Любко Петрович е истински футболен маестро. Човек видял всичко в играта. Триумфирал като европейски шампион с „Цървена звезда“ през 1991 година.

Заради своя близък приятел Гриша Ганчев в края на миналата година Петрович ядоса своите почитатели от „Левски“, като стана консултант на ЦСКА. Съветите му слуша и ръководството, и досегашният треньорски щаб. Тепърва започва работата с новия наставник Любо Пенев.

Защо се стигна до треньорската рокада, какви са шансовете на ЦСКА за трофеи през сезона и какво мисли за „Левски“ - Петрович говори ексклузивно пред „Труд“.

- Как ще коментирате треньорската рокада в ЦСКА?

- Футболът е игра, в която зависиш от отбора. Често явление е да се сменят треньорите. Има примери и при най-големите. Наскоро беше сменен Моуриньо. При Ел Маестро става въпрос за един талантлив треньор. Желая му късмет и успехи. Има всички условия един ден да стане голям. Има усещане, желание, дух, работлив е. Благодарен съм, защото видях един треньор, който работи по 24 часа.

- Очаквахте ли този ход?

- Да кажем, че не ме изненада. Контузиха се играчи. Не знам дали от пренатоварване или неправилно възстановяване. Играчите не бяха добре подготвени. На ЦСКА му трябва треньор, който иска да побеждава във всеки мач и да стане шампион.

- Вярвате ли на Любо Пенев?

- Пенев е голямо име на ЦСКА. Като треньор също вече е опитен. Има добри характеристики. Иска от играчите дисциплина, труд. В този момент неговият дух и авторитет могат да накарат футболистите да се противопоставят на „Лудогорец“.

- Беше ли готов Нестор Ел Маестро за ЦСКА?

- Той не е страхлив. Смело момче е. Вероятно е малко вироглав в желанието си да постигне това, което иска. Има една приказка: "Светът е оставен на младите!" Мисля, че той е още млад да бъде треньор на ЦСКА.

- Разговаряхте ли с него, след като си тръгна?

- След смяната не сме чували. Ще го потърся. Ние сме приятели, няма поводи за сърдене. Така е във футбола. Свикнал съм на подобни неща. Тръгваш, завършваш работата. Тръгваш си и пак така. Понякога печелиш пет мача и те сменят.

- Гриша Ганчев не ви ли предложи да поемете ЦСКА?

- Не, защото ми е приятел. В тази ситуация не би било нормално. Ел Маестро е роден в Сърбия, аз съм сърбин. Не съм дошъл да го сменям, а да му помогна и го направих, колкото можах.

- Оставате ли консултант на Пенев или само съветник на Ганчев?

- Зависи. За мен е чест да работя с Любо. Мисля, че има теми, които да обсъждаме, по които да говорим и да се съветваме. Полето за действие е негово, играчите са негови, решенията са негови. Аз съм тук, ако мога да помогна. Ако трябва, може да вземем заедно решения.

- Не е ли риск смяната точно преди началото на сезона?

- Често треньорът не е в позицията да избира в кой момент да поеме отбора. Нещата са поставени така: „Искаш ли? Не искам!“ Ако нещата са идеални, не е необходим нов треньор.

- Свикнахте ли с работата в ЦСКА?

- Имам много приятели в България. И сред левскарите, и сред цесекарите. Чест за мен е, че имах възможността да работя в голям клуб като „Левски“. А сега и да помагам и на ЦСКА, който също много ценя.

- „Левски“ има проблеми. Вие се сблъскахте с някои негативни неща там.

- В различните ми периоди в „Левски“ имах добри хора около себе си. Сещам се за покойния Владимир Грашнов. И много други, да не ги споменавам. Беше истинско удоволствие да се работи с тях. При последния ми престой ме доведе бившият ми футболист Гонзо, беше директор. Бях горд отново да съм част от „Левски“. Но усетих лоша атмосфера около себе си - нещо нормално. Да побеждаваш, да си на първо място, да имаш много победи и всеки ден да четеш в медиите, че те сменят. Аз не понасям критиката, поне не по този начин. По-добре е всичко да се каже в очите. Размислих и подадох оставката си на господин Русев два-три пъти. Той отказваше да я приеме. Но обичам клуба и за мен е чест, че съм работил в „Левски“.

