Пътуването с БДЖ в неделя из Северозападна България е истински ад

Вместо в 6-7 вагона, пътниците са натъпкани в 4

Да пътуваш в неделя с влак по линията „Видин-София“ се оказа истински ад. „Няма въздух, моля ви, отворете прозорец някъде. Задушавам се! Как да стигна до вратата от толкова много хора...“ Такива молби се чуват от всеки вагон в така наречения „мазен влак“, както наричаха по времето на комунизма нощния трен от София за Видин. Сега на всички влакове в Северозападна България им казват така. Повечето пътуват с по няколко чанти, куфари и огромни пликове, пълни с консерви и буркани. В следобедния (от Видин тръгва в 12,15 ч. и пристига в 16,50) за столицата правостоящите пътници са почти колкото седящите. Само от Враца се качват хора за 2-3 вагона. Достатъчно вагони обаче няма. Но пък има билети със запазени места. И врачани си купуват „места“. Да, ама места няма. В четирите вагона на влака за столицата са набутани пътници за шест, че и седем. От първата до последната врата, по пътеката между седалките, в миниатюрните предверия на полувагоните, където няма и прозорци, дори на местата с четири седалки между тях има хора – всеки се мъчи да си намери по-удобно място.

Ако транспортният министър се беше показал отнякъде, той със сигурност щеше да бъде разкъсан. Така, както пътниците щяха да направят с кондуктора – най-малко виновният за ситуацията. Най-гневните размахват билета (той вече прилича на по-едра касова бележка), на който пише вагона и мястото. Всички те са се качили от гара Враца, където предлагат запазено място – цената му е само 50 стотинки.

Кондукторът обаче е подготвен и не се дава – това му се случва всяка събота и неделя по неговите думи. „Оплачете се, идете при началник влака, а като слезете напишете жалба – телефонът и адресът са на билетчето“, почти вика той. „Всичко знаят началниците, така е всяка събота и особено неделя, казваме им всеки път, но резултат няма. Кажете им вие, нас ще ни уволнят, ако продължаваме да се оплакваме, снимайте!“ - направо си крещи на всички клетият служител.

Пътуването от Враца до София продължава с политически коментари във всеки вагон. И ако министър Ивайло Московски и подчиненият му шеф на БДЖ Владимир Владимиров можеха да чуят хорските клетви по техен адрес... Българските граждани повече от 20 години слушат едно и също – железниците ще бъдат възстановени, ще станат като европейските. БДЖ бяха обявени за приоритетен отрасъл на настоящия кабинет „Борисов 3“. Промени към по-добро обаче никакви. Особено в също приоритетна Северозападна България, наричана от хората северозападнала...

„Що ли ми намирисва на корупция?! Държавните железници не слагат допълнителни вагони. Пътниците волю-неволю се прехвърлят при частните автобусни превозвачи и плащат двойна цена. Някой от управленците получава подкуп от частните превозвачи. Част от сумата отива в партийните касички. Капка по капка вир става. С тези пари се захранва купуването на гласове. И се печели властта...“ Такива разсъждения се чуват от заклещените като сардели хора.

За всички е ясно, че в годините след промените БДЖ е умишлено фалирана от всички управляващи – СДС-БСП-ДПС-ГЕРБ - и то в продължение на 20-25 години, за да печелят транспортните им фирми.

„БДЖ-то се крепи на свети крепки, но не е само то! Цяла България залязва, бавно, величествено и по указания, препоръки и директиви от ЕС“, заключава пътник, който обясни, че омерзен си е тръгнал от системата на БДЖ. Допреди няколко години бил стрелочник, написал стихотворение (мъжът се оказа и поет с няколко стихосбирки), в което излял мъката си по железниците, а шефовете за благодарност му казали „Гудбай!“.

Почти половината от пътниците са млади хора – повечето студенти. „Учудвате ли се, че Северозападнала България е населила Северозападна Европа? Натам сме се запътили и аз, и приятелите ми, няма и да се върнем“, говори на хората от вагона един от тях.