Празник в Националният литературен музей за 14 февруари

Има ренесанс на вниманието към интимните стихове

По традиция вече няколко години Националният литературен музей организира поетичен празник в навечерието на 14 февруари. По този артистичен начин не се делят почитателите на едната или другата страст. Както изтъкнаха известните поети, участници в проявата, трите големи теми на поезията са любовта, смъртта и родината. Всичко останало е вариации и разклонения на тези три линии.

Под надслов “На мойто щастие сънят...” (Пенчо Славейков) се състоя двучасов поетичен маратон, който беше открит от директора на Националния литературен музей Атанас Капралов: “Намираме се в едно светилище – музея на Пенчо и Петко Славейкови. Тук е доста тясно за нашите гости – виждате, че стотици са желаещите да чуят любовната поезия на талантливите съвременни поети. Напоследък има ренесанс на вниманието към интимната поезия. Човекът се обърна към своето духовно и лично щастие – поезията ни извисява и облагородява... Ние сме народ, който върви към своето автентично бъдеще!”.

Атанас Капралов откри рецитала със своето стихотворението “Голота”, включено в редица антологии:

Ужасно ти отива да си гола!

Аз ще оставя лампата да свети,

а ти тръгни из стаята на воля

и съживи бездушните предмети:

Килимът ходилата ти да близне

с разпалени езици, да изпъшка

под теб диванът, шкафът за сервизи

гръдта ти да погали с влажна дръжка,

косите ти

корнизът да целуне

по нишката на паячето горе…

Приличаш на божествена рисунка

във рамката на лунния прозорец!

Аз искам непременно да те видят

паважът ахнал, кестенът облещен,

фонтанът кипнал…,

с гръм на керемиди

да мре по теб хотелът стар отсреща…

Едва тогава голата си хубост

отдай на мен с прегръдка съкровена,

потънала във унес, че те любя

от името на цялата вселена!