Българската публика отвори много емоции у мен

Не си поставям граници и бариери

„Капките“ за мен са училище за надскачане на граници

Люси Дяковска е родена в музикално семейство. Майка й Росица е пианистка, а баща й Любомир Дяковски е известен оперен певец. Люси от малка се занимава с музика, а на 14 години за първи път се изявява на сцена. Амбицията на младата изпълнителка е да покори света, затова през 1995 г. тя заминава за Хамбург само с 500 марки в джоба, като там е приета да учи в престижното училище за сценични изкуства Stage School of Dance & Drama. Мечтата й за звездна кариера се сбъдва през 2000 г., когато чрез кастинг е избрана за една от петте певици в новата група “Ноу ейнджълс”. По примера на “Спайс гърлс” атрактивните момичета за кратко време превземат класациите и печелят всички награди в европейския музикален бизнес. За три години успяват да издадат златен и платинен албум, като продават над 5 милиона диска. През 2003 г. “Ноу ейнджълс” се разпада, но Люси продължава като самостоятелна певица. Постига успехи на театралната сцена в мюзикълите “Котките”, Jekyll & Hyde и “Пепеляшка”. Заради таланта и темперамента си Люси е сред най-канените звезди за членове на журита в различни музикални проекти както в Германия, така и у нас.

- Люси, в неделя имаш рожден ден. Как празнуваш?

- На рождения ми ден ще бъда отново в студиата на “Глобал”, където ще имаме репетиция за “Капките”. Ваня (Джаферович - б.а.) по същия начин си изкара рождения ден тук на репетиция, така че и аз ще го посрещна с колегите ми. Както е традицията, ще има торта и нещо вкусно за хапване. За съжаление няма да мога да бъда със семейството си, защото голяма част от тях ще са във Варна.

-На втори май ти предстои голям концерт с Плевенска Филхармония в столичната зала „България“ с песни от любими мюзикъли. Какви са впечатленията ти от родната публика след миналогодишните ти концерти в страната?

-Възможността да се запозная с българска публика отвори страшно много емоции в мен и огромно желание за едно по-различно развитие, което досега може би не си позволявах. Някак си миналата година моята креативност се отключи по един доста по-различен начин, което е много радващо за мен и мисля, че тези концерти, които направихме досега бяха началото на едни, надявам се много хубави турнета. Тези срещи с публиката ми дадоха и един тласък за моето участие в „Капките“, защото за първи път се показах като певица пред българската публика и вече не съм нов артист поне за една част от нея – за тези 8-9 хиляди, които бяха на концертите.

- Как влияе участието ти в шоуто “Като две капки вода” по Нова тв на вдъхновението ти да правиш музика?

- Сега, по време на “Капките”, усещам, че моето желание за разнообразие в сферата на музиката все повече се засилва. Забелязвам, че с всяка изминала седмица се връщам в едно време, в което суперинтензивно творях на сцената, и то в театрална и мюзикъл насока. Може би затова желанието ми да се върна към мюзикъла става все по-голямо и по-голямо и концертът тук, в София, ще бъде едно изпитание за мен, защото ще присъстват и много мои приятели и колеги. Мисля, че за първи път просто ще се покажа тук!

- Ти си сред фаворитите в шоуто, в което показа умение да се превъплъщаваш в различни образи. В кожата на Лили Иванова или на Аксел Роуз ти беше по-трудно да влезеш?

- О, Господи! Нито една от имитациите досега не може да бъде сравнена, защото всички бяха толкова далеч една от друга като вокална и сценична постановка, а също така като характер, който трябва да пресъздадеш. Отговорността към Лили Иванова беше, разбира се, по-голяма, защото тя е български изпълнител, който от десетки години е познат на публиката и сигурно няма човек, който да не е запознат с нейната музика, докато майка ми например не знаеше за Аксел Роуз. Със сигурност и други хора от по-старото поколение не го познават толкова добре, докато Лили Иванова всички я познават. Аз изключително много я уважавам за всичко, което е постигнала, както и за всички саможертви, които съвсем доброволно е направила, и мисля, че това я прави толкова голям артист, защото сцената, ако я желаеш такава, каквато може да бъде, изисква саможертви.

