За бразилците той ще остане в историята като най-популярния президент някога и просто като „Лула” (ударението напред). Синът на неграмотни земеделци, научил се да чете едва на 10, а на 12-годишна възраст (вече втори клас) напуснал училище и започнал първата си работа като лъскач на обувки, за да помага на семейството си.

Израсъл през редиците на профсъюзното движение на металурзите в Бразилия до лидерския пост и стоял лице в лице с военната диктатура. Радетел за равноправие, достигнал до президентското място след три неуспешни опита и за осем години начело на страната измъкнал милиони нейни граждани от дълбока бедност.

За света, Луис Инасио Лула да Силва е онзи харизматичен брадат и усмихнат южноамерикански президент, който през 2010 г. списание „Тайм” включи в списъка си на най-влиятелните хора на планетата. Посредничил за нормализирането на отношенията на Запада с Иран, и гласове в призивите за превенция и овладяване на последствията от глобалното затопляне.

За нас в България Луис Инасио Лула да Силва е може би (ако въобще) по-познат като бившия началник и предшествник на „нашата президентка” на Бразилия Дилма Русеф. За която се постарахме скоропостижно да забравим с импийчмънта й преди година и половина. Но пък премиерът Бойко Борисов вероятно ще си остане завинаги със спомена от епохалната държавна разходка до Рио за встъпването й в длъжност в началото на 2011 г. И разказваната от запознати лица история за почти фаталната пура, запалена от него и тогавашния външен министър Николай Младенов, след рязко изкачване на висока надморска височина. Устойчиви се оказали и двамата, де, както знаем. За добро или за лошо.

Но да не се разсейваме с хипотези и хипотенузи. Името на Луис Инасио Лула да Силва, отново последните дни е в потока на международните новини с информацията, че и на последна инстанция бе признат за виновен от независимата (и укрепена и с негови усилия) правосъдна система на страната по обвинения в корупция и пране на пари. С което влезе в историята не само като най-популярният бразилски политик някога, но като първият бивш президент на Бразилия, който влиза в затвора, от възстановяването на демокрацията през 1980-те насам. Самият Лула отхвърля съдебното преследване, като опит на противниците му „да спрат визията му за бъдещето на Бразилия” под контрола на неговата Партия на работниците. Верните му привърженици го държаха с телата си, а в последните часове от продължилата два дни сага и против волята му, в сградата на профсъюза на металурзите в Сан Бернардо до Кампо, за да не се предава на полицията. Което Лула в крайна сметка направи и започна да излежава своята 12-годишна присъда, докато паралелно бе обявен и за основния кандидат на Партията на работниците на предстоящите през октомври избори за президент. От които той със сигурност ще бъде дискфалифициран през август от Централната избирателна комисия на страната, заради приетия по негово време закон, който забранява на осъдени лица да се кандидатират за избираеми постове. Но пък дотогава Лула ще може да води кампанията на партията си от затвора. Следите ли схемата? Да, в Бразилия политиката се играе и в условия на върховенство на закона.

А за самия Луис Инасио Лула да Силва какво да добавим?! На първо място, това не е рожденото му име. Бившият президент е роден на 27 октомври 1945 г. в селцето Каетес (макар и в акта му за раждане да е записано 6 октомври – както казахме, Бразилия), в североизточните части на страната, като седмото от осемте деца на Аристидис Инасио да Силва. Съгласно традициите на португалоезичните култури, по рождение младият Луис получава като второ име едно от двете на майка си, в случая Ферейра, и едно от двете на баща си. Тоест, той е роден като Луис Инасио Ферейера да Силва, което променя законно през 1982 г., заменяйки майчиното си име с „Лула”. Което е галено от Луис, също така може да означава „калмар”, но преди всичко цели да го диференцира като публична личност от всички други „да Силва” сред 208-милионното население на Бразилия. Популярна фамилия е някак си. В годината, в която променя името си, Лула вече е утвърден профсъюзен лидер на металурзите, организатор на мащабни стачки и благодарение на военния режим, неколкократен пандизчия. Две години по-рано е основал Партията на работниците и с падането от власт на генерал Жуау Фигерейдо през 1985 г. я включва в политическия живот на Бразилия. Работниците участват в написването на новата конституция на страната, а през 1989 г. Лула се кандидатира за първи път за президент. Неуспешно, както тогава, така и през 1994 и 1998 г. срещу консервативни кандидати. Пробивът му идва през 2003 г. и продължава два поредни мандата като президент до 1 януари 2011 г. И за тази година се е прицелил отново, през решетките.

Паднаха заедно с Дилма Русеф

Ефектът на доминото, който повлече Лула към затвора, започна с противоречивото решение на неговото протеже и приемник на президентския пост Дилма Русеф да го назначи за началник на кабинета си на 17 март 2016 г., две години след преизбирането си за втори мандат. За бразилското правосъдие това беше възприето като ход, който се опитва да спаси Лула от съдебно преследване, и половин час след обявяването на новината, функциите на президента Русеф бяха замразени, заради злоупотреба със служебно положение. И срещу нея започна процедура, която в крайна сметка й коства поста. В Бразилия го правят така.

ЗА НЕГО

Издигна

страната си

Под управлението на Лула, Бразилия се превърна в осмата най-голяма икономика в света, над 20 милиона души излязоха от дълбока бедност, а Рио де Жанейро спечели правото да организира Летните олимпийски игри през 2016 г., които за първи път се проведоха в Южна Америка. Толкова много петрол беше открит в териториалните води на Бразилия, че енергийните експерти заговориха за превръщането на страната в световен износител. (...) Страната му подаде ръка на Африка, за да помогне за подобряване на земеделското производство, в което се превърна в неоспорваният лидер в Южна Америка.

Хуан Фереро,

американски журналист

Това е трагедия

Присъдата (б.р. – за корупция и пране на пари) превърна Лула в герой от трагедия. Трагедия не само за самия Лула, но и за цяла Бразилия. Защото в тази политически поляризирана държава, осъждането на бивш президент, често пъти несправедливо, означава и осъждане на водените от него политики. Лула е допринесъл много за Бразилия през целия си живот и постиженията му заслужават продължително признание.

Астрид Пранге,

германски журналист

Водещият кандидат

Според всички социологически проучвания, Лула е водещия кандидат на предстоящите през октомври президентски избори. Вкарването му в затвора сега, когато други политици, изправени пред много по-тежки обвинения в корупция, са още на свобода, включително неизбраният президент Мишел Темер, отправя ясно послание към бразилските бедни: олигарсите ще направи всичко по силите си, за да саботират всеки опит за отнемане на привилегиите им.

Мариана Прандини Асис, бразилски адвокат.