Македонизмът умря! Да живее световният македонизъм!

Северна Македония - буре с барут на Балканите

Дори да вярвам на хората, винаги питам звездите. Те не лъжат и не грешат

Много преди референдума в Скопие за името Република Северна Македония подчертах, че министър-председателят Зоран Заев ще срещне неочаквани трудности , породени от странични фактори. Денят на референдума 30 септември 2018 г. му обещаваше заради личните му аспекти прибързани действия, стремеж към върхово ново начало, но с такива неизменни препятствия, за каквито не подозира и които имат потенциал неочаквано да преобърнат историята на Балканите, но не и да припознаят новата държава „Северна Македония”. Това се случи, референдумът се провали, което е Съдбовен и кармичен знак, че тази откъсната от България територия с помакедончено население, част от което фанатизирано в омразата си към България заради все още незатрития докрай спомен за родовата му принадлежност, ще се опита да си присвои незаслужена през времето и историята чужда идентичност.

Името „Република Северна Македония” е възможно най-лошото, що се отнася до бъдещото спокойствие и развитие на Балканите. Когато го чух за първи път, бях повече от неприятно изненадана и в първия момент го възприех като диверсия срещу България и Гърция, която обещава кризи, а не единение на полуострова. И проблемът не опира само до териториални претенции. Името „Северна Македония” дарява на тези хора с отсечен български корен идентичност. Морално и по-скоро юридически казва на целия свят, че там живеят македонци с принадлежащата им история.

След не малко вътрешни борби и противоречия дойде „великата” дата - 11 януари 2019 г. Парламентът в Скопие гласува и прие името Република Северна Македония.

България си позволи, безхаберно и безотговорно към историята и бъдещето на народа ни, да не се противопостави на името, „Северна Македония”, сякаш това е проблем единствено на Гърция. Ама те си опекоха работата с договора от Преспа, а ние тепърва ще ручаме жабетата заради много благия, пожелателен, вярващ, убеден, приветстващ договор между България и Македония, в който възпиращи клаузи от България спрямо Македония не съществуват. Глупост и безродие е да позволим официализирането на име на държава, създаващо етническа и културна идентичност на населението й, каквито никога не са съществували. Държава, която от миналата есен не спира да „забравя” подкрепата на България и нейния премиер Бойко Борисов, защото ние вече сме без значение, спирка по пътя на велика Македония... но и нашият глас ще се чуе при кандидатурата им за ЕС, надявам се. Ако стигнат дотам, разбира се, колкото и да си вярват. Нека не бързат с радостта си от тази победа, която още не е сигурна.

Денят на гласуването - 11.01.2019

Денят е носител на Съдбовно подчинение, а какво ще иска Съдбата, знае само Създателят. Бъдещето е основано на натрупаната карма от страна на нашите съседи по граница. В този случай общата вибрация на стабилност не е гарантирана заради налагането x насила, а не чрез доброволно приет избор от немалко македонски депутати. Лошоизбраният като астрономерологични заложби ден на гласуването ни казва, че противопоставянето между хората и различните етноси в Северна Македония ще се засили, някъде до нетърпимост, водеща до агресия. Името не определя съдържанието, затова тепърва ще берем плодовете на това, което населението и управляващите на тази земя ще раждат в опита си да доказват произход и исторически претенции.

Преспа - Скопие

Съществува показателна номерологична вибрация на композитната звездна карта между подписания договор в Преспа и деня на гласуваното име „Република Северна Македония”, която орисва на най-тежка кармична разплата това население, получило име на държавата си, за което води спор с Гърция от 27 години.

Повече от 60 години официалната македонска наука си присвоява преди всичко историята на България. Преиначи всичко, което можа, за да има своя стародавна история, но историческите корени не се създават с измама или ако се създадат, идва момент, в който да угният и истината да блесне. Кога, не знам, но композитният ден ни казва, че това ще се случи, при това е носител на негативни неочакваности и кармични наказания и за населението, и за държавата Северна Македония, заради измамите, върху които градят своето битие за сметка на историята на съседните държави.