- Приятел сте с Наско Сираков.

- Заедно с Наско спечелихме и купата, и първенството. Имахме добри мачове в Европа. Изхвърлихме „Хайдук“, „Сараево“, изправихме се срещу „Ювентус“, който беше страхотен отбор. Вкъщи загубихме с 1:3, а там завършихме 1:1. Имаше и загуби, но и победи и добри мачове. За мен е грешка Наско Сираков днес да не е в „Левски“, да не е в клуба вече 10 години. А толкова години отборът не е спечелил нищо. Ако аз не съм прав, то статистиката говори кой какво е постигнал. Ние сме добри приятели, често пъти излизаме на вечеря да пийнем узо и разговаряме за футбол. Той разбира играта и има инстинкт как да се организира отбора. Във футбола не е важен един футболист, не са важни и двама, и трима. Важен е отборът. Важно е онези 11 на терена и общо 28 в групат да бъдат отбор. Не просто хора, които се събират заедно.. Атмосферата в един тим, дисциплината и още много фактори са може би по-важни за успеха от качествата на играчите. Наско знае това, често играе с футболистите, шегува се с тях.

- Как се разбирате с Димитър Пенев?

- Той е гений, когото хората и в Сърбия познават по системата 4-4-2. Разбира се, той е голям треньор. И то според статистиката, която е точна наука. Постигна нещо голямо, най-големия успех в историята на България - четвърто място в света. Винаги съм готов да му сваля шапка, да го поздравя, да си поговорим.

- Кога ще спре хегемонията на „Лудогорец“?

- „Литекс“, който сега е във втора лига и вече не е онзи клуб, има позитивен баланс срещу „Лудогорец“. Ако пак се срещнат тези отбори, вероятно някой от трите би станал шампион. „Лудогорец“ е отбор, който в последните 6-7 години показва качествен футбол. Там се плащат добри заплати, а и в Европа бяха постигнати сериозни резултати. Ако това продължи още 6-7 години, няма да е добре. Не е хубаво някой да е постоянно шампион. Първенството не е интересно, дори когато има два отбора в битка за титлата, дори три. Интересно е, когато са 4-5, тогава футболът е атрактивен.

- „Каляри“ ли е правилното място за Кирил Десподов?

- Мисля, че е на точното място. Десподов е добро момче с характер. Спомням си го преди 3-4 години, когато беше още малък. Гледах го и казвах, че може да стане голям играч. Може да играе и десен нападател, и десен защитник. Може да навлезе навътре. Предрекох му бъдещето и се случи. Хубаво е, че беше продаден за сума, каквато в скоро не е плащана за играч от българското първенство.

- Кой ще го замести в ЦСКА?

- Има добри футболисти - млади, талантливи. Селекцията никога не спира, трае цяла година. Непрекъснато се наблюдават играчи. Има 3-4, които са кандидати за този пост.

- Трябваше ли Мауридес да бъде продаден?

- Гледал съм го малко. Той е типичният централен нападател - висок, играе добре и с глава. Здрав е, добър в единоборствата. Може да задържи топката, да продължи атаката. Такива централни нападатели се търсят и той може да бъде продаден.

- Какво усещате от фенове на ЦСКА и промени ли се с нещо отношението от „синия“ лагер?

- От „синия“ лагер, то те са ми ядосани. Но не се влия. Мисля, че шансовете ни са налице - все още сме в борбата и за титлата, и за купата. Нека бъда скромен. Ако спечелим купата, ще е много хубаво. Да не говорим за първенството. Спечелим ли го, ще е най-големият успех.