Световно първенство в България! Нещо, което се случва много рядко. А този месец ще има цели три. За шампионата на планетата по гребане в Пловдив ще пристигне самият Томас Бах, президент на МОК. Срещата на най-добрите в света в художествената гимнастика в София пък е голямата ни надежда за богата реколта от медали. Но волейболният мондиал безспорно е най-голямото спортно събитие у нас, макар и домакинството да е поделено с Италия.
Цели 24 отбора ще мерят сили из залите в двете страни, 12 от тях идват в България. Новата „Булстрад Арена“ в Русе ще приюти две от свръхсилите в съвременния волейбол – олимпийският шампион Бразилия и Франция, доскорошен европейски първенец и двукратен златен медалист в Световната лига. Полша пък ще започне от Варна защитата на титлата, спечелена пред родна публика преди 4 години. А основното препятствие пред „дружината“ в първия кръг са родните „лъвове“.
Няма страна, която приема голямо състезание без идеята да постигне успех. Сякаш стана традиция националният тим да не е в най-доброто си състояние преди важно домакинство. Така беше в олимпийските квалификации за Рио 2012, когато Радостин Стойчев и Матей Казийски напуснаха отбора. Три години по-късно пък приехме европейското първенство с доста отслабен отбор, който разчиташе почти изцяло на изцедения ветеран Владо Николов. Но и в двата случая сякаш по чудо се стигна до щастлив край. Е, не съвсем, но в България четвъртото място се приема за сполучливо представяне. Може би дори повече от второто през 1970-а. Тогава бе първото световно по волейбол у нас, а „лъвовете“ изпуснаха преднина от 13:5 в тайбрека на финала срещу ГДР. Това и досега е най-големият шанс за световна титла за България в отборните спортове при мъжете.
Някои играчи изобщо отказаха повиквателните за лятото, други липсват заради травми. Още няколко се контузиха заради натоварения график на новия турнир Лига на нациите, а за капак дойде скандалът, при който си тръгна и резервният либеро Владислав Иванов. Така в най-важният момент селекционерът Пламен Константинов не може да се възползва от пълния потенциал на българския волейбол, който всъщност е доста голям. Изборът му от играчи е доста ограничен, а някои от момчетата в отбора не са в най-доброто си здравословно състояние. Тимът в момента прилича на лодка, от която вече са се измъкнали няколко корабокрушенци. На тези, които още са в нея им остава само да работят заедно, за да се спасят. Пък и както се полага на домакин, програмата е в наша полза. При добри резултати в първата група във Варна, където съперниците не изглеждат чак толкова страшни, националите ще си осигурят отличен шанс за място на финалната шестица в Италия.
Хубавата новина е, че в големите турнири е напълно възможно сплотен тим без големи звезди да направи пробив. На европейската сцена го доказаха испанците през 2007-а, когато грабнаха титлата. Преди 3 години в София пък българската публика видя на живо фурора на сочения за аутсайдер тим на Словения, който стигна финала. А „лъвовете“ вече са показвали, че когато е най-трудно, стават най-силни...