- А в образа на кой изпълнител би ти доставило най-голямо удоволствие да се превъплътиш?

- Аз съм човек, който много трудно може да каже какво ще му бъде по-лесно, или по-трудно. Това се отнася не само за пеенето, а за всички начинания, които започвам в живота. Не си поставям граници и бариери и така е правилно според мен, защото ние, хората, имаме огромен потенциал за развитие, но малко са тези, които си дават тази възможност, защото сами се ограничават, а докато се ограничаваме, трудно ще имаме напредък и като нация, и като жители на тази земя.

- Ти си почитателка на Лепа Брена още от малка. Би ли искала да пресъздадеш сръбската мегазвезда или някоя от родните фолкпевици на сцената на “Капките”?

- За Лепа Брена не съм сигурна, че бих искала да имитирам, защото при нея имаш отговорност към изпълнител, който вече десетки години е утвърден не само на сцената, но същевременно е и най-големият продуцент на Балканите. Като жена и като личност тя е много далече от елементарната сръбска музика и не прави фолк, а поп песни. Така че аз по-скоро се надявам да не ми се падне, защото и като образ, и като фигура тя е много голяма. Мисля, че ще изглеждам смешно като Лепа Брена, защото съм висока 160, а тя е 185 см жена. Иначе, ако ми се падне някоя поп фолк песен, бих се изкефила жестоко, но ще ми е много трудно, заради орнаментиката в пеенето, която аз не мога да пресъздам като тях. Все пак моят глас има някаква лимитация и ако влезеш в поп фолк жанра, там трябва да си наистина добър, за да не излезе глупаво това, което правиш. Това, разбира се, важи за всички жанрове, но на мен някои от останалите може би малко по-лесно ми се удават, защото просто ми е такъв гласът. Журито в “Капките” може да казват, че не е важно пеенето, а е важно как ще пресъздадеш образа, но за мен като певица е много важно.

- Очакваше ли утвърдена и обичана певица като Десислава да е толкова чувствителна към критиките на журито и това плюс ли е, или минус за един изпълнител?

- Мисля, че е много важно като изпълнител да си откровен, но в същото време да имаш самочувствието, което си си заслужил с годините труд. На това самочувствие имаме право абсолютно всички, които сме в шоуто. Съгласна съм с Деси, че понякога критиката е по-остра, но все пак трябва да има хора, които изказват мнението си, дори невинаги да сме съгласни с него. Зад сцената всички комуникираме много интензивно и аз знам, че Деси е много чувствителна и няма как да й кажеш да не го взема присърце, защото аз също съм човек, който взема всичко присърце. Аз обаче рефлектирам върху всичко, което ми се казва в момента, в който затворя вратата зад себе си.

- Критиките и коментарите, на които популярните лица сте изложени постоянно, успяват ли да те разконцентрират?

- От някои мнения, които са извън средата, в която се движа, и извън средата в студиото, се опитвам да стоя надалеч, макар че невинаги това е възможно. Наясно сме, че социалната медия, не само тук, а и по цял свят може да бъде нещо ужасно, дори зловещо - нещо, от което може да изпиташ даже огромен страх, защото ми се налагаше да чета неща, които са отвъд обидите - свързани с убийство, със заплахи, които човек много трудно може да си представи. Един такъв формат, в който може да е много весело, не трябва да се приема по този начин, все пак ние не сме политици, за да ни заплашва някой с такива неща. Ние сме хора, които трябва да забавляваме, но за голямо съжаление се сблъскваме и с такива неща и е тежко, затова вече не чета коментари.

- Животът ти е като приказка - малкото момиче от Плевен, което успява да завладее европейската сцена. Мислила ли да напишеш автобиография?

