Преди 10 години стартира треньорската кариера на Любо Пенев. С много фанфари ЦСКА беше фаворит за титлата, а Ел Голеадор каза, че „отборът му е очевадно по-силен от „Левски“. Дойде вечното дерби - 2:0 за „сините“ и за последно трофеят потегли към „Герена“.

Десетилетие по-късно Любо Пенев отново заби барабаните, искайки златен дубъл! Дежа вю – точно като през 2009-а той стигна до Рим и не видя папата. Само за седмица ЦСКА се срина. А грешките в стратегията на Ел Голеадор са очевадни. За ЦСКА най-реален за спечелване бе турнирът за Купата на България. И странно, точно в първия мач срещу „Ботев“, Пенев реши да освежава отбора с хора като Божидар Чорбаджийски и Стойчо Атанасов, които видимо нямат класа за „Българска армия“. Вместо да се опита да реши финала още в Коматево, треньорът заложи бомбата, която избухна в сряда вечер. Рискът с ротацията не се оправда след нулевото равенство с „Левски“, което на практика каза „Стоп“ на шампионските амбиции на ЦСКА.

И се стигна до 24 април. Пълен стадион, еуфория и драма. През първото полувреме „Ботев“ игра по-умно и „с хладни глави“ вкара два гола. След почивката ЦСКА обърна резултата, но и с известна помощ на съдията Петър Костадинов. Заради първия червен картон и дузпата в „червено“ отново апелираме БФС да въведе ВАР още през следващия сезон. Както и след мача в Пловдив, където имаше съдийски грешки с обратен знак и ЦСКА игра дълго време с човек по-малко заради пресилен втори жълт и съответно червен картон на Жанио Бикел. Справедливостта трябва да е над всичко, а съдиите ни явно са слаби и без ВАР напрежението ескалира към точка на кипене.

Но да се върнем на Пенев. В края Ел Голеадор направи грешка, която и първолак не би допуснал. На крилете на еуфорията и при корнер за „Ботев“ в последната минута треньорът накара трима негови футболисти да излязат почти на централната линия преди изпълнението. До тях имаше един от „Ботев“ – пловдивчаните играха „ва банк“ и спечелиха. След толкова усилия и емоции ЦСКА просто трябваше да издържи до последния сигнал и с двама повече на терена да доубие съперника в продълженията. Пенев обаче явно реши да си слага медали с феноменален обрат още в редовното време и така се самовзриви ритуално. Няма как триото „червени“ на централната линия да не е негово решение. А ако не е, това означава друго - тотална липса на тактическа дисциплина. Все камъни в треньорския двор. Само ден по-рано треньорът обясни на журналистите, че „много разбира от футбол“. Може би. Но фактите показват, че той не се учи от грешките си. В не чак толкова дългата си кариера Ел Голеадор прави големи мачове, вдига високо носа и после пада тежко. В първия период фаталното приземяване бе 0:3 на „Армията“ от „Миньор“. С националния отбор - 1:1 с Малта в София.

В своята стратегия за мъст срещу бивши съотборници от БФС емоционално Пенев намеси ЦСКА. Във всяко интервю и от високата позиция на треньор в най-успешния български клуб той не спира да вие срещу съдиите. За много от нещата той е абсолютно прав, но не трябва да се стига до крайности, защото на ЦСКА изобщо не приляга ролята на „плачко“.

Резултатите на Пенев съвсем не са безспорни. Пет мача без допуснат гол – 4 победи и реми в Разград. В два двубоя обаче отборът му не успя да вкара гол на видимо разклатения „Левски“ – реми и загуба. И най-лошото за „червените“ - отпадането от „Ботев“, с което ЦСКА заличи най-силния си мач - отстраняването на “Лудогорец“ на четвъртфинала. Вярно е, че резервната скамейка на ЦСКА е къса. Клубът подсили отбора единствено с португалеца Томаш през зимата. Но кой с изключение на „Лудогорец“ може да се хвали със звезди и дълга пейка? Въпреки това дори в Разград не говореха почти всеки ден за златен дубъл като Пенев.

До края на сезона пред Ел Голеадор има само две цели – победи над „Левски“ и „Лудогорец“. Най-вероятно те няма да стигнат за титлата, но ще легитимират донякъде треньора. Не стане ли, Любо Пенев отново може да се залута в търсене на поприще – треньорско, президентско или някое друго.

Ел Голеадор завинаги ще има място в храма на най-големите в ЦСКА, както и звезда в Алеята на славата. Но и вътрешните фронтове, които отваря, създават проблеми на клуба. Винаги е оставал лош вкус в устата, че безпричинно отказа да бъде на големите празници по повод последните два юбилея – 60 и 70-годишния юбилей на ЦСКА, както и че не уважи мача на своя съотборник и явно вече бивш приятел Христо Стоичков...

Разбира се, всичко това ще мине далеч на заден план при триумф с титла. Особено сега, когато подобен подвиг изглежда даже зад хоризонта. Но традициите на „Армията“, бойните „червени“ фенове и въобще марката ЦСКА са белязали не едно и две чудеса. Затова и никой не може да каже с абсолютна сигурност, че всичко за „червените“ е приключило с едно нелепо самовзривяване.