Общата вибрация на композитната дата орисва на трудности, породени от странични и неочаквани фактори, които са по-неблагоприятно сложени от тези в деня на референдума, защото не засягат персонално премиера на Северна Македония, а цялата държава и нейното население, за да може то да прогледне за истините, които са умишлено заличавани с години, ако иска да оцелее. Слагам ударението на думата оцелее.

Аспектите в композитната звездна карта говорят за:

  • Прибързаност и неспособност за реална преценка на случващото се заради силно изявено его до промяна в психиката в управляващите и народа, които заличават фактите и лишават от предпазливост всички, населяващи тази територия;
  • Съществува вероятност от териториални претенции под някаква форма към България като историческо наследство въпреки изключващата ги клауза в договора между България и Македония от 1.08.2017 г. Тези претенции ще дойдат скоро след като ООН приеме държавата Северна Македония, като окончателна стъпка, легитимираща я пред света, след признаването на македонския език през 1977 г. Време е отсега нашето правителство да подготви адекватни действия, доколкото има желание да го стори;
  • Аспектите предупреждават за неуправляеми събития, които може с лекота да бъдат избегнати или заличени в зародиш, но е по-възможно да се изявят с пълния си негативизъм и изискват да бъде намерено бързо решение на проблемите, които Северна Македония ще създава не само на Балканите, а и на ЕС;
  • Съществува звездна предпоставка за опит на хора от Северна Македония да се установят в България с претенции за имоти, които са имали техни предци;
  • Ще бъдат направени опити за дестабилизация на България чрез привличане на българи по родова линия, които живеят в България, за каузата на Северна Македония;
  • Ако Северна Македония бъде допусната в Европейския съюз, значителна част от населението ще предпочете да пътува, да работи и живее в държавите на континента, което в много кратки срокове ще промени етническата картина на териториите, населени с християни, които осезаемо ще започнат да намаляват.

Предупрежденията и за България, и за Гърция са крайни и категорични – внимание, предпазливост, прозорливост и светкавично блокиране на всякакви опити за териториални, материални и исторически претенции са главната задача на двете държави. И ако договорът между България и Македония от 1.08.2017 г. говори за началото на края на македонизма, то композитната дата между Преспанския договор и гласуването на името на държавата от парламента в Скопие ни разкрива, че се заражда нов македонизъм, още по-мегаломански.

Управляващите в Скопие са склонни да направят всякакви отстъпки, не без бой, разбира се, докато бъдат приети в Европейския съюз. Когато, но ако това се случи, историята на Северна Македония ще бъде пренаписана, учебниците също, Александър Македонски ще бъде просто един от многото герои във „величавата” северномакедонска история на народа, заселил планетата Земя, от който са се родили всички други народи.

Още не е късно, въпреки вече подписания договор между България и Македония, държавата ни да защити своята история. Стига да има воля, в което сякаш се съмнявам. Друго щеше да е, ако двустранната комисия, регламентирана по договора „да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития”, вместо да представя всяка година по един доклад за своята работа (чл. 8, ал. 2), което според мен си е чиста форма на протакане, докато след шест години влязат в Европейския съюз, представяше доклад за постигнатото всеки месец, за да бъде правителството ни в час със случващото се. Щяхме да сме по-спокойни, ако в договора съществуваше клауза, каквато липсва, че България няма да блокира членството на Македония в международни организации, в случай че всички проблеми, свързани с историята на двете страни, бъдат изчистени. Ясно и точно. Нали това ни е проблемът – Македония присвоява българска история. Е, в договора това го няма. Очевидно на тези, които са го подготвили от българска страна, историческите им корени са плитки, а може и да ги нямат. Отсега да си знаем – не спрем ли кражбите на наша история сега и влезе ли Северна Македония в Европейския съюз, това ще бъде невъзможно. И никой няма да ни е виновен за униженията, които ще преживеем. Сами ще сме си ги заслужили.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи