Държавното посещение на президента на Франция Еманюел Макрон в България в края на миналата седмица разбуни духовете на родни дипломати, политици и анализатори. За символиката на визитата, стратегическите цели и ползи в българо-френските двустранни отношения, българската позиция в темите от европейския дневен ред и доколко уместна е тя, разговаряме с бившия заместник-министър на външните работи, кариерен дипломат и директор на Института за икономика и международни отношения, Любомир Кючуков.

- Г-н Кючуков, посещението на президента на Франция Еманюел Макрон в България през отминалата седмица отбеляза първото такова на високо равнище на лидер на държава-основател на ЕС за последните десет години. Виждате ли конкретна символика в това посещение, на фона на новото раздаването на картите в световен план през последната година?

- Това посещение е достатъчно логично. Предстоящото председателство на Съвета на ЕС придава институционална тежест на България и е естествено редица страни, членки на ЕС, да потърсят предварителни консултации и подкрепа за свои позиции и интереси. Затова Макрон посети трите страни от следващата тройка, председателстваща Съвета в периода януари 2017 – юни 2018 г.: България, Австрия, Румъния. Не е случаен и фактът, че предишната подобна визита (а и на мнозина други европейски лидери, както и на американския президент) стана преди десет години – около присъединяването на България към ЕС, когато всички се интересуваха какви позиции ще заеме тя по дневния ред на Съюза и търсеха нейното партньорство. Избледняването на външнополитическото присъствие на страната впоследствие я направи не толкова интересна дестинация.

- Влезли сме в уравнението на Еманюел Макрон за бъдещето на ЕС, така да се каже…

- Макрон обяви амбициозна програма за реформи в ЕС, за която той се нуждае от колкото се може по-широка подкрепа – и очевидно това беше основната цел на визитата. Той търсеше да хвърли мостове към Източна Европа – при все по-нарастващата взаимна фрустрация във взаимоотношенията между „стара“ и „нова“ Европа. При това целенасочено и избирателно – изолирайки Полша и Унгария, където той не вижда потенциал за подкрепа от техните крайно десни националистически правителства, поощрявайки постоянно критикуваните България и Румъния, заигравайки с вътрешните различия в рамките на Вишеградската четворка в опит да привлече Чехия и Словакия.

- Еманюел Макрон несъмнено търси да утвърди образа си на световен „политик от нов тип“ - от една страна на международната сцена, както се видя от реакцията му около обявеното от САЩ оттегляне от глобалното споразумение за климата преди месеци, но преди всичко в обединена Европа, където Франция, наравно с Германия, е основна движеща сила. Къде смятате че се намесва България в тези планове?

- Предстоящото напускане на Обединеното кралство открива много сериозни възможности за Франция да заеме водеща позиция в ЕС и да върне френско-германския тандем начело на Съюза. Макрон ще се опита да експлоатира максимално победата си на изборите във Франция, която беше разчетена в Брюксел (може би преждевременно) като ключова за пречупване на крайно десните популистки тенденции в Европа и удар по евроскептицизма на континента. При това френските идеи обхващат практически всички основни политически проблеми на ЕС – както реформата на самия Съюз, така и укрепване на Еврозоната и изграждане на нова институционална рамка около нея, плюс реформиране на Шенген. Франция вижда сериозен потенциал и във възможността да стане безспорен лидер на ЕС в сферата на сигурността – като вече единствена ядрена държава след напускането на Великобритания, а и предвид по-ниската активност на Германия в тази област.

- Където предстоят парламентарни избори през септември, с уж предсказан резултат…

- Да, периодът на обиколката на Макрон също не е избран случайно. Независимо, че Франция и Германия споделят редица общи виждания за задълбочаване на европейската интеграция, техните позиции и интереси съвсем не са идентични по редица въпроси. На Германия предстоят парламентарни избори през септември и естествено страната не е особено активна сега в международен план. Франция използва този период, за да консултира и си осигури подкрепата на максимален брой страни преди да седне на преговори с Германия, на които да изкристализират общите позиции за бъдещето на ЕС.

- Социалните реформи, които предлага Еманюел Макрон в ЕС, срещат доста съпротива от страна на някои държави от Източна Европа. Френският президент не пропусна да ги посочи поименно и вие ги споменахте – Полша и Унгария. Правилно ли застава България в този спор?

