Македония се готви за избори...

Какво, заглавието „Македония се готви за избори...“ ви се вижда абсурдно ли? Та нали само преди месец на 11 декември в Македония се проведоха извънредни парламентарни избори, отлагани два пъти и определени от различните цветни партийни шамани като „исторически”.

Исторически, исторически, колко да са исторически, щом като не можаха да разплетат тригодишната политическа, икономическа и морална криза в републиката. Гласуването определи победителя, досега управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ и ръководената от нея коалиция от партии, представляващи почти всички конституционни етноси в държавата. Но победата на Никола Груевски, партийния лидер, се оказва пирова, след като другата основна политическа сила, също коалиция от партии - Социалдемократическият съюз, диша във врата на победителите. Полученият паритет на депутатските места - 51:49 в полза на ВМРО-ДПМНЕ, сензационното преразпределение на местата между партиите на македонските албанци, при което най-авторитетната досега сила Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети загуби кажи-речи половината от досегашните си места в Собранието, създаде парламентарна ситуация, която би могла да бъде наречена „историческа”, най-малкото защото се случва за първи път в парламентарната и политическата история на свободна и независима Македония. Поне аз не знам друг такъв случай през тези 26 години. А щом аз не знам, значи няма такава.

И сега какво? Нищо, просто започна конституционната процедура, предвидена за случаи като този. Новоизбраният парламент хвана последния влак да се събере 20 дни след проведения вот и само едно денонощие преди Новата година да пристигне, проведе своето учредително заседание. Десет дни след това, на 9 януари, президентът Георге Иванов освен духа спази и буквата на конституцията и връчи мандат за съставяне на ново правителство на лидера на победилата партия - Никола Груевски. Така Иванов се опита да изглежда като държавен глава, който ляга и става с основния документ, но това не попречи той да бъде поставен на обществената и медийна подсъдима скамейка и да бъде обвинен, че не се съобразява с мнозинството, което всъщност не е гласувало за ВМРО-ДПМНЕ. Значи победителите имат 51 места, докато „останалите” са с 69 - 49 на социалдемократите и още 20 на партиите на албанците. Президентът вероятно е сърдит за тези обвинения, че не разглежда конституцията с по-широкообхватен обектив, но той самият си е виновен, след като през миналата година тъкмо в името на основния закон направи толкова тежки прегрешения.

Сега Груевски има 20 дни до 29 януари да се опита да състави поредния си кабинет. Както и да го погледнеш, трудно, да не кажа невъзможно. Просто той няма резерв от депутати от другите представени в парламента партии, откъдето да получи подкрепа, та да състави поне просто парламентарно мнозинство от 61 гласа. Досегашната традиция повелява македонската партия с най-много депутати да прави правителство с партията на албанците, която е победила във вътрешноалбанския спор. Досегашният правителствен партньор на Груевски, лидерът на възникналия от някогашната Армия за национално освобождение Демократичен съюз за интеграция Али Ахмети, има само десет гласа (десет - десет, който ти ги дава, както казват в моя Петрич!), които, прибавени към 51 на Груевски, аритметически го докарват до 61. Но простете, кой би гарантирал стабилно правителство, което да направи решителните реформи в държавата за излизане от кризата, за някои от които ще бъде нужно мнозинство от две трети. Други резерви няма.

И стана така, че навръх македонската Коледа (Божик) - 7 януари, и само един ден преди президентът да връчи мандата на Груевски, албанците оповестиха своята Платформа - двуезичност на цялата територия на Македония, албанският - втори служебен език на всички равнища, дебат за промяна на държавните символи, които да отчитат етническото многообразие в страната, икономическо равенство между македонци и албанци, решаване на спора за името с Гърция, като в преговорния екип бъдат включени и албанци, равнопоставеност между албанци и македонци в силовите структури на държавата. И най-новото - парламентът да приеме резолюция, с която да осъди геноцида срещу албанците в годините от 1912-а до 1956-а.

Ахмети очевидно ще преговаря с Груевски за нов кабинет. Мисията на Груевски е крайно трудна, но и тази на Ахмети никак не е лесна. Когато зад гърба си имаш документ, под който си турил подписа си, нямаш право да отстъпваш от него, в противен случай твоите хора ще те нарекат ”предател”. Ако пък Груевски приеме исканията от Платформата, за повечето от които той на няколко пъти даде да се разбере, че са неприемливи, той ще бъде посочен с пръст като „предавник”. Затова може би Ахмети в едно интервю онзи ден определи следния политически график оттук нататък - преговори с ВМРО-ДПМНЕ за правителство, провалят се, преговори с втората политическа сила - СДСМ, провалят се, преговори за съставяне на служебен кабинет както досега, провалят се, широка коалиция, никакъв шанс за нея, тогава единственият изход е извънредни парламентарни избори. Така или иначе през май идва времето за местен вот, каква по-добра идея от това той да бъде проведен заедно с парламентарния.

Та, питам аз, тогава толкова ли е абсурдно заглавието?

 

Ахмети има своите албански сметки

Ахмети си има своите сметки и те са чисто албански. Той заедно с още две парламентарно представени партии (Алианс за албанците - малка коалиция от три по-малки формации) и другата - Движението БЕСА, подписаха тристранна Платформа, в която в седем пункта формулираха исканията на албанците в Македония. Патрон на документа бе премиерът на Албания Еди Рама, който на два пъти извика в Тирана лидерите на тези три партии, сякаш да даде още едно доказателство, че всяка политическа стъпка на партиите на албанците в Македония задължително трябва да получи „добро” от Тирана.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи