Луис ван Гаал пред Би Би Си: Няма разлика между Моуриньо и Солскяр

Manchester United's Dutch manager Louis Van Gaal leaves after the English Premier League football match between Manchester United and Queens Park Rangers at Old Trafford in Manchester, north west England on September 14, 2014. Manchester United won the game 4-0. AFP PHOTO/PAUL ELLIS RESTRICTED TO EDITORIAL USE. No use with unauthorized audio, video, data, fixture lists, club/league logos or “live” services. Online in-match use limited to 45 images, no video emulation. No use in betting, games or single club/league/player publications.

Преди две седмици Луис ван Гаал се отказа от треньорската си кариер. Носителят на Шампионската лига с „Аякс“ от 1995 година за последно работи в „Манчестър Юнайтед“. След уволнението си Ван Гаал така и не започна работа. Дори обвини „Юнайтед“, че му е попречил да поеме националния отбор на Белгия. В кариерата си има титли на Холандия с „Аякс“ и „Алкмаар“, Испания с „Барселона“ и Германия с „Байерн“.

При всяка публична изява Ван Гаал не пропуска възможността да захапе последния си отбор, който очевидно му е и най-омразен. Английският тв гигант Би Би Си подаде „висока топка“ на Генерала на лалетата да стреля отново по „Олд Трафорд“.

Треньорският въпрос

Треньорът след мен (б.а. - Жозе Моуриньо) смени тактиката и наказа „Манчестър Юнайтед“ да „паркира автобуса“ пред вратата си. Да играе само на контраатаки. Сега има нов треньор, който използва съвсем същите методи. Голямата разлика между Моуриньо и Солскяр е, че единият печели мачовете. Не съм в кухнята, но е очевидно, че атмосферата трябва да се подобри. Вярно е, че Солскяр смени позицията на Пол Погба и го постави на място, където е много по-полезен. Но днешният стил на „Манчестър Юнайтед“ няма нищо общо с този от времето на Алекс Фъргюсън. Отборът играе дефанзивно и на контраатаки. Ако ви харесва, харесвайте си го. Ако смятате, че е по-вдъхновяващ от моя офанзивен стил, окей. Но това не е моят футбол. Солскяр загуби два пъти и трябва да го приеме. За „Манчестър Юнайтед“ е също толкова важно да се класира за Шампионската лига, колкото и по мое време. Но отборът може да спечели Шампионската лига, защото е прекалено дефанзивен. Много е трудно да бъде победен. Дали ви харесва или не, този дефанзивен стил е наследство от Моуриньо.

Юношите

Веднъж четох, че Моуриньо казал, че съм пускал юноши в отбора само от необходимост. Това не е вярно. Не е от необходимост. Когато дойдох, „Манчестър Юнайтед“ имаше повече от 30 футболисти. Намалих ги до 23-а. Така имах възможност да взимам играчи от академията. Правил съм го във всеки мой клуб. Затова и много младежи са направили дебюта си при мен. Мнозина са треньорите като Моуриньо, които никога не дават шанс на малките. Да – той ще каже пет минути. Солскяр ще им даде десет. Това не е шанс. Шансът е цял мач. Твърде много опит не е добър. Минаваш на автопилот. Винаги треньорът се нуждае от нещо ново и не трябва да забравя колко вдъхновяващи могат да са младите. Ако не искаш да им се доверяваш, не можеш да си наставник на клуб, който ги възпитава.

Анхел ди Мария

Аз взех Ди Мария в „Манчестър Юнайтед“ и го пусках на всеки пост в атаката. Лесно можете да го проверите. Той не ми се отплати на нито една от позициите. Не можеше да се справя с напрежението на Висшата лига. Проблемът беше у него. Сега твърди, че той имал проблеми с треньора. Точно обратното беше.

Битката за Шампионската лига

Хората си мислят, че „Барселона“ е най-добрият отбор в света, но не е така. „Манчестър Сити“ и „Ливърпул“ са по-силни от каталунците. А мисля, че „Ливърпул“ е по-добър от „Сити“. Моята философия ми казва, че най-силният трябва да е победителят. Но аз стискам палци за „Сити“, защото те играят най-красивия футбол.

Отказването от футбола

Имам собствена философия. Няма да я променя. Благодарение на нея съм печелил трофеи в четири различни държави. Доказано е, че моят стил е печеливш. Но наследството, което оставам на футбола е по-голямо от резултатите ми. Винаги съм обичал да имам отношения не само с играчите, но и с всички в клуба. Не е това моят имидж, но всъщност се отнасям много човешки с всички. В „Манчестър Юнайтед“ около мен бяха 40 души. Освен тях бяха медицинският щаб, феновете. На всички сърцата туптяха за отбора. Когато отидох да коментирам мача с „Ливърпул“, привържениците започнаха да скандират името ми. Горд съм, че хората още ме харесват. Това е най-важното нещо в живота.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол Свят