- Темата за командированите източноевропейци в Западна Европа, превърнала се едва ли не в поанта на посещенията на Макрон, има преди всичко вътрешнофренски адресати. Макрон се ангажира предизборно с тежки реформи на френския пазар на труда, където ще се нуждае от сериозна подкрепа и това е своеобразен предварителен реверанс към местните синдикати преди очаквания сблъсък с тях. Самата тема е достатъчно нееднозначна: от едната страна е позицията на западноевропейските страни, че осигуряването на командированите работници върху по-ниски източноевропейски заплати представлява социален дъмпинг, от другата – настояването за свободен достъп до общия пазар на труда от Източна Европа. Още при самото си приемане „Директивата Болкенщайн“, либерализираща пазара на труда в ЕС, бе наречена от мнозина „директива Франкенщайн“ предвид очакваните проблеми.

- Които у нас досега отсъстваха като тема от дневния ред…

- За България, която впрочем е във втората половина на страните от ЕС по брой на командировани работници, този проблем касае основно шофьорите на тежкотоварни автомобили – за разлика от Полша, която е основният източник на командировани „полски водопроводчици“, т.е. строителни работници. Като и на българска територия се възпроизвежда противоречието „социални права срещу бизнес интереси“. Между другото, България далеч преди влизането си в ЕС провежда подобна държавна политика спрямо собствените си дипломати, които получават валутни командировъчни по време на мандата си в чужбина, но осигуровките им текат върху български заплати.

- Какви стратегически ползи може да извлече България от едно разширяване на двустранното сътрудничество с Франция? Както в областта на сигурността и отбраната, за което се спекулираше много по време на визитата на президента Макрон, но и от чисто геополитическа гледна точка.

- За да се извлекат стратегически ползи е необходимо да са ясни стратегическите цели. Иначе казано, България трябва максимално да се възползва от възможностите, които председателството на Съвета на ЕС открива за активно външнополитическо участие и да формулира, аргументира и отстоява свои приоритети и интереси, които да са значими за целия Съюз и по които да се съгласуват общоевропейски подходи и политики. С други думи – хоризонтът на българските външнополитически инициативи трябва да отива отвъд датата 30 юни 2018 г., когато приключва нашето председателство.

Безспорно в двустранен план един активен политически диалог и развито икономическо сътрудничество с влиятелна страна като Франция би било много позитивно за България. Но това зависи до голяма степен от българската активност. Макрон заяви подкрепа за присъединяването на България към т.нар. „чакалня“ на Еврозоната, т.е. ЕРМ-2, както и за присъединяването на страната към Шенгенското пространство. Самата философия на реформите на ЕС, които френския президент отстоява, предполага първо консолидация и едва след това разширяване на съответните формати. И не случайно той обеща на България членство в един „обновен Шенген“ – което в превод от дипломатическия език означава „присъединяване, но не сега, а когато му дойде времето“, т.е. след реформата на Шенген.

- А каква може да е ползата за сигурността на България?

- В геополитически план България би могла да бъде сериозен партньор на Франция в разработването на идеите за европейска система на сигурност, чието осъществяване набира сериозна скорост предвид Брекзит и напрежението, създадено в НАТО от някои позиции и изказвания на американския президент Тръмп. България е тази държава в ЕС, която се намира в непосредствена близост до конфликтите както в Близкия Изток, така и в пост-съветското пространство. Тя е една от страните, които първи поемат натиска на бежанската и миграционна вълна - като външна граница на ЕС. Нестабилността на Западните Балкани, международния тероризъм, рисковете от радикализация на исляма – това са все фактори, които имат пряко отношение както към сигурността на България, така и към стабилността на Европа. Затова в интерес на България е активно да се включи във формулирането на новите концепции за сигурност на континента, разработвайки и предлагайки подходи, гарантиращи националната сигурност. Акцентите от срещата на Макрон с президента Радев подсказва, че френската страна също има такива очаквания.

Нашият гост

Любомир Кючуков е роден на 14 юни 1955 г. в София. Завършва Московския държавен университет за международни отношения, а по-късно специализира в университета „Джорджтаун” във Вашингтон. Дипломат от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи и посланик на страната ни в Лондон. Понастоящем е директор на Института за икономика и международни отношения. Владее английски, руски, румънски, френски и италиански език.