- Получих такова предложение преди 7 години в Германия, но категорично отказах. Със сигурност мога да събера 300 страници, но по-скоро те ще са фактологични, отколкото да дадат нещо съществено за хората, които четат. Една автобиография трябва да научи или да стимулира нещо в хората - те да станат по-добри, да породи някакъв нов стремеж в тях, а да не е само факти и преживявания, които да изтърсиш от ръкавите, колкото и да са интересни те. Освен това не смятам, че съм най-добрият писател, но мисля, че съм много добър разказвач, обаче за автобиография ми трябват поне още 30-40 години. (Смее се.)

- Ти си била жури в много музикални проекти както у нас, така и в Германия и Австрия. Би ли направила някакъв паралел между участниците там и у нас?

- Дисциплината е основната разлика, макар че навсякъде я има, но просто процентът дисциплинирани хора в Германия и Австрия категорично е по-голям. Самата култура на израстване там е свързана с дисциплина, все пак говорим за по-северните държави в Европа, които като цяло са с по-различен манталитет от нас, южняците.

- А кои са най-близките ти приятели в родния шоубизнес?

- Мога да кажа, че Мария Илиева и Поли Генова са ми истински приятели. Иначе имам много познати, но чак такива дълбоки приятелства...

- В момента в Германия усеща ли се някаква криза, както в повечето европейски държави?

- За каква криза става въпрос? Там от много години не е имало съществена криза, защото тя много бързо беше овладяна. След като се сринаха банките и финансите в Америка и тогава Германия много бързо я овладя - за около година и половина Меркел и нейното правителство, както и всички политици се справиха с това. Това е интересното там, че всички казват “Меркел, Меркел”, не е само тя тази, която има глас. Тя е един глас, който със сигурност може да обедини всички, но тя успява да обедини и опозициите, което е най-важното, защото политиката се прави не с индивидуални личности, а с множество.

- Гласува ли и доволна ли си от резултата?

- Гласувах, но не съм доволна от резултата.

- Милица Гладнишка, която ви е треньор в “Капките”, признава, че е стигала дори до бой, когато види някаква несправедливост. Ти имала ли си подобни конфликти?

- Аз до бой не съм стигала, но съм човек на справедливостта. Колкото и уравновесен човек да съм, ако видя нещо нередно на улицата, се намесвам. Влизала съм например между хора, които се карат, между родители, които посягат на децата си, между хора, които посягат на животните си. Гласът ми се чува, но трябва много повече гласове да се чуват.

- Коя е най-голямата ти болка?

- Омразата, която се таи у хората, защото все повече хора се озлобяват към човешкото в другите.

- Защо според теб големи звезди като Майкъл Джексън, Принс, Уитни Хюстън, както и много други си отидоха толкова рано? Тежестта на славата ли ги пречупи?

- Хм, това е нещо, на което никой не може да отговори. Славата е нещо, което тежи на много хора, аз съм го изпитвала покрай мои колежки от групата (No Angels - б.а.) и знам докъде може да те доведе това. Със сигурност славата е нещо, с което не всеки може да се справи, като тук говорим не за славата в България, нещо, което е лесносмилаемо. В България животът на популярна личност е изключително лесен, в Германия също не е труден. Тук говорим за известността да те дърпат по улиците, да ти се налага да се затваряш у дома си, защото не можеш да излезеш спокойно навън. В Европа това рядко го има, нашата група го изпитахме за малко - в началото на 2000 г., когато започнахме. Тогава имаше кратък период, когато наистина беше много тежко, но после то остана част само от публичните ни изяви просто защото германският народ не е като американския, където звездите ги дебнат на всяка крачка.

- Имаш много татуировки. Коя е много специална за теб и какво ново би искала да си татуираш?

- Специална е може би само тази на моя племенник. Предстои ми да си татуирам нещо, свързано с моя дядо (маестро Иван Вълев, дългогодишен диригент и ръководител на Северняшкия ансамбъл - б.а.).

- Как би продължила изречението “Любовта е...”?

- Не ми е поетично в момента. (Смее се.) Любовта е публика, любов­та е сцена!

- В какво вярваш?

- Вярвам в себе си, вярвам в невъзможното, вярвам в бъдещето и вярвам в добротата. Вярвам!