво е способен, за да оцелее, а аз пробвах себе си”, разказва жената.

Ежедневието й минава с козите – сутрин ги дои, след което кваси млякото, подсирва го и прави сирене, което прибира. Води козите на паша два пъти сутрин и след това вечер, когато се повтаря процедурата с доенето и правенето на сирене, ляга си в 2 през нощта.

Сама си прави сиренето, не дава това на друг, защото няма доверие как ще се направи. „Много хора се оплакват, че домашното сирене им мирише. Това се случва, не защото самото сирене мирише, а заради начина на доене и обработка на млякото”, обяснява фермерката.

Козите й израстват още от малки с нея и реагират на всеки сигнал на Светлана. „Аз не съм падар, аз съм водач на стадото, те вървят след мен. При козите има дори йерархия – имат си водач, която е най-едрата коза, има подгласничка, всяка една си знае мястото. Яретата в началото не знаят нищо в стремежа си да бъдат най-отпред, а на водачката й трябват максимум 2 часа, за да ги научи кой къде да върви. И ако някой ми каже глупава коза, значи не е виждал коза”, казва Светлана. Споделя, че не се страхува в гората, често сръндаци пасат с козите й без да се страхуват от нея.

За догодина има планове да си купи доилен агрегат, защото се изморява и й се схващат ръцете от двуразовото доене. Ще експериментира и с ново комбинация, като направи синьо козе сирене.

Инцидент

Пожарникари спасили коза от кладенец

На 26 август една от козите й претърпява инцидент. Светлана разбира след вечерната паша, че една липсва. В 01:30 ч. я намира с помощта на питбулката си в пресъхнал кладенец, обрасъл с бъз. На сутринта животното е извадено от пожарникари невредимо от дълбокия 8-метров бунар, за което е признателна на отзовалите се дежурни. Животните си тя смята по-скоро домашни любимци, а не селскостопански добитък и не би оставила никое да се мъчи.