Любомир Левчев с послание до международна конференция на ЮНЕСКО в София

Участниците в конференцията

Земята може да се завладее с лира, а не с меч” – тази мисъл на Орфей, достигнала до нас като лъч светлина през вековете, беше възприета като мото на завършилата в София Международна конференция на Балканските клубове и организации ЮНЕСКО, чиято тема беше „Нематериалното културно наследство на Балканите – правителственият и неправителственият сектор, обединени в опазването на „живите корени” на Европа”.

Събитието беше организирано от „Клуб ЮНЕСКО Леонардо Да Винчи София”, Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа и Дипломатическия институт и се проведе от 24 до 26 ноември в Министерство на външните работи на Р България. Взеха участие представители на родните клубове ЮНЕСКО, както и десет делегати от Гърция, Румъния, Албания, Грузия, Македония, Сърбия, Хърватия, Италия. Председателката на „Клуб ЮНЕСКО Леонардо Да Винчи София” Жанет Борлакова откри конференцията, акцентирайки върху мисията на всички клубове за комуникацията между правителствени и неправителствени организации за изграждане на една „жива мрежа на мира” в света.

Бяха представени изключително интересни доклади за съвременните методи на опазването на нематериалното културно наследство – каква е действащата нормативна уредба в ЕС, каква е информационната среда, как децата да бъдат включени в този процес, практиката на отделните държави – от древността до днес – обичаи, езикови практики, устни традиции, знания и умения, свързани с традиционните занаяти. Чрез интерактивни презентации участниците се запознаха „на живо” с процеса на съхраняване на изкуството в Гърция (представено от Йоанидис Марионитис), с научните и художествени измерения на кирилицата (д-р Христо Христов, УниБИТ), с италинския опит (Енрико Теца), с изкуството в румънските монашески пространства и уникалната хорезу керамика (Михаела Варга), с трако-елинското музикално наследство (Стефан Илиев), с кулинарните традиции в българския бит (Пеньо Иванов, А.Р.И.З.-7), с ролята на медиите в годините на преход (д-р Райна Дамяни), с модерния орфизъм, проектиращ се днес в поезията на Любомир Левчев (Анжела Димчева, СБП).

Особен интерес предизвика ретроспективния политико-културен доклад на представителката на Албания Олимпи Велай, в който се чуха факти за социалната и културна изолация по времето на Енвер Ходжа и днешния разцвет на културата в Албания, благодарение на демократичните промени.

В края на дискусиите участниците приеха декларация, която ще бъде изпратена до всички световни клубове ЮНЕСКО и до Европейската комисия. В нея се посочва, че в процеса на глобализацията е важно мястото на нематериалното културно наследство, на образованието, околната среда и знаковите имена на всяка една национална култура. Назрял е моментът да се изработи балканска стратегия във връзка с проблемите на емигрантската вълна в тясно сътрудничество с гражданското общество. В нов тип листа за „живите” корени на Европа да бъдат включени исторически личности, както и „живи хора” от областта на духовното наследство и изкуството.

Участниците в конференцията бяха поздравени с официални писма от Министерството на културата, от БАН, УниБИТ, Дипломатическия институт, Световната федерация на асоциациите ЮНЕСКО, Европейската федерация на асоциациите ЮНЕСКО и др.

А ето какво беше посланието на Любомир Левчев до конференцията:

Днес, когато толкова обезверени хора се отдават на боготърсачество, при този ренесанс на всички религии, бихме могли да си спомним, че единственото вероучение, което не е вносно, а е родено тук, на тази земя, от която сме дошли и в която някой ден ще се приберем, е орфизмът... Той е вяра в любовта, тъй дефицитна във времето на омразите; любовта, която пречиства душите, която е бога на всяко творчество... Но нас ни привлича преди всичко универсалният, общочовешкият смисъл на съвременното литературно и философско понятие орфизъм. Това не е нито идеология, нито художествен метод, нито дори определен стил. Наситихме се на доктрини. Тъкмо свободата на орфическия възглед ни привлича най-много като възможност да се съберат опасно разкъсаните ни души, без да се подчиняват... Орфическият възглед е глобален, а не национален или регионален... Проповядвайки безсмъртието и прераждането на душата, орфизмът прави бъдещето неразделна част от човечеството. Орфическият възглед, като самата любов, е лъч от миналото, отправен в бъдещето.”

 

 

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Култура