Ценителите на поезията в България познават изявите на поетесата Мая Панайотова от 80-те години, когато излиза първата ѝ стихосбирка „Да спрем отлитащата птица“ (1983). По-късно дирите ѝ се изгубват и потъват в европейската култура, тъй като тя повече от 40 години живее в Белгия. Завръщането ѝ стана преди няколко години, когато Мая Панайотова беше приета за член на Съюза на българските писатели. Оттогава тя често е в София и се включва в литературни прояви. Сега читателите разлистват най-новата ѝ стихосбирка „Снимка до реката” (изд. „Мултипринт”, 2018). Изданието спечели конкурс на Министерство на културата.

Премиерата събра в галерия-книжарница „София-прес” десетки нейни приятели и почитатели, сред тях бяха: Атанас Капралов, Георги Константинов, Надя Попова, Федя Филкова, Кирил Кадийски, Алберт Бенбасат, Николай Аретов, Елена Алекова, Гергина Дворецка, Стоянка Боянова и много други писатели, журналисти, изкуствоведи.

Събитието се водеше от поета Димитър Христов, който в експозето си отбеляза: „Ще имаме удоволствоето да прочетем една лирическа книга, в която ясно личат българските корени, но е налице и един европейски поглед – за света и съвременната жена: с чисто женска емоционалност, но и размисли за ценностите – естетически и етически, пречупени през европейското светоусещане.”

В предговора на книгата, дело на живия класик Любомир Левчев, се казва: „Снимка до реката” е своеобразен лиричен дневник, който преминава през настроенията и вълненията от преживяното в родината, през изненадите и емоциите далеч от нея. Мая успява да улови и границите, и сливането на двата свята с един своеобразен словесен изказ, изящен и ненатрапливо убедителен.”

В авторския рецитал звучаха десетина творби от новата книга. Ето какво ще открият читателите сред „снимките до реката”:

ВЕЧЕР НАД МОРЕТО

Изпитателно ме гледат чайките,

а огньовете на залеза се палят.

Те от залеза не се страхуват, чакат

да им дам храна, да ги погаля.

Пребледнялата на хоризонта линия

пълни цялото небе с морето.

И, освободени, литват рибите

и рисуват птичи силуети...

А звездите по вълните скачат,

искат чак до изгрева да плуват,

но не знаят, че смъртта ги чака

с първите лъчи да ги целува.

За авторката:

Мая Панайотова е родена на 01.05.1951 г. Следвала е Славянска филология в СУ „Св. Кл. Охридски” и Universiteit Gent, Белгия. Била е член на КМПС „Димчо Дебелянов” (1971 – 1972). Живее в Белгия. Над 30 години преподава български език и литература в Университета в гр. Гент и в Католическия университет в гр. Льовен. Пише поезия на български и нидерландски език. На български излизат стихосбирките ѝ „Да спрем отлитащата птица” (1983) и „Лице зад фламандска дантела” (1991). На нидерландски език: „Премълчано алиби” (1983), „София остава загадка” (1989) и „Мъжки пейзаж” (2016). Тя е съставила и превела заедно с Раймонд Детрез „Антология на българската поезия” и „Антология на българската проза” на нидерландски език. На български е издала преводи на „История на Фландрия” заедно със Стойна Касърова, както и на поезията на Брейтън Брейтънбах. Превеждала е в Европейския парламент. Била е дългогодишен зам.-председател на Съюза на фламандските писатели.

Участвала е в поетични фестивали в Холандия, Белгия, Испания, Гърция, Италия, Словения, Полша и др. Нейни стихове са преведени на английски, френски, немски, испански, гръцки, словенски език.